Чокманово

Чокманово
Чокманово 41.53389, 24.729837 Чокманово
Общи данни
Население	71 души[1] (15 март 2024 г.) 7,74 души/km²
Землище	9,243 km²
Надм. височина	1102 m
Пощ. код	4760
Тел. код	03038
МПС код	СМ
ЕКАТТЕ	81520
Администрация
Държава	България
Област	Смолян
Община    – кмет	Смолян Николай Мелемов (ГЕРБ; 2011)
Чокманово в Общомедия

Чокманово е село в Южна България. То се намира в община Смолян, област Смолян.

География

Чокманово е разположено на южните склонове на Кайнадинския рид на Родопите на около 6 км южно от град Смолян и 7 km северно от село Смилян. В околностите на Чокманово, по пътя за Смолян, се намира манастирът „Свети Атанас“. На края на селото в посока село Смилян е изграден цех за преработка на диворастящи гъби.

История

Записка за платен данък джизие от жителите на Чокманово от 1615 година

Султански ферман за строеж на църквата в Чокманово от 1888 година

Първото заселване е станало през 1600 година. През 1836 година в селото е открито училище, а след дълга борба и пререкания с тогавашните власти е построена първата църква. В селото има две големи източноправославни църкви и много параклиси в околностите му.

Според Националния регистър на населените места през 1934 година Чокманово е наброява 941 души, а през 2011 година – 93 души^[2].

Населението на село Чокманово е източноправославно.

Личности

Костадин Макрелов

• Андрей Макрелов, духовник и деец на ВМОРО
• Д-р Асен Каишев (18?? – 1944) – известен пловдивски лекар и общественик.
• Атанас Апостолов, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, кафеджия, ІІІ отделение, Скеченска чета, 2 рота на 14 воденска дружина.^[3]
• Атанас Каишев (1872 – 1941) – генерал, професор по военни науки.
• Атанас Ташев (1915 – 1987) – военен
• Бисер Киров (1942 – 2016) – поп певец, композитор и общественик.^[4]
• Иван Калайджиев, български революционер, деец на ВМОРО
• Иван Караманджуков, български революционер, деец на ВМОРО
• Костадин Попандреев Макрелов (1880 – 1907), деец на ВМОРО
• Любен Станев (1924 – 2009) по майчина линия от рода Каишеви. Сценарист на около 15 игрални филми, най-известният от които е „Цар и генерал“ (1966).
• Никола Каишев (1863 – 1953), инженер и общественик
• Петър Даракчиев (1879 – 1907), български революционер, деец на ВМОРО
• Петър Каишев (1929) – български режисьор
• Ростислав Атанасов Каишев (1908 – 2002) – академик на БАН, професор, доктор на физикохимичните науки. Син на генерал Атанас Каишев.
• Таню Стоев Братанов (1863 – ?), български революционер, деец на ВМОРО
• Христо Стоев Братанов-Лакудата (1869 – 1934), български революционер, деец на ВМОРО
• Христо Караманджуков (1876 – 1952), български революционер, деец на ВМОРО
• Христо Тодоров-Дювлете, четник от ВМОРО.^[5]

Библиография

• Тодор Тодоров, Андрей Печилков, Александър Караманджуков, Чокманово, минало, том първи, издание 1999 г. София. Кушавлиев и сие, страница 476.
• ТД. Държавен архив – Смолян, Читалище „Христо Ботев“ – Чокманово. Съставители: Димитър Анг. Севов, д-р Атанас Илиев Шопов, Никола Ангелов Колев. ИЛИНДЕН, сборник от статии, Издаден в Смолян 2005 година.

Бележси

1. www.grao.bg
2. Национален статистически институт. Справка за населението на с. Чокманово, общ. Смолян, обл. Смолян // Посетен на 23 януари 2012.
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 47.
4. „Чокманово Минало“, том 1, стр.476
5. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 39.