Велко Думев

Велко Думев
български революционер
Роден	15 март 1869 г. Воден, Османска империя
Починал	2 декември 1945 г. (76 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Подпис
Велко Думев в Общомедия

Атанас^[1] Петров Думев, известен от 1894 година като Велко, е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, просветен деец.^[2][3] Използва псевдоними като Бодров, Кадров,^[4], Кидров,^[5] Орлеанския Д-в.^[6]

Биография

Учителите във велешкото българско първоначално и класно училище „Св. св. Кирил и Методий“: Иван Хаджипанзов, Методи Михайлов, Христо Елезов, Ванчо Котев, Атанас П. Стефанов, Иван Крайничанец, Роса Бошнакова, Мария х. Попкостова, Велко Думев, Кона Арсова, Ачков, К. Пейов

Роден е в 1869 година в южномакедонския град Воден, тогава в Османската империя, днес Едеса, Гърция. Учи в Солунската българска мъжка гимназия.^[3] След ученически бунт заедно с група свои другари е изключен от гимназията. В началото на 1888 година, с група от 19 души, между които и други бъдещи революционери е привлечен от сръбската пропаганда и заминава да учи в Белград безплатно за сметка на Дружеството „Свети Сава“. След това продължава образованието си във Великата школа в Белград. След като са подложени там на силен натиск за посърбяване с приятелите си вдигат бунт и са изключени. Емигрират групово в България, където той се записва да учи българска филология във Висшето училище в София (днес Софийски университет).

В 1893 година завършва славянска филология в Софийското висше училище. В 1894 година си сменя името от Анастас на Велко. Става учител във Велес, влиза в революционната организация и оглавява местния революционен комитет. Делегат е на Солунския конгрес на организацията в 1896 година, на който са изработени уставът и правилникът и организацията приема името Български македоно-одрински революционен комитет.^[3]

През 1897 година Думев е учител в Сяр, където развива революционна дейност. В 1899 година е български учител във Велес.

В 1900/1901 година е екзархийски училищен инспектор на Скопската епархия^[3] и преподава в българското педагогическо училище. Същевременно е председател на Скопския окръжен революционен комитет.^[3] В него са още Стоян Божов, Коста Николов и Тодор Паскалев.^[7]

През юли 1902 година се мести в Одрин като учител по български език в Одринската българска гимназия, като става и председател на Одринския окръжен революционен комитет, замествайки Спас Мартинов. Заедно с Михаил Герджиков развиват активно дейност по разгръщане на революционната мрежа в изоставащото Одринско. На конгреса в Солун през януари 1903 година Думев е делегат от Одрински окръг и заедно с Иван Гарванов и Анастас Лозанчев е сред най-активните привърженици на курса към въстание. След конгреса заминава за София, където обсъжда с Даме Груев, Гоце Делчев, Христо Матов и други дейци тактиката на предстоящето въстание. През юни е подпредседател на конгреса на Петрова нива. По време на Илинденско-Преображенското въстание организира доставките на оръжие от София.^[3]

Ученици в Солунската българска гимназия 1888 - 1889 г. Първи ред: Христо Гюрков от Щип, Константин Вълканов от Песочница, Иван Васков от Велес, Стоян Неделчев от Мелнишко, Втори ред: Александър Маджаров от Охрид, Велко Думев от Воден, Вангел Калеичев от Владово, Димитър Ляпов от Бобища, Трайче Антов от Скопие, Филип Георгиев от Лерин, Георги Палашев от Велес, Трети ред: Авксенти Георгиев от Куманово, Михаил Кратовалиев от Скопие, Йордан Илиев от Велес, Димитър Михов Попов от Горни Порой, Наум Темчев от Загоричани, Апостол Тръпчев от Воден, Христо Занешев от Воден, Тръпче Димитров Шаламанов от Воден, Александър Параспуров от Щип, Димитър Тодоров от Велес

Велко Думев участва в заседанията в София, на които се обсъжда развитието на борбата слез неуспеха на въстанието. Подготвя пътуването на Борис Сарафов и Михаил Герджиков в Италия, Франция и Англия, което трябва да запознае Европа с положението в Европейска Турция.

През 1905 година Думев се връща в Македония и през април е избран за член на Битолския революционен окръжен комитет.

След Младотурската революция в 1908 година, Думев преподава български език в Пловдив и София и работи като училищен инспектор. При избухването на Балканската война в 1912 година Думев е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи като ковчежник^[8] в нестроевата рота на Десета прилепска дружина.^[9] По време на Първата световна война е училищен инспектор в Ниш.^[10]

След войните Думев работи в легалните македонски организации. В 1926, 1928 и 1929 година е избран в Националния комитет на македонските братства.^[11] Член е и на Илинденската организация. Участва в създаванто на Македонския научен институт. След разгрома на левицата във ВМРО в Горноджумайските събития в 1924 година, Думев влиза в редакцията на „Илинден“.^[12] Редактира вестник „Независима Македония“ в 1932 година, излизал вместо временно спрения „Македония“.^[13] Привърженик е на михайловисткото крило във ВМРО.

След освобожднието на част от Вардарска и Егейска Македония в 1941 година Думев многократно посещава новоприсъединените земи. Умира на 2 декември 1945 година.^{[14][15][16][17]} Негов личен архивен фонд се съхранява в Държавна агенция „Архиви“.^[18]

Синът му, Петър Думев, в 1931 година завършва право в Софийския университет.^[19]

Външни препратки

• Думевъ, В. Воденскиятъ говоръ // Македонски Прегледъ XIII (3 и 4). София, 1943.
• „Из спомените на две учителки в Македония“ статия от Велко Думев, публикувана в сп. „Македонски Преглед“, София, 1924 г.
• „Илинден!“, статия от Велко Думев, публикувана във вестник „Илинденски лист“, София, 2 август 1936 г.
• „Двубоят Пуздерлиев – Каламантиев-ич“, публикувано във вестник „Илинден. Орган на бившите македоно-одрински революционери“, год. V, бр. 37, София, 18 септември 1925 година
• „Из моите спомени“, публикувано в сборник „Илинден“, 1927
• "Пред гроба на Тодор Александров", "Лобното место", публикувано във в-к "Илинден" год. V, бр. 35, София, 4 септември 1925 година
• "За волята на българите в Македония под гръцка власт", публикувано във в-к "Македония", год. V, бр. 1490, София, 7 октомври 1931 година

Бележки

1. Или Анастас.
2. Алманах на българските национални движения след 1878, Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, с. 294.
3. Екзарх Йосиф I в спомени на съвременници. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1995. ISBN 954-07-0530-4. с. 111.
4. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 17, 48.
5. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 70.
6. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 409.
7. Николов, Коста. Странстванията на един учител : Спомени на Коста Николов. София, Коралов и сие, 2001.
8. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, София, 1925, стр. 727
9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 251.
10. Цокова Полина и Йордан Симов. Българското образование в Македония 1915–1918 г. – (не)преодоляната криза, Кюстендилски четения 2009. Кризите в историята, София 2011, с. 155.
11. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ IV. Освободителна борба 1924 – 1934 г. (продължение). Indianapolis, IN, USA, Western Newspaper Publishing Co., Inc., 1973. с. 469.
12. Иванчев, Димитър. Български периодичен печат, 1844 – 1944: анотиран библиографски указател. Т. 1. София, Наука и изкуство, 1962. с. 371.
13. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993, стр. 186.
14. Енциклопедия „България“, том 2, Издателство на БАН, София, 1981.
15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 53.
16. Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД^{[неработеща препратка]}
17. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 153-154.
18. ДАА, Фонд № 2111К, оп.1
19. Годишникъ НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТЪ, 1930 — 1931