Лефтер Русинов Мечев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
Мечев е роден в 1875 година в град Малко Търново, който тогава е в Османската империя. Завършва ІІІ клас в родния си град. В 1896 година влиза във ВМОРО. В 1901 година става учител в село Камилите и става ръководител на Камилския революционен участък на ВМОРО. От април 1903 година е четник на Кръстьо Българията. Делегат е на конгреса на Петрова нива и четник в четата на Стоян Камилски. Преди Илинденско-Преображенското въстание е прехвърлен в четата на Пеню Шиваров, с която взима участие във въстанието и превземането на казармата в Граматиково и в четата на Димитър Халачев.[1][2]
През 1905 година вследствие на предателство е арестуван от властите и подложен на мъчения. Не издава нищо и е осъден на пет години затвор в Одрин. Освободен е през 1908 г. след Младотурската революция.[1][2]
През пролетта на 1910 година Мечев създава клуб на Народната федеративна партия (българска секция) в Малко Търново. На учредителното събрание на 8 юни 1910 година той е избран за председател на временното околийско бюро, Иван Златаров е подпредседател, Георги Маслинков – секретар, а Васил Казаков – касиер.[3]
В 1914 година става член на БРСДП (тесни социалисти). Умира на 8 август 1959 в Бургас.[1][2][4] Дъщеря му Мара е преподавател по политикономия, а сина му Руси е търговски представител на България в Атина от 1956 до 1961 г.[5] Внукът му Тодор Бояджиев е генерал-майор от Държавна сигурност.
Бележки
- ↑ а б в Енциклопедия България, Издателство на БАН, том 4, София, 1984, стр. 214.
- ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 102.
- ↑ Енциклопедичен справочник Малко Търново - Странджа. София, Община Малко Търново. Държавна агенция „Архиви“, 2009. ISBN 978-954-9800-74-6. с. 299.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 289.
- ↑ Методиев, М. и Дерменджиева, М., Държавна сигурност – предимство по наследство. Професионални биографии на водещи офицери, Изд. Сиела, с. 725-726
