Мороища, още Моровища, Моронища или Морунища (произнасяно в региона Моройшча, на македонска литературна норма: Мороишта; на албански: Moronishti), е село в Северна Македония, в община Струга.
Селото е разположено в централната част на Стружкото поле на левия бряг на Сатеска.
Според академик Иван Дуриданов името е първоначалното *Моровишти, патроним на -ишти < -itji от фамилното име Моров, което идва от личното Моро от гръцкото Μαύρος. Името съответства на сръбското селищно име[1] Morović.[2]
Селото е споменато в 1345 година в грамота на Стефан Душан като въ Моровиштехъ.[1]
В XIX век Мороища е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Миройшча (Moroïschtcha) е посочено като село с 23 домакинства, като жителите му са 72 българи.[3]
Според Васил Кънчов в 90-те години Моровища има 35 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Морунища (Мороища) има 250 жители българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мороища е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 25 къщи.[6]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мороища има 224 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7] В 1907 година Яким Деребанов пише в свой рапорт, че селото е българско и има 37 къщи и 274 жители. Населението се занимава със земеделие, развъжда и едър добитък. Почти половината село е чифлик, собственост на „разни аги“. Деребанов отбелязва:
При избухването на Балканската война в 1912 година двама души от Морунища са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
Според преброяването от 2002 година селото има 909 жители.[10]
В селото има църкви „Свети Никола“, осветена на 5 май 1985 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски и „Възнесение Христово“ („Свети Спас“), осветена на 18 май 1997 година също от владиката Тимотей.[11]