Църквата „Успение Богородично“ Драслайца (на македонска литературна норма : Драслајца ; на албански : Drasllaica ) е село в Северна Македония , в община Струга .
Селото е разположено в централната част на Стружкото поле .
Селото е споменато в 1583 година в Обширния описен тефтер на Охридския санджак като Драгославица .
В XIX век Драслайца е село в Охридска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драсайца (Draslaïtza) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 112 българи .[ 1] Васил Кънчов в 90-те години Драслайца има 35 къщи.[ 2] Македония. Етнография и статистика “) в 1900 година Драслайца има 340 жители българи християни .[ 3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Драслайца е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 45 къщи.[ 4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) в 1905 година в Драслайца има 360 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[ 5]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 6]
През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.[ 7]
Според преброяването от 2002 година селото има 778 жители.[ 8]
В селото има църкви „Успение Богородично “ и „Света Неделя“, чийто темелен камък е осветен и поставен в май 1992 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски .[ 9]
Родени в Драслайца
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 102-103. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19. ↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 253.↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела) . Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5 . с. 30. (на македонска литературна норма) ↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски) ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 844.↑ Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 52.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 20 септември 2007 ↑ Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
