Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним на -ишти < -itji от личното име *Лабун, което има романски произход от *Albōn.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Лабунища има 76 къщи екзархисти, 20 къщи патриаршисти и 120 къщи арнаути. Населението на Лабунища заедно с това на съседните Боровец и Подгорци ходи на работа в чужбина, обикновено в Сърбия. Имат добри жилища и хубави гори с грамадни кестенови гори.[4] Според статистиката на Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Лабунища има 660 жители българихристияни и 800 българи мохамедани.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Лабунишча е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 222 къщи.[6]
Традиционен поминък на мюсюлманските жители на селото е зидарството. През първата половина на ХХ век тайфи (дружини) от майстори-зидари работят в Мариово, Преспа, Демир Хисар.[8]
В 1967 година е изградена долната Али паша джамия. Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1977 г. и осветена в 1979 година от митрополит Ангеларий Дебърско-кичевски.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 5936 жители.[10]
Днес работи училище на албански и така наречения македонски език, наречено „Мурат Лабунищи“.
↑Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 302.
↑Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
↑Намичев, Петар. Руралната архитектура во Jугозападна Македониjа од ХІХ-от и почетокот на ХХ-от век, Скопje 2005, с. 168-169 / Vernacular architecture in the Soutwest Macedonia from the 19th and early 20th century, Skopje 2005, p. 168-169.