Горна Белица

Вижте пояснителната страница за други значения на Белица.

---

Горна Белица Горна Белица
— село —
Горна Белица 41.223317, 20.555811
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Струга
Географска област	Дримкол
Надм. височина	1316 m
Население	1 души (2002)
Пощенски код	6335
Горна Белица в Общомедия

„Света Петка“

Горна Белица (изписване до 1945 година: Горна Бѣлица; на македонска литературна норма: Горна Белица; на арумънски: Beala di Supra; на албански: Belica e Epërme; на гръцки: Άνω Μπεάλα, Ано Беала) е село в Северна Македония, в община Струга.

География

Селото е разположено високо в източните склонове на планината Ябланица.

История

В Горна Белица е открит римски некропол, обявен за паметник на културата.^[1]

В XIX век Горна Белица е предимно влашко село в Стружка нахия на Охридска каза на Османската империя. Власите в Горна Белица се заселват в селото в XVIII век предимно от околностите на разрушения Москополе.^[2] Една част от тях са преселници от Албания – фаршериоти.^[3]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горна Белица (Gorna Biélitza) е посочено като село със 132 домакинства, като жителите му са 45 българи и 305 власи.^[4]

Според Васил Кънчов в 90-те години на ХІХ век Горна Белица има 80 къщи власи патриаршисти.^[5] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горна Белица има 150 арнаути мохамедани и 850 власи.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горно Белица (Вишани) е чисто влашко село в Охридската каза на Битолския санджак със 70 къщи.^[7]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Горно Белица се състои от 1200 власи и в селото функционира гръцко училище.^[8] Според статистиката на Цариградската патриаршия от 1906 година Горна и Долна Белица са села с 400 къщи.^[9]

В селото има и румънско училище, в което преподава Г. Тулиу Тачит.^[10]

При избухването на Балканската война трима души от Белица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 1 жител македонец.^[12]

В селото има църкви „Света Петка“ („Света Параскева“) от 1889 година и манастирската „Свети Климент Охридски“. Църквата „Света Троица“ в местността Парумба е осветена на 28 септември 1998 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.^[13]

Личности

Родени в Горна Белица

• Захария Пана (1921 – 2001), румънски поет, писател и публицист
• Никола Янкович, зограф от XIX век, роден в Горна или Долна Белица
• Стефан Михайляну (1859 – 1900), румънски публицист, убит от ВМОК и ВМОРО

Литература

• Τοπάλης Α., "Τα χωριά Άνω και Κάτω Μπεάλα. Η λιμνολεκάνη Στρούγκας Αχρίδας", Μακεδονικά, Θεσσαλονίκη 1972.

Бележки

1. Археолошки локалитет „Горна Белица“ // Управа за заштита на културното наследство. Архивиран от оригинала на 2017-10-13. Посетен на 13 октомври 2017.
2. Beala di supra Архив на оригинала от 2008-03-29 в Wayback Machine..
3. Романски, Стоян. Македонските ромъни, Македонски преглед, г. I, 1925, кн. 5-6, с. 79
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
5. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 32. (на македонска литературна норма)
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-155. (на френски)
9. Άνω και κάτω Μπεάλα.^{[неработеща препратка]}
10. Documente berciu biserici^{[неработеща препратка]}
11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 829.
12. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 18 септември 2007 
13. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.