Збъжди

Збъжди Збажди
— село —
Збъжди 41.35, 20.6728
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Струга
Географска област	Малесия
Надм. височина	1252 m
Население	10 души (2002)
Пощенски код	6338
Збъжди в Общомедия

Збъжди или Збъжде (тъй като д е палатализиран се среща и изписване Збъждье, на македонска литературна норма: Збажди; на албански: Zbazhda) е село в Северна Македония, в община Струга.

География

Селото е разположено в западните поли на планината Караорман.

История

Етимология

„Успение Богородично“ от края на XIX век

Според академик Иван Дуриданов името е от първоначалния вариант * Събѫжде, притежателно прилагателно със суфикс -je от личното име *Събѫдъ = старополското лично име Zbąd.^[1]

Йордан Заимов също смята, че етимологията на името Сбъжди е от глагола „бъда“, като от същия произход са селищните имена Биджево, Стружко, Пребъдище, Воденско, Побоже (Побѫжда 1273), Скопско.^[2]

В Османската империя

В XIX век Збъжди е българско село в Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Збъие (Zbaye) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 96 българи.^[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Збъждье има 550 жители българи християни.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Збъжи (Жебине) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 3 къщи.^[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Збъжди има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.^[6]

При избухването на Балканската война 1 човек от Збъжде е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[7]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

През 1922-1923 година в селото е открита поща, която функционира до 6 април 1941 година.^[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 10 жители северномакедонци.^[9]

Църквата в селото е „Успение Богородично“.^[10]

Личности

Родени в Збъжди

• Ангеле Йованов Дуков, български революционер от ВМОРО^[11]
• Иван Мирчев, български революционер от ВМОРО^[12]
• поп Йордан Атанасов – Моцарт^[13] или Орман Папаз, български революционер от ВМОРО, член на селския комитет между 1902 и 1903 година^[14]
• Кипро Илиев Илиев, български революционер от ВМОРО^[15]
• Михаил Радичов, български революционер от ВМОРО^[16]
• Миле Тръпчев, български революционер от ВМОРО^[17]
• Петко Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО^[17]
• Силян Илов Груйов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Силян Йованов Кръстанов, български революционер от ВМОРО^[18]
• Танаско Илов Дамянов, български революционер от ВМОРО^[11]
• Танаско Стоянов Стоянов, български революционер от ВМОРО^[17]
• Христо Китанов Петрев, български революционер от ВМОРО^[16]

Бележки

1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
2. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 107.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 104-105.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 848.
8. Светозаревиќ-Покорни, Бранислав. Поштенска историjа на териториjата од Република Македониjа - 1843-2010 година (поштенски жигови) / Postal history of the territory of Republic of Macedonia from 1843 to 2010 (postmarks), Скопjе, 2018, с. 54.
9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 19 септември 2007 
10. Струшко архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2014-03-04. Посетен на 16 март 2014 г.
11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
12. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
13. Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
14. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 68, 73.
15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том II, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
16. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
17. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
18. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Државен архив на Република Македонија, 2016.