Грамос или понякога Грамош,[1] Грамуща или Грамоща (произношение в местния говор Грамушча, на гръцки: Γράμος или Γράμμος, рядко Γράμμοστα, Грамоста, на албански: Gramoz или Mali i Gramozit; на арумънски: Gramosta) е гранична планина между Гърция и Албания.[2]
Грамос формира най-северния дял от планинската верига на Пинд на гръцка територия. Най-високият връх на Грамос е Чукарец 2521 m. Състои се от две планински била, които се събират под прав ъгъл. Първото било маркира гръцко-албанската граница (пирамиди № 67-69 и 1-9). Другото било разделя областните единици Янина и Костур и има източна посока. Маркирано е от върховете Скирци (2444 m), Гесос (2163 m) – Епано Арена (2196 m), Като Арена (2073 m). На връх Гесос е поставен паметник в чест на загиналите правителствени войници през 1949 година в битката на Грамос. На север се отделя от планините Корбец (Трикларио) и Гълъмбица (Алевица) от река Бистрица (наричана в областта Белица, на гръцки Алиакмонас), която извира от Грамос. На изток е отделена от планината Горуша (Войо) със седловината Профитис Илияс (1360 m) и река Сарандапорос, приток на Вьоса (Аоос). На юг река Сарандапорос го разделя от Смолика – втората по височина планина в Гърция. На югозапад Варчобанската седловина между Асимохори (Лискаци) от гръцка страна - Аръз от албанска и река Горгопотамос, приток на Сарандапорос, го отделят от планинския комплекс Каменик, който понякога е смятан за част от Грамос.[2]
Между изброените била се формират три забележителни долини, в които са разположени малки селища. Това са долините на Грамоща в Костурско и тези на Аетомилица (Денско) и Пликати в Янинско. Водите от първата долина се оттичат към Бистрица, като нейна изворна област, а водите на другите долини се оттичат към Сарандапорос.[3]
Скалите на Грамос са флиш, варовик и доломит.[2]
Изкачването на Чукарец може да стане от Пликати (1240 m) за около 4 часа, от Аетомилица (Денско, 1440 m) и Грамоща (Грамос, 1400 m) за 5 часа.[4]
Близо до границата с Албания е разположено най-високото и с най-голяма площ алпийско езеро в Гърция Гиздово на 2350 m. Двете Муцалски езера са разположени в района на Епано Арена сред букови гори, на около 1700 m и са достъпни с автомобил.[4]
Алпийските ливади с високи борови и елови дървета, с раззеленени букови гори през летния период и червеникав цвят на листата през есента, със своите зелени ливади, се използват за пасища от големи стада овце. В планинските части на Грамос има богат животински свят, с много птици и растителност, тук са описани около 20 вида бозайници, между които кафявата мечка, дивата коза, лисицата, вълка, дивата свиня, сърната и други. Измежду птиците се срещат скален орел, сокол, яребицата и други. Тук са описани 486 вида растения.[3] Грамос с богатите си гори от бук, дъб и черен бор, е част от мрежата Натура 2000 (1320002) и е обявена за орнитологично важно място (049). Част от горския му комплекс, в местността Баруга, Костурско с площ от 1300 дка, е обявена за защитен природен паметник.[2]
До 1912 година Грамос оформя българската югозападна етническа граница – селата в планината са влашки, а в североизточното ѝ подножие – български. На 24 – 29 август 1949 година в планината се провежда решителната Битка на Грамос, която с разгрома на Демократичната армия на Гърция слага край на Гражданската война.
На Грамос е наречена улица в квартал „Гърдова глава“ в София (Карта).