Слимница

Тази статия е за нестрамското село. За другото костурско село вижте Слимнища. За други значения на Сливница вижте Сливница (пояснение).

---

Слимница Τρίλοφος
— село —
Църквата „Свети Атанасий“
Слимница 40.45983, 20.87389 Слимница Слимница
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Нестрам
Географска област	Нестрамкол
Надм. височина	1150 m
Население	1 човек (2021 г.)
Демоним	Слимничени
Слимница в Общомедия

Слѝмница или книжовно Слѝвница (на гръцки: Τρίλοφος, Трилофос, катаревуса: Τρίλοφον, Трилофон, до 1950 година Σλήμνιτσα, Слимница,^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.

География

Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра западно от Костур, в южното подножие на граничната между Гърция и Албания планина Алевица на левия бряг на река Бистрица. Разположено е близо до гръцко-албанската граница на височина 1150 m^[2] между върховете Конопица (1334 m) и Порос (1202), известен и като Свети Христофор, по името на старата църква, съществувала там преди Гражданската война (1946 – 1949).^[3]

История

Произход на селото

Селото е основано от християнско славянско население от Епир и днешна Албания. Според преданията на старите слимничени Вангел Пържинков, Пандо Главиновски, Чомо Терзицки, Вангеле Синатковски, записани след Гражданската война в Гърция, повечето от семействата на селото произхождат от Епир и от днес албанските села Чета, Ситница, Видово и други.^[4]

Изселване в Брацигово и Ковачевица в XVIII век

Около 1770 или в 1791 година много жители на Слимница и съседните Омотско и Орешец се изселват в Брацигово поради притеснения от страна на албанското население.^[5][6] Омотчени, слимничени и орешчени пристигат в Пещера с цялото си движимо имущество и добитък и започват да обикалят околните села Брацигово, Козарско, Кричим и Перущица, за да си намерят място за заселване. Слимничени са бичкиджии, омотчени – дюлгери, а орешчени – занаятчии: бояджии, сапунджии, шарлаганджии, бъчвари и джамбази. Заселват се в Брацигово, където няма турци. Девет слимничани се заселват в Перущица, част от омотчани – в Козарско и част от омотчани и орешчани остават в Пещера, където образуват Габер махала.^[7] Наследственият аянин на Татарпазарджишка каза Хасан бей Гаванозоолу им позволява да се заселят в Брацигово и да избегнат задължителната за българчетата работа на чалтиците в замяна на ежегодна дюлгерска работа на седемте му чифлика. В Брацигово омотчани, най-многочислени от преселниците, се заселват в северната част на селото и образуват Омотската махала. Слимничани се установяват в източната, а орешчени, най-малобройните, по средата на селото.^[8] От Слимница са видните представители на Брациговската архитектурно-строителна школа Никола Троянов (1775 - 1862) и Петър Чомпъл (около 1746 – ?).^[5]

От Слимница произлизат брациговските родове Кънчеви, Янкови, Ликоманови, Шишкови, Троянови, Ценови, Сокерови, Търпоманови, Терзикини, Прекумови, Чомпалови, Джамбазови, Дългъчеви, Петлешкови, Вълеви, Недялкови, Кьослеви, Чомови.^[9]

Семейства от Слимница, заедно с омотчани и добролищани се заселват в 1791 година и в неврокопското село Ковачевица, където образуват така наречената Арнаутска махала. Те се занимават със строителство и основават Ковачевишката архитектурно-строителна школа.^[10]

Слимница в XIX век

Икона на Светите Трима йерарси от Слимница

В края на XIX век Слимница е голямо българско село в Костурската каза на Османската империя, едно от петте яновенски села. Църквата „Успение Богородично“ в Горната махала е от 1843 година, а „Свети Атанасий“ в Долната от 1872 година.^[3] В 1880 година има двеста семейства.^[3] В 1878 година след Гръцкото въстание в Македония заедно със съседното Пилкати селото е разгромено от албанските банди на Абидин. Много от жителите му се изселват в Костур, а след като Тесалия е предадена на Гърция в 1881 година, се заселват в Мега Кесерли и Трикала.^[3] Според Сребрен Поппетров до към 1915 година двете корчански български села Бобощица и Дреново се сродяват само помежду си и със селяни от Слимница, като обичаите и говорът на слимничани е като тези в Бобощица и Дреново.^[11]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Слимница е чисто българско село в Корчанската каза на Корчанския санджак със 130 къщи.^[12]

В началото на XX век цялото население на Слимница е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сливница има 400 българи патриаршисти гъркомани и в селото работи гръцко училище.^[13]

Гръцка статистика от 1905 година представя Сливница като гръцко-турско село с 94 жители гърци и 480 турци.^[14] Според Георги Константинов Бистрицки Слимница преди Балканската война има 40 български къщи.^[15]

В Екзархийската статистика за 1908/1909 година Атанас Шопов поставя Слимница в списъка на „българо-патриаршеските села“ в Корчанска каза.^[16]

В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.^[17]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година влиза в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Слимица има 80 къщи славяни християни.^[18] В 1928 година в селото има само трима гърци бежанци. Политическите убийства са три.^[19] В 1924 година в селото на хълма на границата между двете махали е построена каменна училищна сграда, запазена и до днес, с финансовата подкрепа на Алексиос Самарас, търговец на дървен материал във Волос. Строители на сградата са майстори арванити от село Щика в Колония. В 1928 година в училището на Слимница има 68 деца, а в детската градина - 22.^[3] По време на окупацията през Втората световна война през лятото на 1942 година, за да се ликвидират базите на Съпротивата, селото е изгорено от три германски батальона заедно с Омотско, Пилкати и Яновени.^[20]

По време на Гражданската война селото пострадва силно и на 27 юли 1947 година е напуснато от жителите си.^[3] Църквата „Успение Богородично“ е полуразрушена.^[3] След войната властите не позволяват на избягалите в по-сигурните полски села слимничени да възстановят селото.^[2]

В 1950 година селото е прекръстено на Трилофос. С декрет от 16 декември 1953 година землището на Слимница е присъединено към това на Тухол.^[2]

В Слимница са запазени каменна чешма на входа на селото, както и останките от манастира „Свети Йоан Предтеча“ на самата граница в посока Аръз и параклисът „Свети Христофор“.^[3]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	567[2][21]	612[2][22]	366[2]	343[2]					23[2]	31	6	1

Личности

Слимница - традиционен строителен център, дава много представители на Брациговската строителна школа, като най-известните са Никола Троянов (около 1775 – 1862), автор на известната църква „Св. св. Петър и Павел" в град Сопот и на църквата „Свети Никола" в град Карлово, и Петър Чомпъл (около 1746 – ?), автор на „Свети Теодор Тирон“ в Радилово^[5] и на „Света Неделя“ в Батак.^[23] От Слимница са гръцките революционери Никола Белов (Николаос Белос) и Васил Костов Георгиев (Василис Георгиу Фармакис), участници в Гръцкото въстание в Македония в 1878 година.^[3] Гъркоманското село дава и няколко дейци на гръцката пропаганда в Македония в началото на XX век. Сред последните родени в селото, преди запускането му са Михо Терзицки (Михалис Раптис, 1931 - ?),^[24][25][26] фолклорист и филолог и Христос Мецкас (р. 1936), румънски футболист.

Литература

• Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. (на македонска литературна норма)
• Μιχάλης, Ράπτης Αλ. Τα μαρτυρικά Γραμμοχώρια της Καστοριάς (Σλίμνιτσα, Μονόπυλο, Γιαννοχώρι, Λειβαδοτόπι, Καλή Βρύση). Αθήνα, Ιδιωτική Έκδοση, 1997. (на гръцки)

Външни препратки

• Снимки от църквата „Успение Богородично“

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 42. (на македонска литературна норма)
3. Γιαννοχώρι - Λιβαδοτόπι // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 23 декември 2015.
4. Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 12. (на македонска литературна норма)
5. Бербенлиев, Пейо и Владимир Патръчев. Брациговските майстори-строители през XVIII-XIX век и тяхното архитектурно творчество. София, Държавно издателство „Техника“, 1963. с. 12-27. Посетен на 23 декември 2015.
6. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 4.
7. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 5.
8. Юруков, Даниил. Брацигово. София, Г. Д. Юруков, 1931. с. 6.
9. Дамянова, Екатерина. Прадедите ни // Литературен свят. Посетен на 24 януари 2021 г.
10. Тилев, Жеко. Ковачевица // Музеи и паметници на културата (1). Комитет за култура, 1987. с. 8.
11. Петровъ, Сребренъ п. Български села въ Албания // Отецъ Паисий VI (2-3). София, февруарий-мартъ 1933. с. 73.
12. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 83. (на македонска литературна норма)
13. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 180-181. (на френски)
14. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
15. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 8.
16. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов (съставители). История на българите в документи 1878 - 1944. Т. I, част втора: Българите в Македония, Тракия и Добруджа. София, Издателство „Просвета“, 1996. ISBN 954-01-0558-7. с. 247.
17. Η Ιστορία του Πεύκου // Pefkos.gr. Посетен на 26 януари 2021 г.
18. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 17. (на сръбски)
19. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Trilofos Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
20. Giamov, Yana. Beyond the Mountains. The life story of two partisans Vasil and Elena Radis. 2013. p. 40. Посетен на 24 декември 2015 г. (на английски)
21. Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
22. Според Тодор Симовски данните се отнасят за Слимнища.
23. Култура // Община Брацигово. Архивиран от оригинала на 2008-09-17. Посетен на 23 декември 2015.
24. Раптис, Михалис. Фолклорот на Јановенските села во Костурско. Скопје, Институт за фолклор, 1977. с. 5. (на македонска литературна норма)
25. Ράπτης, Μιχάλης Αλ. (1931-) // Project ΑΣΕλΊς. (на гръцки)
26. Σελίδες για την Εθνική Αντίσταση // Ριζοσπάστης, 7 Σεπτέμβρη 2003. Посетен на 9 януари 2024 г. (на гръцки)