Ревани

Ревани Διποταμιά
— село —
В центъра на селото след снежна буря
Ревани 40.48808, 20.98662 Ревани Ревани
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Нестрам
Надм. височина	1014 m
Население	379 души (2021 г.)
Ревани в Общомедия

Рѐвани (на гръцки: Διποταμιά, Дипотамия, до 1926 година Ρέβανη, Ревани,^[1] на албански: Revani^[2]) е село в Егейска Македония, Република Гърция, част от дем Нестрам в административната област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 35 километра западно от град Костур, в подножието на граничната между Гърция и Албания планина Алевица. На север Ревани граничи с Шак (Комнинадес) и Пончара, на запад с Божи град (Мирас) и Видово (Видохова), на юг със Зеленград (Месоврахо) и на изток с Гърлени (Хионато).

История

В Османската империя

Фатос Рапай записва следната легенда за хълма Джумба е Шкипес (в превод Албански хълм) от албански бежанци от Ревани:

„

В миналото, когато страната е била окупирана от българите, те не са позволявали на реванчани вече да говорят албански, а само български. Хората били много разстроени от това и един ден селото се събрало на хълма Джумба е Шкипес и решило, че отсега насетне вече няма да говорят български, а само своя си език албански. От сутринта, който кажел Добро утро на български и изобщо който говори български, ще бъде осъден на смърт. На следващата сутрин пастирът на селото извикал: „O sello terja govendi“. Селяните го хванали и го убили на Джумба е Шкипес, а кметът на селото казал на хората: Това е ​​Джумба е Шкипес, който говори друг български, ще получи своето място тук до краваря.[3]

“

В края на XIX век Ревани е албанско мюсюлманско село. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ревани има 340 жители арнаути мохамедани.^[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ревани е чисто турско село в Костурската каза на Корчанския санджак с 50 къщи.^[5]

Гръцка статистика от 1905 година представя селото като турско с 400 жители.^[6]

Според Георги Константинов Бистрицки Ревани преди Балканската война има 130 албаномохамедански къщи.^[7]

На етническата карта на Костурското братство в София от 1940 година, към 1912 година Ревани е обозначено като албанско селище.^[8]

Преди 1923 година в селото има следните фамилии: Аметови (Ametlinj), Беголеви (Begolli), Бекулеви (Bekulli), Беулкови (Beulka), Чочореви (Çoçore), Фарови (Faro), Гелеви (Gjeli), Корчареви (Korçarë), Личреви (Liçre), Ликови (Lika), Манголеви (Mangollinj), Манокови (Manoku), Нухреви (Nuhre), Пашови (Pasho), Пупеви (Pupe), Родеви (Rrodhe), Джуреви (Xhurre), Юстреви (Ystre), Зюпреви (Zypret).^[2]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война в 1913 година Ревани остава в Гърция. През 20-те години мюсюлманското население на Ревани се изселва в Албания и на негово място са заселени понтийски гърци бежанци от Турция, които в 1928 година са 438^[9] или според други данни 128 семейства и 493 души.^[10]

Жителите произвеждат жито, леща и тютюн като се занимават и със скотовъдство.^[11]

В 1926 година селото е прекръстено на Дипотамия (в превод Двуречие). През Втората световна война в Ревани е създадена въоръжена бежанска чета за терор над българското население.^[12]

В 1925 година е построена църквата „Успение Богородично“.^[13]

По време на Гръцката гражданска война селото не пострадва.^[11] 13 деца са изведени извън страната от комунистическите власти като деца бежанци.^[9] От 1997 година Ревани е център на самостоятелен дем Акритес (Δήμος Ακριτών), който от 1 януари 2011 година по закона Каликратис е слят с дем Нестрам.^[14]

Албански топоними от Ревани преди изселването в 1923 година[15]
Име	Име	Обяснение
Alevicë/a	Алевица	планина на Ю
Arat e Lumit		ниви близо до центъра
Branenicë/a	Браненица	гора и ниви на Ю
Borroviq/i	Боровик	хълм, ниви и пасище на ЮИ
Bregu i Vidhit		бряг и поле на СИ
Cekrovë/a	Церкова	ниви на И
Cingaret	Цингарет	ниви на С
Çurnok/u	Чурнок	ниви на И
Dushnatrap/i	Душнатрап	ниви на И
Furiqi i Shqiponjës	Фурики	скала на Ю, на която гнездят орли
Fush’ e Revanit	Реванско поле	поле на СЗ
Granopolet	Гранополе	поле на СИ
Gungat	Гунга	ниви на Ю
Gjeraqinë/a	Геракина	хълм на З
Kamen/i	Камен	хълм на З
Karavidhe/ja	Каравидия	поле и ниви на З
Karoz/i	Кароз	ниви и чешма на Ю
Klish e Vogël	Мала църква	развалини на църква и гробове в центъра
Kodër e Abdullës		хълм и ниви на И
Kodër e Gjelit		хълм и ниви на С
Kodër e Sime		хълм и ниви на З
Koqë/a		ниви на И
Koria e Bekulit	Кория на Бекул	хълм с храсти на И
Koria e Hysit	Кория на Хюс	хълм с храсти на И
Koria e Selmaniçit	Кория на Селманч	дъбова гора на И
Koria e Xhemkës	Кория на Джемка	кория на СИ
Koria e Zeqos	Кория на Зего	дъбова и лешникова кория на З
Koriet e Sul Kamenit	Кория на Сул Камен	дъбова горичка
Kroi i Bereqetit	Чешма на берекета	чешма в центъра
Kroi i Betallës	Чешма на Бетала	чешма и близко поле на З
Kroi i Cafalit	Чешма на Цафал	чешма и ниви на ЮЗ
Kroi i Zeqo Farros	Чешма на Зего Фаро	чешма на Ю
Kroi i Kotes	Чешма на Коте	чешма на С
Kroi i Mullahut	Чешма на Мулаху	чешма на хълм на З
Kroi i Pajkës	Чешма на Пайка	чешма и ниви на З
Kroi i Stankos	Чешма на Станко	чешма на З
Kroi i Shagut	Шакска чешма	чешма на С
Kroi i Shalës	Чешма на Шала	чешма на бряг на Ю
Kroi i Zekës	Чешма на Зека	чешма на ЮЗ
Kryjzet		ниви на Ю
Lajthi e Xhanos		лешникова гора и ниви на Ю
Luadh i Thatë		ниви и поле на С
Lum’ i Karavidhës	Каравидска река	порой на И
Lum i Math	Мат
Lum i Slivanjit	Сливенска река	реката, която разделя селото
Lum i Vogël	Мала река	река
Llazinë	Лазина	ниви на З
Mejtepi	Мектеп	бивше турско училище в центъра
Mezhdat e Vrenit		ниви на С
Mulliri i Braho Rrodhes	Мелница на Брахо Роде	мелница на С
Mulliri i Bushit	Мелница на Буши	мелница в центъра
Mulliri i Demko Rrodhes	Мелница на Демко Роде	мелница на С
Mulliri i Pupes	Мелница на Пупе	мелница близо до центъра
Nanatumbë/a	Нанатумба	открито поле и гора в планината на Ю
Nënëvarre		ниви на И
Përroi i Cekrovës	Църковен порой	порой и ниви на И
Përroi i Ormanit	Османов порой	порой на З
Pluk/u	Плук	ниви на С
Poçinovë/a	Починова	хълм на З
Qeramidhice/a	Керамидица	ниви в полето на З, където се правели керемиди
Rafshtira/t	Рафщира	ниски хълмове на СИ
Rakickë/a	Ракицка	хълмове с горички и ниви на З
Sepet/i	Сепет	пасище на Ю
Stanobërdhë/a	Станобърда	хълм в полето на З
Shardhagane	Шардагане	лозе на С
Shimitër	Шимитър	развалини на църква и пасище, близо до селото
Shinepremte		ниви на И
Shollagan/i		ниви в полето на С
Shpell e Alevicës	Алевишка пещера	пещера в планината на Ю
Ura	Мост	мост в центъра
Verret e Klishës	Църковно гробище	гробове на СЗ
Vranomat	Враномат	ниви на З
Xhamia	Джамия	бивша джамия, превърната по гръцко време в църква
Xhumb/a e Shqipes		хълм на СИ
Zanog/u	Занога	ниви на С[3]

Прекръстени с официален указ местности в община Ревани на 5 май 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Плаксени[16]	Λαξένη	Лаксенти	Λαξεντὴ[17]	връх в Гълъмбица (1108 m), З над Ревани[16]
Ревани[16]	Ρεβένι	Охирон	Οχυρόν[17]	връх в Гълъмбица (1115 m), ЮИ над Ревани[16]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	689[11]	721[11]	623[11]	617[11]	624[11]	530[11]	581[11]	610[11]	581[11]	624	456	379

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505. (на албански)
3. Rrapaj, Fatos Mero. Fjalori Onomastik i Epirit. Eurorilindja. Tiranë, Eurorilindja, 1995. с. 505 - 507. (на албански)
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 266.
5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 101. (на македонска литературна норма)
6. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia Архив на оригинала от 2007-07-26 в Wayback Machine..
7. Бистрицки. Българско Костурско. Ксанти, Издава Костурското Благотворително Братство „Надежда“ в гр. Ксанти. Печатница и книжарница „Родопи“, 1919. с. 14.
8. Костурско. София, Издание на Костурското братство, 1940.
9. Mapping Migration in Kastoria, Macedonia. Dipotamia., архив на оригинала от 26 юли 2007, https://web.archive.org/web/20070726040313/http://www.mmkm.kcl.ac.uk/content/db/113.htm, посетен на 21 февруари 2008 
10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
11. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. II дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-6-5. с. 38. (на македонска литературна норма)
12. Мичев, Добрин. Българското национално дело в Югозападна Македония (1941 – 1944 г.)
13. Δυτική Μακεδονία - Καστοριά - Φλώρινα - Καλή Βρύση - Διποταμία - Μεσόβραχος - Χιονάτο - Κομνηνάδες - Κρυσταλοπηγή - Γράμμος 7ο από 8 // Ελλάδος Περιήγηση. Посетен на 16 март 2021 г.
14. Ν. 3852/10, архив на оригинала от 5 юли 2010, https://web.archive.org/web/20100705024807/http://www.kedke.gr/uploads/N38522010_KALLIKRATIS_FEKA87_07062010.pdf, посетен на 5 юли 2010 
15. Информатори са Емин Личи, 73-годишен и Али Личи, 68-годишен, и двамата от Ревани, бежанци от 1923 година, живеещи към 5 авгудт 1976 година в Лушня, както и Неим Мюслим Беголи, 72-годишен, от Ревани, бежанец от 1923 година, живеещ към януари 1970 година във Вльора.
16. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
17. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 266. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 79). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 5 Μαΐου 1969. σ. 712. (на гръцки)