Загар, още Загър или Свети Захарий[2] (на гръцки: Άγιος Ζαχαρίας, Агиос Захариас, до 1927 година Ζαγάρι, Загари,[3] на арумънски: Zagar или Sfantu Zaharie,[4] на албански: Zagari), е бивше село в Егейска Македония, Гърция, на територията на дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония. В селото е запазена църквата „Свети Захарий“ от края на XVI – началото на XVII век.
Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 километра югозападно от Костур, в северните склонове на планината Грамос, край един приток на река Бистрица (наричана тук Белица).[1] Наа север Загар граничи с Фуша, на юг с Мирославци (Мировлитис) и Аетомилица (Денско), на изток с Яновени (Янохори), Пилкати (Монопило), Тухол (Певкос) и Чаир (Ливадия), а на запад с Въртеник и Грамоща (Грамос).
В 1769 година албански банди разрушават седем села в областта – Грамоща, Линотопи, Въртеник, Пискохори, Лагор, Омотско и Загар.[5]
След унищожаването на съседното Линотопи в 1769 година в Загар се заселва мюсюлманско население, което обръща църквата „Свети Захарий“ в джамия.[6] В 1900 година митрополит Филарет Димотишки пише, че в селото Загар живеят 16 мюсюлмански семейства.[7] В 1928 година Панделис Цамисис пише, че жителите на Загар говорят албански като основен език и само малко гръцки, и че произхождат от Линотопи, където са се потурчили.[7]
По време на Илинденско-Преображенското въстание през септември 1903 година в Загар влиза голямата чета на Васил Чекаларов и дава сражение на башибозука.[8] Селото е изгорено българската чета.[9]
Гръцка статистика от 1905 година представя селото като българско с 90 жители.[10]
Преди 1923 година фамилиите в селото са Даневи (Dani), Докови (Doko), Бейкови (Bejko).[11]
През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след това към Тухол и частично го запалват. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците на Сали Бутка и жители на Видово влизат в Яновени на 3 и 4 декември и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Загар.[12]
След Междусъюзническата война в 1913 година Загар влиза в Гърция. В преброяването от 1913 година не се споменава.[1] В 1927 година е прекръстено на Агиос Захариас. След 1928 година изчезва от преброяванията.