Ту̀хол, още Тул или Тухли[1] (на гръцки: Πεύκος, Певкос или Πεύκο, Певко, до 1928 година Τούχουλη, Тухули[2]), е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Нестрам (Несторио), област Западна Македония.
Селото се намира в областта Нестрамкол на 40 km югозападно от град Костур и на 15 km от демовия център Нестрам (Несторио), на Тухолската река, на 980 m надморска височина[3] в северното подножие на планината Горуша (Войо).[4] На изток са върховете Зяка и Капсалиес (или Тухол, 1517 m), покрити с букове и борове, на запад е Караули, покрит с дъбове и борове, а на север са върховете Алия и Църнио.[5]
Тухол е качаунско село.[3] Според местни предания е основано около 1800 година от Миц Дукас, майстор строител от коницкото село Пирсояни, принуден да бяга от Али паша Янински.[5][6] На мястото се заселват и други християнски семейства - Ризопулос, Цюлос, Киркопулос, Христопулос, Трандос и в Горната махала Законс, Лицос. Лингос са от Дзумерка, Цюлос и Закос от Чамурия, Киркопулос, Ламбропулос, Апостолидис и Христопулос са от Арава, Корчанско, Трандос са от Куцуфляни, а Лицос от Епир.[5]
В местността Чаир над Тухол се заселват албанци мюсюлмани, които започват да тормозят тухолци. Около 1870-1880 година много от тухолци напускат селото. Някои от Ризопулос отиват в село Лънка, Витан и Вратин, Босклово.[5]
В края на XIX век Тухол е голямо село в Костурска каза на Османската империя. В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тухол е показано два пъти: веднъж като село с 80 жители българи и 120 арнаути християни[7] и втори път като село с 240 души гърци християни.[8]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тухул е чисто гръцко село в Костурската каза на Корчанския санджак с 20 къщи.[9]
По време на Илинденско-Преображенското въстание в Тухол влиза голямата чета на Васил Чекаларов. Според четника на Чекаларов Киряк Шкуртов селото има 30 гръцки къщи и 40 мюсюлмански албански. Поради въоръжената съпротива на местни мюсюлмани „турската“ махала е опожарена.[10] Според Пандо Кляшев са изгорени 15 турски къщи.[1]
Цялото християнско население на Тухол е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тухол има 100 жители гърци.[11]
Гръцка статистика от 1905 година представя Тухол като гръцко село с 294 жители.[12]
В началото на XX век в района действа албанската чета на Сали Бутка, който събира пари и добитък от Яновени, Пилкати, Слимница и Тухол.[5]
Според Георги Константинов Бистрицки Тухул преди Балканската война има 30 гръцки къщи,[13] а според Георги Христов и 1 куцовлашка.[14]
През Балканската война на 11 ноември 1912 година гръцката армия влиза в Костур, а турската се оттегля към Корча. В Тухол пристига чета от 50 души, начело с Димитрис Кордистас, която има за цел да опожари мюсюлманските села Чаир, Загар и Фуша и успява да опожари Чаир. В Загар обаче пристига Сали Бутка с двамата си синове и четата си от 200 души, настъпва към Чаир и след към Тухол. Християните тухолци гърци бягат в Нестрам, а арванитите - в Ревани. Част от четата на Кордистас заема позиции на височината Ай Танаси (Псилорахи), за да брани Тухол. Бутка разделя четата си на две - едната настъпва към Тухол по реката, а другата през Кула - Дервент - Тодоро. Втората чета е пресрещната от отряд на Йован Котронов (Йоанис Котронис) от Яновени и в сражението Котронов и други трима негови четници са убити, а албанците влизат в Тухол и започват да палят къщите в Горната махала - изгарят къщите на Трандос и Киркопулос, както и четири арванитски къщи. На помощ на селото идва чета от Котелци, начело с Йотас Йоргос, която заедно с четниците на Ай Танаси прогонва албанците на Бутка. На 2 декември гръцката армия разбива османците при Смърдеш и 5-та дивизия напредва към Шак. Капитаните Никола Белов и Сульо се опитват в Яновени да окажат съпротива на Бутка, но жителите на Яновени, Слимница и Пилкати бягат в Калевища и Нестрам. Албанците от Видово влизат в Яновени и го разграбват. След това жителите на албанските села Загар и Фуша бягат в Ерсека, а гръцката армия влиза в Тухол.[5]
В 1913 година е построена църквата „Света Параскева“. В местността Чаир (Ливади), на мястото на унищоженото в 1913 година албанско село, е построена църквата „Животворящ източник“.[15]
В 1920 година с парите на емигранти от Америка е построена училищна сграда.[6]
В 1928 година е прекръстено на Певкос. По време на Гражданската война селото пострадва силно и жителите му намаляват наполовина.[3] Много от тях се установяват в Маняк.[16]
В 1953 година към землището на Тухол са присъединени Слимница, Яновени и Пилкати.[3]