Шарлия, Шарлии, Шаралия или Бродската планина (на гръцки: Βρόντος, Врондос или Ορη Βροντούς, Ори Врондос; на турски: Vrondi balkan, Вронди балкан или Лейля, Ляля) е планина в северната част на Гърция.[1]
Етимологията на името на планината се извежда от думата шарли, (на турски: şarli) – шуртящ, вероятно във връзка с изобилието на вода.[2] Гръцката форма на името е Σαρλίγια, Сарлия.[1] Българското име Бродска планина, гръцкото Врондос и турското Вронди балкан, тоест Бродска планина идват от селата Горно и Долно Броди в планината, а Лейля (Λαϊλιά, Λιαλιά) е от името на старо селище под върха, днес курорт.[1]
Планината е разположена в Сярско, Егейска Македония. Простира се по посока североизток-югозапад. Дълга е около 30 km и широка 15-20 km. Най-високият ѝ връх е Али Баба (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илиас) - 1849 m. След 1941 година върхът попада в границите на България и през 1942 е преименуван с държавен указ на Коевец. Преди това върхът се е наричал Али Баба или Алибаба (на гръцки: Αλή Μπαμπάς). С това име е отбелязан и в българските топографски карти. На север проходът Света Параскева при заставата Пресек и дълбоката долина на Валовищка Белица (Крушевска река, на гръцки Крусовитис) я отделят от Славянка (Орвилос) и Сенгелската планина (Ангистро), на североизток Шарлия се свързва с планината Черна гора (Мавро Вуно) чрез Цървиловската седловина, а на изток Бродската или Дяволската река (Дяволо рема) и Карвунорема я отделят от планината Сминица (Меникио).[3] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углеш.[4] На запад и юг планината граничи с плодородното Сярско поле.[3][1] Понякога Черна гора се смята за част от Шарлия.[1]
Шарлия е изградена предимно от гранити и гнайси.[1] В ниските части се срещат кристалинни шисти, мрамори и песъчливи терциерни наслаги.[3]
На 1600 m в северните склонове на Шарлия е разположен ски центърът Лайля (на гръцки: Λαϊλιά). Тук е изградена ски писта с дължина 1000 m, седалков лифт с дължина 850 метра и капацитет 700 души на час, както и няколко ски влека. Центърът разполага и със ски писта за начинаещи. В края на пистата е разположена съвременна хижа с ресторант, кафе-чайна и спални помещения. Ски центърът е домакин на редица състезания по ски спускане и ски бягане.
Изкачването до върха може да стане от ски курорта за около 1 час или от хижата за около 2,30 или 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от моста на Струма, където се пресича с E4, и от Валовища, пресича планината Шарлия, минавайки през селищата Елешница (Феа Петра, 280 m) и Цървища (Капнофито, 440 m) и по северните склонове на планината се изкачва до хижата, слиза до селищата Горно Броди (Ано Вронду, 1060 m) и Долно Броди (Като Вронду, 660 m), за да продължи към Зърнево (Като Неврокопи) и Боздаг (Фалакро).[5]
Торфеният мъх (сфагнум), заемащ площ от 390 декара в района на Балта чаири има палеоботаническо значение. През 1986 година той е обявен за защитен природен паметник. Северната част на планината в 1997 година е характеризирана, като място с особена природна красота. Със своите широколистни и иглолистни гори планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260007).[1] Част от Натура 2000 (1260009) е и долината на Бродската река, в която е разположен Серският манастир.[5]
В подножието на планината са разположени Валовища (Сидирокастро) и Савяк (Вамвакофито) от западна страна, Сяр от южна, Горно Броди (Ано Вронду) от източна и Крушево (Ахладохори) от север. От Шарлия извира река Серовица, която тече на юг успоредно на Бродската река.