Паяк (планина)
Тази статия е за планината в Гърция . За класа безгръбначни вижте Паяк .
Паяк (на гръцки : Πάικο , Пайко , катаревуса : Πάικον , Пайкон , стара форма Πάϊακ , на арумънски : Paicu ) е планина в Гърция , в областта Егейска Македония .[ 1] [ 2]
Гъндач от Горно Родиво Паяк планина, на изток и на юг Солунското поле , на запад – котловината Мъглен , на север границата между Гърция и Република Северна Македония (в жълто) Планината е разположена в централната част на Егейска Македония и по нея минава границата между дем Пеония (на изток), дем Мъглен (на запад) и дем Пела на юг на администритивната област Централна Македония . В източното подножие на Паяк са градовете Гумендже (Гумениса) и Боймица (Аксиуполи), в южното – Енидже Вардар (Яница), а в западното областта Мъглен (Моглена). Планината се състои от две характерни образувания – Гъндач (Κοκκινόπετρας, Γκαντάτς) на север и Поглед или Гола чука (Πόγλετ, Γκόλα Τσούκα) на юг. Двете образувания са разделени от котловината на Ливада (Ливадия) и река Църна река (Ставропотамос). Река Грамощица (Грамос), която тече на юг и е приток на Колудей, разделя Поглед на изток от по-малкия масив Метеризи (Метиризи) на запад.[ 1]
Най-високият връх е Въртук (Фидота) – 1660 m, разположен в северния масив Гъндач. Често за най-висок връх е сочен Гола чука в южната част, който е висок 1650 m. Грешката идва от това, че на някои карти като Паяк е отбелязван само южния масив.[ 1]
Скалите на планината са вулканични и варовикови. Паяк, която е обрасла с букове, дъбове, кестени, брези, габъри и други видове, е включена в мрежата от защитени територии Натура 2000 (1240003).[ 1]
Южно от връх Гола чука, на надморска височина от 1300 m, в местността Извор, на 3 часа от Елевтерохори (или 19 km черен път), има малка хижа с 6 легла. До хижата, на височина 1280 m е старият полуразрушен планински заслон.[ 3]
Изкачването до най-високия връх може да се извърши от село Ливада (1200 m) за около 4 часа, а на връх Гола чука от Елевтерохори (500 m) за около 3,30 часа или от хижата за около 1 час.[ 3]
Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Фущани (300 m) и Ошин (Архангелос, 820 m) пресича местността между Паяк и масива на Люмница и завършва при Люмница (Скра, 570 m), за да продължи на изток за Боймица (Аксиуполи) и Ругуновец (Поликастро).[ 3]
Върхове
Име
Име
Височина
Местоположение
Въртук
Φιδωτά, Βαρτούκι
1660 m[ 1]
колона на 1649 m, СИ от Ливада (Ливадия)
Поглед
Αγνάντεμα, Πόγλετ, Πόγλιτ, Πόγκλεντ
1408 m[ 1]
СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо)
Скрека Клоздис
Αμπέλια, Σκρέκα Κλόζντις
1200 m[ 1]
С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос)
Сехово
Ανεμορράχη, Σέχοβο
1540 m[ 1]
И от Ливада (Ливадия)
Дубарляна
Άννα, Ντουμπαρλιάνα
1501 m[ 1]
ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия)
Βασιλικές Κορυφές
1062 m[ 1]
Воци
Βότσης, Ρέπαλ Βότσι
1000 m[ 1]
СЗ от Купа
Авдулия
Βραχάκι, Αβδούλια
1180 m[ 1]
С от Ливада (Ливадия)
Βρέστα
1489 m[ 1]
ЮЗ от Църна река (Карпи)
Γεμάτη, Φουλάρες
1400 m[ 1]
Генешка Скрека
Γκενέσκα Σκρέκα
1277 m[ 1]
Γρουστογιάννη
1048 m[ 1]
СЗ от Корнишор (Кромни)
Корита
Δασάκι, Κορύτα, Κορίτα
1352 m[ 1]
СЗ от Корнишор (Кромни), И от Тодорци
Череша, Черешка тумба
Δασάκι, Τσερέσα, Τσέρτσεκα Τούμπα
1267 m[ 1]
З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия)
Църковичка, Църквишки връх
Εκκλησάκι, Τσαρκοβίστο, Τσαρκφίσκι, Τσαρκόβιτσο
1529 m[ 1]
З от Корнишор (Кромни)
Синистра
Ζερβοκορυφή, Σινίστρα
1280 m[ 1]
ЮИ от Ливада (Ливадия)
Ηράκλεια, Ηρικλειούσα
1240 m[ 1]
СИ от Лесково (Трия Елата)
Ίσωμα, Μικρός Περός
1222 m[ 1]
ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Клекниш
Καθίστρα, Κλέντνιτς, Κλίκνις
1134 m[ 1]
С от Лесково (Трия Елата), ЮЗ от Ошин (Архангелос)
Καλή Πεδιάδα
1120 m[ 1]
Варница
Καμίνι, Βάρνιτσα
1120 m[ 1]
С от Корнишор (Кромни)
Κλεφτόπετρα
1123 m[ 1]
З от Крива (Гривас), Ю от Църна река (Карпи)
Гъндач Κοκκινόπετρα, Γκαντάς, Καντάς, Καντάστι, Γκαντάτσι, Γκαντάτς, Γάντατσι
1623 m – 1607 m[ 1]
И от Ливада (Ливадия), СИ от Баровица (Кастанери)
Гудуч
Κοντούση, Γκουντούτσι
1444 m[ 1]
ЮИ от Тодорци , СЗ от Корнишор (Кромни)
Мер
Κοπριά, Μερ
1220 m[ 1]
С от Корнишор (Кромни)
Горица
Κορίτσι
1300 m[ 1]
ЮИ от Ливада (Ливадия)
Юручка
Κορυφή, Γιουρούτσικα
1300 m[ 1]
ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Κορυφή, Τούφκα Πετκαλί
1180 m[ 1]
Гумерджоса
Κουμαριές, Γκουμερτζόσα
1320 m[ 1]
СЗ от Църна река (Карпи), СЗ от Баровица (Кастанери)
Κουφή Πέτρα
1470 m[ 1]
ЮЗ от Църна река (Карпи), ЮИ от Ливада (Ливадия)
Карлес
Κρανιές, Κάρλες
1140 m[ 1]
СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери)
Λουλούδι, Πιταρός
1340 m[ 1]
ЮИ от Тодорци , СЗ от Корнишор (Кромни)
Μακρύστατο, Καλιμάρι
1389 m[ 1]
ЮЗ от Баровица (Кастанери)
Μαυροσκύβαλα
1040 m[ 1]
Μαύρο Ύψωμα
1055 m[ 1]
З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия)
Кашпот
Μεγάλο Κεφάλι
1300 m[ 1]
Μεσορράχη
1124 m[ 1]
ЮЗ от Църна река (Карпи)
Малък Гъндач
Μέτωπο, Μικρό Γκαντάτσι
1364 m[ 1]
СИ от Ливада (Ливадия)
Мусов гроб
Μνήμα, Γκρόπα Μούσιο
1333 m[ 1]
СЗ от Купа , СИ от Ошин (Архангелос) и З от Люмница (Скра)
Баруч
Μύτακας, Μπαρούτσι
1003 m[ 1]
СЗ от Църна река (Карпи), С от Баровица (Кастанери)
Яслан Скирит
Ξαπλωμένη, Γιασλάν Σκιρίτ
1280 m[ 1]
С от Ливада (Ливадия)
Гола чука, Паяк
Πάϊκο, Γκόλα Τσούκα
1647 m[ 1]
ЮЗ от Църна река (Карпи)
Метеризи
Παρατηρητήριο, Μετερίζι
1595 m[ 1]
СЗ от Корнишор (Кромни)
Висок рид
Περιστέρι, Βυσοκτορίτ
1390 m[ 1]
ЮИ от Ливада (Ливадия)
Киргон
Πετράδες, Κίργκον
1503 m[ 1]
З от Църна река (Карпи)
Скрека ди Пероса
Πετρώματα, Περούσα, Σκρέκα ντι Περόσα
1269 m[ 1]
С от Ливада (Ливадия), ЮИ от Ошин (Архангелос)
Пасена
Πετρωτό, Πάσενα
1365 m[ 1]
ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Линдини
Προφήτης Ηλίας, Λίντινι, Λίντι
1300 m[ 1]
С от Ливада (Ливадия)
Πύργος
1491 m[ 1]
СИ от Ливада (Ливадия)
Барта
Πυροκορφή, Μπάρτα, Σκρέκα Μπρέτα, Σκρέκα Μπάρτα
1231 m[ 1]
СИ от Лесково (Трия Елата)
Пръскачова
Ραντισμένη, Πρασκάτσουβα
1322 m[ 1]
ЮЗ от Корнишор (Кромни)
Ραχούλα, Κασαρίνη
1308 m[ 1]
ЮИ от Тодорци , СЗ от Корнишор (Кромни)
Гария глава
Σαμάρι, Γκάρια Γκλάβα
1396 m и 1382 m[ 1]
Гуругаса
Σάπια, Γκουρουγκάσα
1248 m[ 1]
И от Ливада (Ливадия), С от Баровица (Кастанери)
Байраците
Στήθος, Μπέρκοβιτς
1312 m[ 1]
СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо)
Гроб
Τάφος, Γκρόπ
1452 m[ 1]
Ю от Ливада (Ливадия)
Гартина, Рипа Капри
Τράγος, Γκαρτίνα, Ρίπα Κάπρι
1092 m[ 1]
Ю от Купа
Дуйково, Дунково
Τράχηλος, Ντουΐκοβο
1420 m[ 1]
СИ от Корнишор (Кромни), З от Крива (Гривас), З от Петгъс (Пендалофо)
Трите бука, Трите буки
Τρεις Οξυές, Τρίτε Μπούκα/Μπούκε
1220 m[ 1]
И от Лесково (Трия Елата), СЗ от Ливада (Ливадия)
Три бари
Τρίκορφο, Τρεις Μπάρες
1120 m[ 1]
ЮЗ от Корнишор (Кромни)
Чума
Τσούμα
1203 m[ 1]
З от Купа , ЮИ от Ошин (Архангелос)
Чука, Чуките
Υψώματα, Τσούκα, Τσουκίτι
1180 m[ 1]
СИ от Корнишор (Кромни), ЮЗ от Петгъс (Пендалофо)
Бела лъка
Φεγγάρι, Μπέλα Λούγκα
1112 m[ 1]
С от Корнишор (Кромни)
Паприте
Φτέρες, Πάπριτε
1355 m[ 1]
ЮЗ от Ливада (Ливадия)
Φτέρες, Παδικοφέρκα
1040 m[ 1]
СЗ от Църна река (Карпи)
Въртопи
Φτερό, Βερτόπια, Μεγάλος Περός
1488 m[ 1]
ЮЗ от Ливада (Ливадия), И от Тодорци , СЗ от Корнишор (Кромни)
Грош
Χονδρός, Γκρός
1100 m[ 1]
Ю от Купа
Киркова нива
Χωράφι Κίρκου, Κίρκοβο Νέβα, Κίρκοβα Νέβα, Κέρκοβα Νίβα
1260 m[ 1]
С от Корнишор (Кромни)
Урджана
Αρκούδα, Ουρτζάνα
920 m – 800 m[ 3]
СЗ от Църна река (Карпи)
Ασπρόχωμα
827 m[ 3]
И от Корнишор (Кромни), ЮИ от Рамна (Омало)
Βράχος
951 m[ 3]
З от Крива (Гривас)
Гавала
Γαβάλα
937 m[ 3]
И от Тодорци (Теодораки)
Репал Гога
Γιωργάκη, Ρεπάλ Γκόγκα
835 m[ 3]
ЮИ от Купа
Големата
Γκουλέματα
761 m[ 3]
Въртоп
Κανόνι, Κλισσαλάρ, Κισαλάρ, Βερτόπι
659 m[ 3]
Ю от Корнишор (Кромни)
Цървена бара
Κόκκινη Πέτρα
811 m[ 3]
Ю от Корнишор (Кромни)
Чернат
Κορυφή Δούμα, Τσάρνατι
849 m[ 3]
Черешо
Κορυφούλα, Τσερέσιο Ζιάρα
572 m[ 3]
Вермеджек
Κορφή, Βερμετζέκ
864 m[ 3]
СИ от Тодорци (Теодораки)
Чука, Чукаро
Κορφούλα, Τσούκα, Τσουκάρου
979 m[ 3]
С от Лесково (Трия Елата)
Бели връх
Κρύα Κορυφή, Βελύβρα
880 m[ 3]
Грокоща
Κώστα, Γροκώστα
720 m[ 3]
СИ от Корнишор (Кромни)
Каркин
Λιθοβούνι, Κάρκιν
783 m[ 3]
З от Църна река (Карпи)
Скърка
Μακροκορφή, Σκόρκα ντι Λέγκαν
940 m[ 3]
СЗ от Купа , И от Ошин (Архангелос) и ЮЗ от Люмница (Скра)
Παπάς
991 m[ 3]
ЮИ от Тодорци , СЗ от Корнишор (Кромни)
Рамна
Πετρωτό, Ράμνα
526 m[ 3]
З от Рамна (Омало)
Браямодо
Πλαγιά, Μπραγιάμοντο
705 m[ 3]
С над Спирлитово (Плаяри)
Брестот, Задиница
Πράσινος Λόφος, Μπρεστότ, Ζαντινίτσα
778 m[ 3]
СЗ от Лесково (Трия Елата)
Пречка
Πρέτσκα
918 m[ 3]
Череша
Ραχούλες, Τσερέσια
534 m[ 3]
Σκάπα
862 m[ 3]
Гробове
Τάφοι, Γροτόδι
812 m[ 3]
СЗ от Корнишор (Кромни)
Гроб Георгали
Τάφος Γεωργίου, Γκρόπ Γκιόργαλι
860 m[ 3]
Боцилко Тумба
Τυροκομείο, Μποτσίλκο Τούμπα
880 m[ 3]
СЗ от Рамна (Омало)
Лапартои
Φαγώματα, Λαπαρτόϊ
980 m[ 3]
ЮЗ от Корнишор (Кромни)
Ψηλό Λιβάδι
985 m[ 3]
З от Ливада (Ливадия), И от Гостолюби (Констандия)
Дервишева тумба
572 m
С от Църна река (Карпи), източно от Извор (Пиги)
Думово
849 m
Ю от Гостолюби (Констандия), СИ от Тодорци (Теодораки)
Добро поле
И от Тодорци (Теодораки)
С Паяк планина са свързани боевете на българската армия срещу войските на Съглашението през Първата световна война.[ 4]
На Паяк планина през 1926 година е наречена улица в София (Карта ).
„Из революционните борби в Паяк Планина“ – Спомени на Христо Шалдев публикувани в списание „Илюстрация Илинден“, книга 33, 34, 35, 36, 37, 39, 43, 44 46, София, 1931 година
↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл бм бн бо бп бр бс бт Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2 . σ. 440. (на гръцки) ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2 . σ. 441. (на гръцки) ↑ Мирков, Димитър. Софийският квартал „Баталова воденица“. Щастливите дни на нашето детство. София, ИК Гутенберг, 2017. ISBN 978-619-176-096-1 . с. 67.
