Смолика

Смолика Σμόλικας
Изглед към връх Смолика (2637 м)
Местоположение на картата на Янинско 40.089722, 20.926111
Общи данни
Местоположение	Янина (ном), Гърция
Част от	Северен Пинд
Надм. височина	2631 m
Смолика в Общомедия

Смолика (на гръцки: Σμόλικας, Смоликас, стари форми Σμόλιγγας, Смолингас, Σμόλιγκας, Смолинкас, на арумънски: Smolcu) е най-високата планина от веригата Пинд в Гърция, разделяща Македония на изток от Епир на запад. Със своите 2631 m надморска височина, Смолика е втората по височина планина в Гърция след Олимп.^[1][2]

Описание

Смолика (на заден план). Поглед откъм северозапад (шосето Пирсояни-Вурбяни)

Смолика е голям планински комплекс в северната част на Янинско (Епир) и в западната част на Костурско и Гревенско (Македония). Тя е част от планинската верига Северен Пинд. На север-северозток е отделена от масива Тамбури (Охиро) с прохода Ляги (1540 m) и реката Мардица и от река Вуркопотамос, приток на Сарандапорос. Сарандапорос, която е приток на Вьоса (Аоос), пък е и границата на запад между Смолика и южните краища на планинския комплекс Каменик. На юг река Аоос отделя Смолика от планинския комплекс Тимфи. На изток се отделя от планините Талиарос с Жужелската река и от Скурдза (Пердика) с проход (1520 m), през който минава пътят за Самарина и реките Йоца и Хелимоди. От комплекса Василица го отделят реките Йоца - Кукуманири - Вряза. От Трапезица на югозапад я отделя ридът (1300 m) Стено - Алепу.^[1]

В Смолика са разположени някои от най-високо разположените селища в Гърция като Самарина, Фурка и Падес. От Смолика извират притоците на Бистрица (Алиакмонас), Венетикос и Гревениотикос.

Дължината на планинския масив на Смолика е 15 – 20 km в посока от изток на запад, с ширина 10 km от север на юг.

Скалите ѝ са флиш и офиолити.^[1]

Екология

Водна дъскорезница край Армата

На запад от най-високия връх, на 2160 m, се намира езерото Драколимни, а на изток от връх Мосия, на 2170 m е Мосийското езеро.^[1]

Смолика е покрита с гъста растителност, в чиито състав се включват черният бор, черната мура, букът и други широколистни.^[1]

Планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (2130002) и е обявена за орнитологично важно място (066).^[1]

Туризъм

В местността Нанес, на 7 km от село Палеосели (1080 m), на 1700 m - 1750 m има две хижи. Първата е дървена, построена в 1984 година и има 20 спални места. Втората е каменна, построена в 2004 година и има 24 спални места.^[3]

Изкачването до върха може да стане от хижите за 3:30 часа или от село Падес (1140 m) за около 4:30 часа, по Национална пътека 03, идваща от Тимфи и село Врисохори (Лясиница, 950 m). Други изкачвания могат да бъдат направени от селата Агия Параскеви (Керасово, 980 m) и Самарина (1460 m).^[3]

Върхове

Име	Име	Височина	Местоположение
Смолика	Σμόλικας, Γέρος	2631 m[1]
Авхенас, Тунгусие Вултоки	Αυχένας, Τουγκούσιε Βουλτόκι	2106 m[1]
Агрофолия	Αγροφωλιά	1044 m[1]
Александрос Дякос, Дели Ахмед	Αλέξανδρος Διάκος, Ντελιχμέτ	1810 m[1]
Алепу	Αλεπού	1439 m[1]
Алоготопос, Цума, Цума Кальоро	Αλογότοπος, Τσούμα, Τσούμα Κάλιορο	2230 m[1]
Анилио	Ανήλιο	1352 m[1]
Аркудалона, Аркудалоно	Αρκουδάλωνα, Αρκουδάλωνο	1798 m[1]
Богдани	Μπογδάνι, Μπογντάνι, Μπογντάνη	2236 m[1]
Вузио, Вузиу	Βούζιο, Βούζιου	1758 m[1]
Гавро	Γάβρο	1294 m[1]
Гурция, Гюрица	Γκούριτσα, Γκιούριτσα	1580 m[1]
Каливендеро	Καλυβέντερο	1111 m[1]
Капетан Цекурас, Горгулос, Гургулис, Гургульос	Καπετάν Τσεκούρας, Γκόργκουλος, Γκουργκούλης, Γκουργκούλιος	2216 m[1]
Кастро	Κάστρο	1651 m[1]
Кюра	Κιούρα	1261 m[1]
Киркури	Κίρκουρη, Κύρκουρη	1860 m, колонка на 1855 m[1]
Клефтис, Спарцана, Сусница	Κλέφτης, Σπαρτσάνα, Σουσνίτσα	1847 m[1]
Кокорина	Κοκκόρινα	945 m[1]
Креватия	Κρεββάτια	1280 m[1]
Критиру	Κριτήρου	1314 m[1]
Куцуро	Κούτσουρο	1294 m[1]
Куцуфляни	Κουτσοφλιάνη	1220 m[1]
Лакос	Λάκκος	1643 m[1]
Левкадия	Λευκάδια	1515 m[1]
Ликос	Λύκος	1509 m[1]
Лопоцани	Λοπότσανη	1250 m[1]
Лупа	Λούπα	2009 m[1]
Лянура	Λιανούρα, Ληανούρα	1896 m[1]
Масия, Мосия, Мегали Мосия, Грия	Μασιά, Μόσια, Γριά, Μεγάλη Μόσια	2600 m[1]
Маврики	Μαυρίκη	1332 m[1]
Месовуни	Μεσοβούνι	1980 m[1]
Микри Мосия	Μικρή Μόσια	2554 m[1]
Милия, Мегаяни, Дзума Милия	Μηλιά, Μεγαγιάννη, Τζούμα Μηλιά	1490 m[1]
Микро Охиро, Хекири, Микро Тамбури	Μικρό Οχυρό, Χεκίρι, Μικρό Ταμπούρι	1699 m[1]
Мисорахи	Μισσοράχη	2217 m[1]
Мугурида	Μουγκουρίδα	2100 - 1953 m[1]
Охиро, Тамбури	Οχυρό, Ταμπούρι	1480 m[1]
Петра Гагарандза	Πέτρα Γκαγκαράντζα	2045 m[1]
Петра Тоска, Петра Кати	Πέτρα Τόσκα, Πέτρα Κατή	1641 m[1]
Плака	Πλάκα	2100 m - 1700 m[1]
Подарико, Подарко	Ποδαρικό, Ποδάρκο	1640 m[1]
Прасяни	Πράσιανη	1788 m[1]
Протифтис Илияс	Προφήτης Ηλίας	1241 m[1]
Протифтис Илияс, Алепотрипа	Προφήτης Ηλίας, Αλεπότρυπα	11226 m[1]
Рахи Йоца	Ράχη Γιότσα	1486 m[1]
Редос, Реда	Ρέντος, Ρέντα	1713 m[1]
Синелиу	Σινελιού	2054 m[1]
Скопия, Караули	Σκοπιά, Καραούλι	1720 m[1]
Смиляна, Смиляни	Σμίλιανα, Σμίλιανη	2014 m[1]
Сьому	Σιούμου	898 m[1]
Тригонико, Дзимитра, Дзимтура	Τριγωνικό, Τζιμίτρα, Τζιμτούρα	1829 m[1]
Тифлорахи, Бигьокси, Бигьози	Τυφλόρραχη, Μπιγκιόξι, Μπιγκιόζι	1547 m[1]
Фотино, Керголи	Φωτεινό, Κεργόλι, Κέργολι	1647 m[1]
Фтери	Φτέρη	1702 m[1]
Халасмена	Χαλασμένα	1568 m[1]
Цакали	Τσακάλι	1460 m[1]
Цингу	Τσίγκου	1372 m[1]
Цобани	Τσομπάνη	1508 m[1]
Цука	Τσούκκα, Τσούκα	1420 m[1]
Цума	Τσούμα	1876 m[1]

Популярни маршрути достигат до върховете на Смолика от Самарина от изток, от Агия Параскеви (Керасово) от север и от Палеосели и от Падес от юг.

Външни препратки

• Галерия със снимки на Смолика Архив на оригинала от 2012-02-01 в Wayback Machine.

Бележки

1. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 330. (на гръцки)
2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
3. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 333. (на гръцки)