Калиник Врачански

Калиник Врачански
български православен духовник
Роден	12 март 1931 г. Мъглиж, Царство България
Починал	26 декември 2016 г. (85 г.) София, България
Религия	православие
Учил в	Софийска духовна семинария

Калиник е висш български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия.

Биография

Митрополит Калиник е роден като Димитър Райчев Александров на 12 март 1931 г. в село Мъглиж, Казанлъшко. Завършва основно образование през 1947 г. и е приет в Пловдивската духовна семинария. В 1956 г. завършва Духовната академия „Свети Климент Охридски“ в София. Замонашва се на 6 юни 1960 г. под името Калиник. На 10 юли същата година е ръкоположен за йеродякон. Специализира от 1960 до 1962 г. в Московската духовна академия. Ръкоположен за йеромонах на 7 юни 1962 г. От 1962 до 1970 г. е протосингел на Доростоло-Червенската митрополия. През 1968 година започва работа като агент в Държавна сигурност под имената Рилски и Велко. През 1970 г. е игумен на Рилския манастир. На 6 декември 1971 г. е ръкоположен в епископски сан с титлата велички. От 10 ноември 1974 г. е утвърден за врачански митрополит. Член е на Светия Синод на Българската православна църква. Член е на „Ротари клуб“ Враца и е почетен гражданин на Враца от 2004 г.

В 1992 година митрополит Калиник Врачански е сред инициаторите за разкола в Българската православна църква. На 18 май 1992 година заедно с митрополитите Пимен Неврокопски, Панкратий Старозагорски, Стефан Великотърновски и Софроний Доростолски и Червенски подписва заявление, с което се поддържа решението на Дирекцията за вероизповеданията за нелегитимност на избора на патриарх Максим Български в 1971 година. Митрополитите заявяват, че смятат изборът на Максим за нелегитимен и започват процедура по избора на нов патриарх. За временен наместник-председател на Светия Синод избират Пимен. Така на 18 май фактически се създава така нареченият Алтернативен синод, в който влизат пет от тринадесетте митрополити на Църквата. Към разколниците се присъединяват и пет викарни епископи. Съответно на 22 юли 1992 година Светият синод за разколничество и извършване на незаконно ръкополагане, заедно с другите разколнически архиереи, го лишава от сан.^[1]

На 1 октомври 1998 г. Всеправославният събор в София приема разкаянието на Калиник и го възстановява като врачански митрополит.^[2].

След смъртта на патриарх Максим, на 6 ноември 2012 г. Калиник предлага Николай Пловдивски за управляващ Софийската епархия, а Йоаникий Сливенски – за наместник-председател на Светия Синод. На 10 ноември 2012 г. Калиник не приема избора на Кирил Варненски и Великопреславски за наместник-председател на Светия Синод; напуска и не подписва протокола от заседанието. След няколко дни е принуден да се откаже от бойкота и да признае избора. Впоследствие се стига до успешното свикване на Патриаршеския избирателен църковен събор, избрал на 24 февруари 2013 г. Неофит за нов предстоятел на Българската православна църква.^[3].

Умира на 26 декември 2016 година в София, след прекарано онкологично заболяване.^[4] Опелото е отслужено на 28 декември в храм „Св. Николай“, в който архиереят е и погребан редом със своите предшественици Константин, Климент и Паисий Врачански^[5].

Бележки

1. Бурега, Владимир Викторович. Раскол в Болгарской Православной Церкви и Всеправославный Собор в Софии // bogoslov.ru, 24 октомври 2008. Архивиран от оригинала на 2016-01-24. Посетен на 6 юни 2017.
2. Ръкописно заявление, с което митрополитите Панкратий и Калиник се разкайват за разкола и се връщат в каноничната църква.
3. И Калиник Врачански призна избора на Кирил за наместник-председател на БПЦ, Медиапул, 16.11.2012 г.
4. Ива Антонова, Врачанският митрополит Калиник е починал тази нощ, БНР, Радио Видин, 26 декември 2016 г.
5. www.bg-patriarshia.bg, архив на оригинала от 30 март 2019, https://web.archive.org/web/20190330104838/http://www.bg-patriarshia.bg/news.php?id=223054, посетен на 30 март 2019 

Филарет	→	велички епископи (6 декември 1971 – 10 ноември 1974)	→	Йоаникий
Паисий	→	врачански митрополит (10 ноември 1974 – 22 юни 1992)	→	Игнатий
Игнатий	→	врачански митрополит (1 октомври 1998 – 26 декември 2016)	→	Григорий