Галактион е български православен духовник, старозагорски митрополит (2000 – 2016),[1] народен представител в XXXVI народно събрание от Съюза на демократичните сили от 27-и старозагорски избирателен район.[2]
Биография
Роден е на 26 февруари 1949 година във Ветрен със светското име Георги Любенов Табаков. През есента на 1963 година е приет в Софийската духовна семинария на гара Черепиш. На 12 юли 1969 година митрополит Панкратий Старозагорски го замонашва в Мъглижкия манастир „Свети Николай“. С разрешение на митрополит Панкратий е изпратен на едномесечно послушания в Бачковския манастир, където на 27 юли 1969 година епископ Герасим Браницки го ръкополага за йеродякон. С решение на Светия синод и с благословението на митрополит Панкратий от август 1969 година до септември 1970 година е на послушание в Рилския манастир. На 27 септември 1970 година е ръкоположен за йеромонах в Бачковския манастир от игумена епископ Герасим Браницки. В периода от 1 ноември 1970 година до 30 юни 1976 година е ефимерий в Мъглижкия манастир. По същото време завършва Софийската духовна академия. След завършването на академията, от 1 юли 1976 година до 30 септември 1978 година е протосингел на Врачанската митрополия.[2]
През 1978 година е изпратен за двегодишна специализация в Московската духовна академия, където защитава кандидатска дисертация на тема: „Пастирското служение на преподобния Нил Сорски“. След връщането си в България, продължава да изпълнява длъжността на протосингел на Врачанската митрополия от 1 юли 1981 година до 30 септември 1981 година.[2]
На 23 септември 1981 година е вербуван като сътрудник на Държавна сигурност с псевдоним „Мишо“ в качеството на агент от оперативния работник Петър Хайтов и не е снет от отчет. Работи по задачи поставени на VI, III и I управление.[3][4]
По решение на Светия синод от 1 октомври 1981 година до 30 ноември 1982 година специализира в Източния църковен институт в Регенсбург, Германия. След завръщането му, на 1 декември 1982 година е назначен за игумен на Рилския манастир. От 1 юли 1985 г. до 16 юли 1986 г. е игумен на Бачковския манастир.[2]
През 1986 година е избран от Светия синод за велички епископ и е ръкоположен на 6 юли 1986 година. От 17 юли 1986 до 5 юни 1987 година е викарий на митрополит Филарет Видински. След смъртта на митрополит Филарет, е викарен епископ на митрополит Калиник Врачански от 16 юни до 30 декември 1987 година, а от 1 януари 1988 г. до 1993 година е викарий на митрополит Панкратий Старозагорски.[2]
На 18 май заедно с митрополита си Панкратий Старозагорски е сред епископите създали така наречения Алтернативен синод и на 22 юни 1992 година е лишен от сан. През 1993 - 1994 година е депутат, народен представител от 27-и старозагорски избирателен район от квотата на Съюза на демократичните сили.[2]
Покайва се заедно с Панкратий и на 12 декември 1995 година е приет обратно в църковно общение.[2]
На 20 февруари 2000 година е избран за старозагорски митрополит, а утвърден на тази длъжност от Светия Синод на 27 февруари 2000 година.[1]
В края на пролетта на 2015 година прекарва тежък инсулт. На 28 септември 2016 година, поради продължителното му тежко здравословно състояние, Светият синод го освобождава от заеманата длъжност и му дава титлата „бивш Старозагорски митрополит“.[5]
Външни препратки
- Александрова, Илиана. Досие в повече // pravoslavie.bg, 5 септември 2007. Посетен на 5 юни 2017.
- Сивов, Пламен. Право на честност // pravoslavie.bg, 9 септември 2007. Посетен на 5 юни 2017.
- Чурешки, Стефан. Компроматът на Църквата // pravoslavie.bg, 18 септември 2007. Посетен на 5 юни 2017.
Бележки
|
---|
|
Иван Рилски (до 941) · Григорий I Рилски (след 941) · Йоаникий I Рилски (1195) · Дометиан Рилски (1385) · Йоасаф Рилски (до 1463) · Давид Рилски (1463 - 1478) · Теофан Рилски (1479 - 1491) · Теоктист Рилски (1491 - 1503) · Калиник Рилски (1503)* · Ромул Рилски (1519)* · Григорий II Рилски (1558, 1559)* · Евтимий I Рилски (1577)* · архимандрит Стефан (1627, 1628)* · архимандрит Арсений (1632)* · йеромонах Атанасий (1632)* · Йоаникий II Рилски (1685)* · Йосиф I Рилски (ХVII в.) · Евтимий II Рилски (1702)* · Йоаким Рилски (1704)* · Никанор Рилски (1707) · Яким Рилски (1709, 1710)* · Данил Рилски (1723)* · Дионисий Рилски (1734, 1735) · Герасим I Рилски (1745)* · Висарион Рилски (1745 - 1746) · Василий Рилски (1746) · йеромонах Теофан II (1747 - 1753) · Серапион Коласийски (1753 - 1757) · Василий Рилски (1757 - 1760) · Клеопа Рилски (1760 - 1767) · Сергий Рилски (1768 - 1769) · Вениамин Рилски (1770)* · Герасим II Рилски (1772, 1774, 1782)* · Йосиф II Рилски (1784)* · Игнатий Рилски (1785) · Герасим II Рилски (1786 - 1797) · Теодосий I Рилски (1798 - 1801) · Теофан III Рилски (1801)* · Теодосий I Рилски (1805) · Гаврил Рилски (1811)* · Кесарий I Рилски (1815, 1816)* · Исай Рилски (1816) · Йоасаф II Рилски (1816, 1817)* · Исай Рилски (1819)* · Пантелеймон Рилски (1820) · Агапий Рилски (1832)* · Йосиф III Рилски (1822, 1824, 1828, и 1832 - 1836) · йеромонах Пахомий (1836 - 1837) · Йосиф III Рилски (1837 - 1839) · йеромонах Памфилий (1839 - 1842) · Йосиф III Рилски (1842 - 1860) · Неофит Рилски (1860 - 1864) · Пантелеймон II Рилски (1864 - 1868) · Кирил Рилски (1868 - 1871) · Йеротей Рилски (1871 - 1874) · Константий Рилски (1874 -1875) · Пантелеймон II Рилски (1875 - 1881) · Кирил Рилски (1881 -1883) · Теодосий II Рилски (1883 - 1884) · Теофилакт Рилски (1884 - 1886) · Йоасаф III Рилски (1886 - 1893) · Серафим Рилски (Самоков) (1893 - 1894) · Никифор Рилски (1894 - 1896) · Кесарий II Рилски (1896 - 1899) · Йоаникий III Рилски (1899 - 1904) · Йоасаф III Рилски (1904 - 1907) · Паисий Рилски (1907 - 1908) · Филарет Рилски (1908 - 1914) · архимандрит Евгений Рилски (1914 - 1917) · йеромонах Максим Рилски (1917 - 1921) · йеромонах Софроний Рилски (1921 - 1922) · йеромонах Серафим Рилски (1922) · архимандрит Антоний Рилски (1922 - 1924) · йеромонах Аверкий Рилски (1924) · Варлаам Левкийски (1924-1929) · Кирил II Рилски (1929 - 1933) · Флавиан Знеполски (1933 - 1936) · Климент Янев (1936-1938) · Флавиан Знеполски (1938) · Натанаил Рилски (1938 - 1944) · архимандрит Калистрат Рилски (1944 - 1948) · Варлаам Стобийски (1949-1961) · манастирът е музей, монасите са прогонени, няма игумен (1961 - 1968) · Йоан Драговитийски (1968 - 1970) · Калиник Врачански (1970 - 1971) · Нестор Смоленски (1971 - 1972) · Методий Жерев (1972 - 1977) · Геласий Крупнишки (1977 - 1982) · Галактион Старозагорски (1982 - 1985) · Нестор Смоленски (1985 - 1988) · Йоан Драговитийски (1988 - 2005) · Евлогий Адрианополски (от 2005)
- * година, в която се споменава в документи като игумен.
|
|