Край село Слатина са развалините на средновековната крепост Мъглен,[3] отбранявана от кавхан Дометиан и болярина на Мъгленската област Илица[4] срещу войските на Василий II Българоубиец, който я превзема в 1015 година.[5] Крепостта е обявена за археологически обект в 1980 година.[6] Южно от селото има останки от антично селище, свързано с античния град Алорос.[7] В селото в XVIII век е родена и живяла до смъртта си св. Злата Мъгленска – българска светица.
В Османската империя
В средата на XVIII век Слатина е село в нахия Караджа ова, каза Енидже Вардар. По това време селото води съдебен спор с жителите на съседното село Каплян, които са обвинени в насилственото отнемане на пасищата на Слатина.[8] В селото е разположена старата църква „Света Злата (Слатина)|Света Злата“.[9]
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени 270 малоазиатски и понтийски гърци, бежанци от Турция.[2] В 1926 година селото е преименувано на Хриси на името на българската светица Злата Мъгленска, родена и починала в селото.[13] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 159 бежански семейства и 664 души.[14]
Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[15]
Населението се изселва към големите градове. В селото се произвежда жито, тютюн, овошки, като частично е развито и скотовъдството.[16]
Прекръстени с официален указ местности в община Пребъдище на 6 август 1969 година
↑Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
