Кожушани

Кожушани Φιλώτεια
— село —
Кожушани 41.034444, 22.1525 Кожушани Кожушани
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	179 m
Население	421 души (2021 г.)

Кожушани (на гръцки: Φιλώτεια, Фило̀тия, до 1922 година Κουζούσιανη, Кузусяни^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География

Селото се намира на 10 километра северно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), източно от реката Карадере.

История

В документ от 1184 година се споменава Пузухия-Кузухия (Πουζούχια-Κουζούχια), принадлежащо на Великата лавра в Атон.^[2]

В Османската империя

Според Стефан Веркович към края на XIX век Кожушани (Кожюшани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 623 души и 176 домакинства.^[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Козишоми (Кожушани) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 72 българи християни и 1150 българи мохамедани.^[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Кузишане (Kouzichané) има 320 българи патриаршисти гъркомани.^[5]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Кожушани има 36 къщи славяни християни, 205 къщи славяни мохамедани и 5 къщи цигани християни.^[6] Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция, предимно от Хили (Шиле) и района.^[2] В 1922 година е преименувано на Филотия. Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 87 бежански семейства и 315 души.^[7]

В 1981 година селото има 647 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско“-бежанско като „македонският език“ в него е запазен на ниско ниво.^[8]

Старата, изписана църква на селото „Свети Димитър“ пострадва от земетресение в 1990 година. Новата също е посветена на Свети Димитър.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Кожушани на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Байко[9] или Байчо[10]	Μπάϊκο	Полемисту	Πολεμιστοϋ[11]	местност на ЮЗ от Кожушани[9]
Коларово[9]	Κολάροβο	Хориятис	Χωριάτης[11]	местност на ЮЗ от Кожушани[9]
Мъгленица[9]	Μ(π)ογλενίτσας	Потами	Ποτάμι[11]	река в Мъглен[9]

Преброявания

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население								647		639	543	421

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Η Φιλώτεια // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
8. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
9. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
10. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
11. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)