Бизово

Бизово Μεγαπλάτανος
Бизово 40.940833, 21.973611 Бизово Бизово
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	215 m
Население	311 души (2021 г.)

Бизово (на гръцки: Μεγαπλάτανος, Мегаплатанос, до 1925 година Μπίζοβο, Бизово^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

Бизово е разположено на надморска височина от 215 m в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 16 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в източното подножие на планината Малка Нидже.^[2]

История

Етимология

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Бъзово с обичайно застъпване на българското ъ с гръцкото ι.^[3]

В Османската империя

Мухтарски печат на Бизево, 1897 година

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Водане от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Бизава с 57 джизие ханета (домакинства).^[4]

В края на XIX век Бизово е село във Воденска каза на Османската империя. В 1860 година е построена църквата „Свети Николай“.^[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Бизево (Bizevo) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 300 жители българи и 450 помаци.^[6]

В 1882 година в Бизово е открито българско училище.^[7]

Според Стефан Веркович към края на XIX век е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 406 души и 124 домакинства.^[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Бизово живеят 150 българи християни и 650 българи мохамедани.^[9]

Цялото християнско население на Бизово е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Бизево (Bizevo) има 176 българи екзархисти и в селото има българско училище.^[10]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото със 120 българи християни и 750 мюсюлмани.^[11]

В Гърция

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бизово има 30 къщи славяни християни и 100 къщи славяни мохамедани.^[12]

Според Лозанския договор в 1924 година мюсюлманското му население се изселва и в селото са настанени 316 гърци бежанци от Мала Азия.^[11] В 1925 година е преименувано на Мегаплатанос.^[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 47 бежански семейства и 190 души.^[13] От 623 жители в 1940 година 188 са местни и 435 са бежанци.^[11]

Селото пострадва и от Гражданската война (1946 – 1949), като част от жителите му се изселват в по-безопасни места или емигрират в чужбина. След нормализацията някои се връщат.^[11]

Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него понтийският и „македонският език“ са запазени на средно ниво, а турският на ниско.^[14]

На източния вход на селото в платанова горичка е построена църквата „Свети Евстатий“.^[15] В 1981 година на 1,5 km източно от Бизово жителите на Бизово, Саракиново (Саракини) и Тресино (Орма) построяват църквичката „Свети Илия“ до смятано за лечебно аязмо.^[16]

Селото е сравнително богато, тъй като цялото землище се напоява добре. Произвежда се пипер, тютюн, жито, боб и овошки.^[11]

Прекръстени с официален указ местности в община Бизово на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Прага	Πράγκα	Парапигма	Παραπήγμα[17]
Оксил[18]	Όξύλ	Митеро	Μυτερό[17]	река на И от Манастир и на З от Поляни[18]
Цигури[18]	Τσίγκουρι	Даси	Δάση[17]	възвишение на Ю от Бизово и на СИ от Саракиново (570,5 m)[18]
Баба[18]	Μπάμπα	Грия	Γρηά[17]	реката на Бизово[18]
Чанакчи[18]	Τσανακτζή	Каминия	Καμίνια[17]	река на Ю от Бизово[18]
Загорицко[18]	Ζαγόρτσικο	Рематия	Ρεματιά[17]	река на С от Бизово[18]
Хасан Декси[18]	Χασὰν Ντεκσὶ	Милонас	Μυλωνάς[17]	местност на СИ от Бизово[18]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	771[11]	796[11]	503[11]	623[11]	312[11]	394[11]	369[11]	382[11]	351[11]	310	378	311

Личности

Родени в Бизово

• Димитър Аврамов (Δημήτριος Αβραμίδης), гръцки андартски деец, четник, син на андарта Христо Аврамов (Χρήστου Αβραμίδη)^[19]
• Йоанис Самарас (Ιωάννης Σαμαράς ή Λεβέντης), гръцки андартски деец, четник^[19]
• Петър Иванов (Πέτρος Ιωάννου), гръцки андартски деец от трети клас^[19]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 269.
5. The Church of Saint Nicholas in Megaplatanos // Megaplatanos. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 27 април 2018.
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
7. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
8. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
11. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 84. (на македонска литературна норма)
12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
13. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
15. The Church of Saint Efstathios in Megaplatanos // Megaplatanos. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 28 април 2018.
16. The Chapel of Prophet Elias // Megaplatanos. Архивиран от оригинала на 2018-04-28. Посетен на 28 април 2018.
17. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
18. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
19. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)