Къпиняни

Къпиняни Εξαπλάτανος
— село —
Паметник на Менелаос Лудемис в Къпиняни
Къпиняни 40.976111, 22.13 Къпиняни Къпиняни
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Мъглен
Географска област	Мъглен
Надм. височина	125 m
Население	1080 души (2021 г.)
Къпиняни в Общомедия

Къпиняни (на гръцки: Εξαπλάτανος, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни^[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

Къпиняни е разположено на 125 m надморска височина^[2] в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).^[3][4]

История

В Османската империя

В средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.^[5]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци.^[6] Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства.^[7] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Капиняни живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.^[8]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани.^[9] В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.^[10]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото със 178 жители българи християни и 1450 – българи мохамедани.^[2]

Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.^[4]

В Гърция

Пощенска картичка с изглед от Къпиняни, преди 1918 година

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Капиняне (Капињане) има 260 къщи славяни мохамедани и 28 къщи цигани християни.^[11]

Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени 1241 гърци,^[2] бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско.^[4] В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион.^[4] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.^[12]

От 2156 жителив 1940 година 300 са с местен произход, а останалите са бежанци.^[2]

По време на Гражданската война (1946 – 1949) част от жителите на селото се изселват в големите градове.^[2]

Селото е разположено в полето и землището му се напоява добре от река Мъгленица. Произвеждат се тютюн, жито, десертно грозде, пипер, овошки, като е развито и краварството.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Къпиняни на 6 август 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Караагач[13]	Καραγάτς	Фтелея	Φτελεά[14]	местност на ЮИ от Къпиняни[13]
Барища[13]	Μπαρετσα	Микрес Гурнес	Μικρές Γοϋρνες[14]	река на З от Къпиняни, десен приток на Мъгленица[13]
Балабаново[13]	Μπαλαμπανόβα	Кладера	Κλαδερά[14]	местност на СЗ от Къпиняни[13]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1561[2]	1520[2]	1569[2]	2156[2]	1974[2]	2028[2]	2049[2]	2109[2]	2069[2][4]	1768	1292	1080

Личности

Свързани с Къпиняни

• Менелаос Лудемис (1912 – 1977), гръцки писател, живял в Къпиняни^[4]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 90. (на македонска литературна норма)
3. Τοπική Κοινότητα Εξαπλατάνου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
4. Ο Εξαπλάτανος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
5. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, стр. 441.
6. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
7. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
8. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
9. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
10. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
11. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
12. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
13. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
14. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)