Драгоманци

Тази статия е за мъгленското село в Гърция. За кумановското в Северна Македония вижте Драгоманце.
Драгоманци
Άψαλος
Гърция
40.8925° с. ш. 22.0572° и. д.
Драгоманци
Централна Македония
40.8925° с. ш. 22.0572° и. д.
Драгоманци
Воденско
40.8925° с. ш. 22.0572° и. д.
Драгоманци
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина150 m
Население919 души (2021 г.)
Пощенски код584 00
Телефонен код2384
Драгоманци в Общомедия
Драгоманци през Първата световна война, съглашенска пощенска картичка

Драгоманци (на гръцки: Άψαλος, Апсалос, до 1926 година Δραγουμάνιτσα или Δραγομανίτσα, Драгуманица/Драгоманица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География

Селото е разположено на 150 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 15 km северно от град Воден (Едеса) и на 11 km южно от демовия център Съботско (Аридеа).[2][3] Селото е в началото на Драгоманския пролом, през който река Строница (Умин дол) излиза от Мъглен.[4]

История

Праистория и Античност

В околностите на Драгоманци е локализирано античниото селище Апсалос,[2] един от трите града в Алмопия заедно с Орма и Европос, споменати от Клавдий Птолемей във II век. Праисторически и антични селища са разкрити в местностите Комвос, Грами, Тумба и Върбен. Смята се, че в античността селищата около Драгоманци са сателити на крепостта над Почеп (Маргарита).[5]

В Османската империя

Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Драгоманци (Dragomantzi) е посочено като село във Воденска каза с 340 къщи и 915 жители мюсюлмани и 280 българи.[7]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Драгоманци е българо-мохамеданско селище с мъжко население 424 души и 120 домакинства.[8] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драгоманци живеят 220 българи християни и 1000 българи мохамедани.[9] Българите християни постепенно се преселват във Воден.[10]

Християнското население на Драгоманци е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгоманци (Dragomantzi) има 120 българи екзархисти.[11]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година води селото като чисто българско мохамеданско с 1280 жители.[10]

В Гърция

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Като чисто мюсюлманско село е регистрирано в преборяванията от 1913 и 1920 година.[10] Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Драгоманце има 260 къщи турци и 10 къщи цигани мохамедани.[12]

В 1924 година мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци бежанци от Понт - Хаджи Осман, Никомидийско, Акдаг Маден, Анкарско, и Булгар Маден, в Южна Турция, Тракия - от Ексамили на Галиполския полуостров, и Мала Азия - от Смирненско.[2] В 1926 година е преименувано на Апсалос.[10] В 1928 година селото е бежанско с 299 семейства и 1210 жители бежанци.[13] В 1945 година са заселени и власи от Епир.[2]

Селото произвежда големи количества десертно грозде, тютюн, жито, като добре развито е и скотовъдството.[10]

В 1981 година селото има 1277 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-влашко като и понтийският език и влашкият в него са запазени на средно ниво.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Драгоманци на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Пърнаска[4] Παρνάσκα Пурнари Πουρνάρι[15] възвишение на Ю от Драгоманци (304 m)[4]
Върбино[4] Βέρμπινον Ития Ίτιά[15] възвишение на ЮИ от Драгоманци (261 m)[4]
Почепски кайнак Καϊνάκι Μαργαρίτας Пиги Маргаритас Πηγή Μαργαρίτας[15] река на С от Драгоманци[4]
Албанска[4] Άλμπάνσκα Корифи Κορυφή[15] възвишение в Паяк на ЮИ от Драгоманци, на ЮЗ от Дреново и на И от Върбени[4]
Дигника[4] Ντίγνικα Сикомено Σηκωμένο[15] възвишение в Паяк на Ю от Дреново (334,6 m)[4]
Чатак[4] Τσατάκ Фурка Φούρκα[15] възвишение в Паяк на ЮИ от Дреново[4]
Язиз[4] Γιαζίζ Агиос Άγιος[15] местност в Паяк на Ю от Дреново[4]
Кара[4] Καρά Мавропотамос Μαυροπόταμος[15] името на Мъгленица в пролома ѝ в Паяк[4]
Чифлик[4] Τσιφλίκι Врахаки Βραχάκι[15] местност в Паяк на И от Драгоманци и на З от Дреново[4]
Големища[4] Γκουλέμαστα Мегали Периохи Μεγάλη Περιοχή[15] местност в Паяк на ЮЗ от Дреново[4]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1050[10] 1015[10] 1313[10] 1502[10] 1572[10] 1491[10] 1320[10] 1277[10] 1254[10] 1178 1121 919

Бележки

  1. ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. ↑ а б в г Τοπική Κοινότητα Αψάλου // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
  3. ↑ Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 88. (на македонска литературна норма)
  4. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  5. ↑ Αρχαίος οικισμός Αψάλου // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-06-24. Посетен на 30 април 2018.
  6. ↑ ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/49633/1175/7-1-1987 - ΦΕΚ 271/Β/2-6-1987 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-06-30. Посетен на 18 октомври 2014.
  7. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  8. ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  9. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  10. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 89. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  12. ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  13. ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  14. ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. ↑ а б в г д е ж з и к Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция“          Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!