Богородица (община Гевгели)

Вижте пояснителната страница за други значения на Богородица.

---

Богородица Богородица
— село —
Богородица 41.1406, 22.5489
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Гевгели
Географска област	Боймия
Надм. височина	34 m
Население	1001[1] души (2002)
Пощенски код	1488
Богородица в Общомедия

Богородица (на македонска литературна норма: Богородица) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География

Селото е разположено на 6 км източно от град Гевгели, на границата между Северна Македония и Гърция и Граничния контролно-пропускателен пункт Богородица-Евзони (Мачуково). В близост на селото в западна посока минава река Вардар.

История

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Аврет хисар от 1619 – 1620 година селото е отбелязано под името Богородиче със 72 джизие ханета (домакинства).^[2]

В съдебен процес от 1724 година, в който се разглежда оплакване на жителите на Авретхисарска каза срещу злоупотреби от страна на аяни при събирането на данъци, село Богорча е представлявано от Стойко син на Петко и Димо, син на Петко.^[3]

В XIX век Богородица е смесено българо-турско село в Гевгелийска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Богородица е посочено като село с 65 домакинства и 289 жители българи и 25 мюсюлмани.^[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[5] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[6]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Богородица има 890 жители, от които 430 българи християни и 460 турци.^[7]

В началото на XX век българите в селото са разделени в конфесионално отношение. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев (La Macédoine et sa Population Chrétienne) през 1905 година в Богородица има 488 българи екзархисти, 32 българи патриаршисти гъркомани, 104 българи сърбомани и 8 българи унияти. В селото работят българско, гръцко и сръбско начално училище.^[8] Първоначалната църква в селото е построена в XIX век на друго място. Съвременната църква „Рождество Богородично“ е построена от българския строител Андон Китанов в 1911 година.^[9][10]

При избухването на Балканската война 5 души от Богородица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[11]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

По време на Първата световна война, през 1917 година двама български войници от селото са наградени с бронзов медал „За заслуга“, без корона – пунктовия началник от Партизанския отряд редник Григор Илиев Каракамишев („за показано усърдие към службата“) и Христо Петров от 12-и пехотен дивизионен базов магазин („за проявена храброст в боевете през 1916–1917 г.“).^[12]

Мотокрос в Богородица

Според преброяването от 2002 година селото има 1001 жители, от които:^[13]

Националност	Всичко
македонци	975
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	7
сърби	18
бошняци	0
други	1

Личности

Родени в Богородица

• Иван Ангелов Чавдаров, български революционер, деец ВМОРО^[14]
• Коста Ангелов, македоно-одрински опълченец, 34-годишен, земеделец, 3 рота на 11 сярска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен^[15]

Починали в Богородица

• Борис Тонев Нейков, български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война^[16]
• Цанко Цанков, български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[17]

Бележки

1. Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009 
2. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 272
3. Влахов, Туше. Кукуш и неговото историческо минало. Второ допълнено издание. София, Наука и изкуство, 1969. с. 42.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
5. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
6. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194 – 195. (на френски)
9. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
10. Цркви во Стојачката парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 830.
12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 333, л. 336, ф. 40, оп. 1, а.е. 104, л. 143 ж 1
13. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 февруари 2008 
14. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 133.
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 29.
16. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 208, л. 13
17. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 17, л. 5