Давидово (община Гевгели)

Вижте пояснителната страница за други значения на Давидово.

---

Давидово Давидово
— село —
„Свети Илия“
Давидово 41.3319, 22.4281
Страна	Северна Македония
Регион	Югоизточен
Община	Гевгели
Надм. височина	63 m
Население	373[1] души (2002)
Пощенски код	2464
Давидово в Общомедия

Давидово (на македонска литературна норма: Давидово) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География

Селото е разположено на около тридесетина километра северно от общинския център Гевгели, но най-близкият град е Валандово в източна посока. Лежи в долината на р. Вардар на десния ѝ бряг, на два километра на отсрещния бряг е съседното село Удово, от където Давидово се свързва с автомобилния път Е75 Скопие-Солун. Селото има ЖП спирка.

История

Давидово в 1931 г.

В XIX век Давидово е изцяло българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата в селото „Рождество Богородично“ е 1860 година и е дело на Андон Китанов.^[2][3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Давидово (Davidovo) е посочено като село с 45 домакинства и 165 жители българи.^[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Давидово има 170 жители, всички българи християни.^[6]

В телеграма изпратена до председателя на Парламента по спорните черкви и училища в Македония и Одринско в 1909 година пише:

„

В селото ни има 18 български и 12 гъркомански къщи. Църквата и училището се владеят всецяло от гъркоманите. Понеже те са строени задружно от цялото население, умоляваме да ни се даде в притежание припадающата ни се част от тях. От името на българското население на чифлика Давидово кмет Георги Петрев.[7]

“

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Давидово има 288 българи патриаршисти гъркомани.^[8]

В 1913 година Давидово попада в Сърбия. През лятото на същата година кметът на селото е убит от сърбоманския войвода Йован Бабунски, на когото се сторил съмнителен.^[9]

В 1937 година е построена църквата на Давидовския манастир „Свети Илия“.^[3]

Според преброяването от 2002 година селото има 373 жители - 370 македонци, 1 сърбин и 2 други.

Националност	Всичко
македонци	370
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	1
бошняци	0
други	2

Личности

Родени в Давидово

• поп Васил, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
• Георги Минов, български революционер, деец на ВМОРО^[5]
• Стойче Минов, български революционер, деец на ВМОРО^[5]

Починали в Давидово

• Милтен Липоев (Лепоев) Младжев (Младжов), български военен деец, младши подофицер, загинал през Първата световна война^[10]

Бележки

1. Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 3 юли 2009 
2. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
3. Цркви во Миравската парохија // Повардарска епархија, 2 юни 2008 г. Посетен на 21 февруари 2014 г.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 194-195.
5. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 53.
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
7. Отоманскиятъ парламентъ за положението въ Македония. Солунъ, Издание на Съюза на Българските Конституционни Клубове въ Европейска Турция, Печатница на Самарджиевъ и Карабелевъ, 1909. с. 85.
8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
9. Војвода Василије Трбић, Мемоари. Казивања и доживљаји војводе велешког, књига друга, Београд, 1996, с. 26.
10. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 218, л. 5; а.е. 314, л. 46