Хума (община Гевгели)

Вижте пояснителната страница за други значения на Хума.
Хума
Ума
— село —
41.1517° с. ш. 22.3275° и. д.
Хума
Страна Северна Македония
РегионЮгоизточен
ОбщинаГевгели
Географска областВлахомъглен
Надм. височина757 m
Население2[1] души (2002)
Пощенски код1480
Хума в Общомедия

Ху̀ма или У̀ма[2] (на македонска литературна норма: Ума, на мъгленорумънски: Uma) е село в община Гевгели, Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Влахомъглен, в северното подножие на малката планина Суха Рупа, между планините Паяк и Кожух, на самата граница с Гърция.

История

В Османската империя

В XIX век Хума е влашко (мъгленорумънско) село в Гевгелийска каза на Османската империя. Според Теодор Капидан Хума е относително ново селище, основано от преселници от изчезналото село Катунище, намиращо се северно от Хума.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Ксума (Xouma), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО с ръководител Ризо Прошев.[5]

„...стигнахме въ Хума... Наскоро дойде и гръцкия тамъ учитель, но можахъ малко нѣщо да науча отъ него. Пѣснитѣ, които се пѣятъ тука, сѫ само български. Това село брои 70 кѫщи, но понѣкѫдѣ живѣятъ по двѣ и по три фамилии въ една кѫща, така щото селото все пакъ има 700 души жители. То е чифликъ на единъ солунски турчинъ. Жителитѣ се занимаватъ съ земледѣлие, дърварство, копринарство и малко скотовъдство.“[6]

В статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Хума е посочено като село с 490 жители власи християни.[7]

Румънско просветно дело

В селото пуска корени Румънската пропаганда в Македония и власите се откъсват от елинизма. Първото румънско училище е открито в Хума по частна инициатива на Гушу Гага, по-късно учител в Калин камен, без субсидии от румънската държава. Гага пристига в Хума от Света гора и започва тайно да въвежда румънския език в преподаването. В продължение на една година той преподава по няколко църковни книги, донесени от Света гора. След това Гага заминава за Битоля, за да усъвършенства румънския си език и да придобие по-систематични знания. След една година обучение в Битолския румънски лицей в 1893 година Гога се завръща в Хума, този път субсидиран от Инспектората на румънските училища. Вторият му престой в селото е по-труден, тъй като румънското дело става явно и започва да среща съпротива от гръцката митрополия. С усилията на Гога обаче, който отваря и вечерно училище за възрастните, за две години в селото се установява румънския език, в църквата започва да се служи на румънски и цялото население се научава да чете и пише на румънски. На два пъти гръцкият митрополит отлъчва учителя и тези, общуват с него. След Гага в Хума като учител идва Риза Пяна, който стабилизира делото на Гага. След него учител е Глигоре Талие, по-късно председател на Битолската румънска община, който издейства разрешение за училищата. След него преподава Таску Папатанасе, възпитаник на Битолския лицей. В 1906 гърците организират клане, при което загиват 12 души, от които 6 деца.[8]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Ума има 480 власи и работи влашко училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година 5 души от Хума се записват доброволци в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

Църквата „Свети Пантелеймон“ и българското военно гробище през Първата световна война

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия и румънското училище е заменено със сръбско.[11]

Според преброяването от 2002 година селото има 2 жители.[12]

В селото се намира българско военно гробище от Първата световна война.

Националност Всичко
македонци 0
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 1
други 0

В 2014 година изписването на името на селото на македонска книжовна норма е сменено от Хума към Ума.[13]

В селето има паметник на българския Осми приморски полк.

Съборът на селото е в началото на август на Свети Пантелеймон – патронът на селската църква „Свети Пантелеймон“, изградена в XIX век.[14]

Личности

Карта на Влахомъглен
Родени в Хума
  • Атанас Христов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Иван Антонов (1924 – 1983), журналист от Северна Македония
  • Иван Атанасов (1895 - ?), български революционер, деец на ВМРО[15]
  • Иван Ризов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Митре Дудев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Михо Аврамов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Никола Стоянов, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Петър Атанасов (р. 1939), езиковед от Северна Македония
  • Ризо Иванов Прошев, български революционер, деец на ВМОРО.[5] Македоно-одрински опълченец.[16]
  • Стоян Прошев, български революционер, деец на ВМОРО[5]
  • Тома Продромов Стоянов (Прошев, 1857 - след 1942), български революционер, деец на ВМОРО
  • Христос Традос, деец на гръцката въоръжена пропаганда в Македония[17]
Починали в Хума
  • Ганю Ганчев Чуков, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[18]
  • Дамян Димитров Грудев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[19]
  • Константин (Костадин) Грудов Язаджиев (Георгев), български военен деец, капитан, загинал през Първата световна война[20]
  • Марин Тодоров Ганчев, български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[21]
  • Михаил Константинов Павлов, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[22]
  • Нейко Господинов Минчев, български военен деец, технически поручик, загинал през Първата световна война[23]
  • Никола Христов – Неговански (1885 – 1927), български революционер
  • Спас Колев Колев, български военен деец, поручик, загинал през Първата световна война[24]

Бележки

  1. ↑ Официален сайт на община Гевгели, архив на оригинала от 20 май 2009, https://web.archive.org/web/20090520022307/http://www.gevgelija.gov.mk/html/mkd-naselenie.html, посетен на 5 юли 2009 
  2. ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.270
  3. ↑ Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 25, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 5 януари 2008 
  4. ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  5. ↑ а б в г д е ж з Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 52.
  6. ↑ Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 233.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  8. ↑ Constantin, Noe. ANEXA No. 13. Istoricul şcoalelor a trei comune din Meglenia, de scriitorul macedonean C. Noe // Meglenoromânii, 1906. Посетен на 27 януари 2021 г. (на румънски)
  9. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  10. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
  11. ↑ Theodor Capidan, op. cit. p. 25, архив на оригинала от 14 октомври 2014, https://web.archive.org/web/20141014023112/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/cuprins.htm, посетен на 5 януари 2008 
  12. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 януари 2008 
  13. ↑ Закон за изменување и дополнување на законот за територијалната организација на локалната самоуправа во Република Македонија // Службен весник на Република Македонија (149). 13.09 2014. с. 1. Архивиран от оригинала на 2020-10-28.
  14. ↑ Профил на Општина Гевгелија // Општина Гевгелија. Архивиран от оригинала на 2016-09-28. Посетен на 27 октомври 2016.
  15. ↑ Попатанасов, Константин. Елате в Македония - И ни Вижте! // с. 64. Посетен на 3.4.2022.
  16. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 587.
  17. ↑ Τράντος Χρήστος (2) - Μακεδονομάχοι // Посетен на 2021-09-24.
  18. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 12, л. 12; оп. 1, а.е. 456, л. 1а
  19. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 4
  20. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 9; оп. 1, а.е. 546, л. 39
  21. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 24, л. 10
  22. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 219, л. 1а
  23. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 136, л. 16, 17, 18
  24. ↑ ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 21, л. 7

Бериславци (Периклия) • Купа • Лугунци (Лангадия) • Люмница (Скра) • Нъте (Нотия) • Ошин (Архангелос) • Църна река (Карпи) Хума

Бивши влашки села: Баровица (Кастанери) Конско • Серменин
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!