Мачуково

Мачуково Εύζωνοι
— село —
Паметник в Мачуково
Мачуково 41.104167, 22.559167 Мачуково Мачуково
Страна	Гърция
Област	Централна Македония
Дем	Пеония
Географска област	Боймия
Надм. височина	104 m
Население	568 души (2001)
Мачуково в Общомедия

Мачу̀ково^[1] (на гръцки: Εύζωνοι, Евзони, до 1927 година катаревуса Ματσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково^[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 568 души население (2001).

География

Селото е на границата със Северна Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково – Богородица.

История

В местността Тумба северозападно от Мачуково, над старото корито на Вардар, има праисторическа селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.^[3]

В Османската империя

Доклад от сръбския консул в Солун Живоин Балугджич относно убийството на чифликчии в Мачуково, 5 март 1910 г.

В XIX век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в селото е дело на Андон Китанов.^[4] През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.^[5]

В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.^[6]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 г., Мачиково (Matchikovo) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 267 домакинства, като жителите му са 1248 българи.^[7]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.^[8] Между 1896 и 1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.^[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 селото има 1300 жители българи.^[10]

След Илинденско-Преображенското въстание в 1904 година цялото село минава под върховенството на Българската екзархия.^[11] По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мачуково (Matchoukovo) има 1312 българи екзархисти и функционира българско училище.^[12]

При избухването на Балканската война в 1912 година 21 души от Мачуково са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[13]

В Гърция

След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:

„

Катадневно пристигат в Солун цели кервани бежанци от Кара Суле, Дъбово, Боймица, Куфалово и Мачуково.[14]

“

В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маучково има 200 къщи славяни християни.^[15] В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони.^[16]

Прекръстени с официален указ местности в община Мачуково на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Трияска	Τριάσκα	Трипотамос	Τριποταμος[17]	река
Греуш	Γκρέους	Вриси Грияс	Βρύση Γρηάς[17]	извор
Тутлук[18]	Τουτλουκι	Муриес	Μουριές[17]	местност на СИ от Ореховица[18]
Бела мандра[18]	Μπέλα Μανδρί	Левкостани	Λευκοστάνη[17]	местност на СИ от Баялци[18]
Дере чал[18]	Ντερετζιαλ	Перасма	Πέρασμα[17]	възвишение на СИ от Ересели и на ЮЗ от Чидемли (205,5 m)[18]
Бара[18]	Μπάρα	Авлаки	Αύλάκι[17]	местност на Ю от Ересели[18]
Арджан[18]	Άρτζαν	Плиромена	Πληρωμένα[17]	местност на СЗ от Арджан[18]

Личности

Родени в Мачуково

Сава Михайлов.

Зафир Христов.

• Александър Маташев, деец на ВМРО, безследно изчезнал като четник на Георги Хаджимитрев при Миравци през август 1924 г.^[19]
• Александър Попташев (1898 - 2 октомври 1924), български революционер, деец на ВМРО^[20]
• Атанас Динев (1916 – 1996), български футболист
• Атанас Николов Тодев (1874 – 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол Петков
• Вениамин Мачуковски (ок. 1847 – 1878), български просветен деец
• Георги Дойчинов (Георгиос Дойцинис), гръцки андарт
• Георги Торбешов (или Тубешков), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през юни^[21] или през август 1923 година при Дървош Струмишко^[22]
• Гоно Понов (Гончо, 1870 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина^[23]
• Гоно Хр. Зафиров (Гоне Замфиров, 1886 – ?), четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина^[24]
• Григор Христов (1880 – ?), четата на Лазар Делев^[25]
• Димитър Поптомов (1866 – ?), български революционер
• Динка Мицов Пецев (? – 1903), български революционер, куриер на ВМОРО, убит през 1903 година в Мачуково^[26]
• Дино Гонов (1881 – 1913), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 1 на 13 кукушка дружина, загинал на 9 юли 1913 година^[27]
• Дино Лазаров (1888 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 14 воденска дружина, Продоволствен транспорт на МОО^[28]
• Зафо Йосифов Зафиров (? – 1905), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 март 1903 година с Иванчо Карасулията^[26]
• Зафир Христов Макаресов (? – 1907), български революционер
• Иван Ан. Чавдаров, български революционер от ВМОРО, четник на Лука Иванов^[29]
• Илия Маказлиев (? – 1903), български революционер
• Кочо Георгиев (1881 – ?), четата на Коста Христов Попето^[30]
• Лазар Поптодоров (? – 1903), български учител и революционер
• Лазо Трайков Гоцев (Георгиев), 1 рота на 15 щипска дружина^[31]
• Леонид Янков (1878 – 1905), български революционер
• Миле Стаменов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, загинал на 2 юли 1913 година^[32]
• Михаил Кочов, български адвокат^[33]
• Михаил Т. Москов (1899 – 1923), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части в Негорци, Гевгелийско, на 6 юли 1923 година^[34]
• Митко Савов Йосифов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година^[26]
• Мито Лазаров Ортаков (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково^[26]
• Мито Стоянов Думчев, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО^[8][26]
• Мицо Динов (1861 или 1867 – ?), четата на Аргир Манасиев, 14 воденска дружина^[35]
• Панде Карадоламо, български революционер, деец на ВМОРО, починал в България^[26]
• Панде Маркудов (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит в боя при Клисурска Яворница на 24 август 1903 година^[26]
• Петър Лазаров, 2 рота на 3 солунска дружина^[36]
• Петър Л. Янков (1886 – ?), 2 рота на 3 солунска дружина^[37]
• Сава Михайлов (1877 – 1905), български революционер
• Симеон Хаджиянев (1868 – след 1943), български търговец и революционер
• Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик, баща на видния български просветен деец Георги Стаменов
• Теофан Георгиев Икономов (1887 – ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен^[38]
• Теофан Гонев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров^[27]
• Тома Димитров (1867 – ?), Нестроева рота на 5 одринска дружина^[39]
• Тома Христов Маркудов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година^[40]
• Тома Христов (1878 – ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина^[41]
• Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково^[26]
• Филип Дервишев (1886 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,^[42] македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО^[43]
• Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина^[44]
• Христо Дельов (1876 – сл. 1951), български революционер от Мачуково
• Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов^[45]
• Христо Пецов (1884 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина^[46]
• Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО^[8]
• Христо Танев (Танов, 1877 – ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина^[47]
• Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци^[26]
• Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина^[48]
• Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО^[8][26]
• Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО^[8]
• Христо Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев^[49]

Починали в Мачуково

• Колю Колев Дренков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война^[50]
• Макавей Колев (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война^[51]
• Михаил Сионидис (1870 – 1935), гъркомански андартски капитан
• Реймънд Фишер (1882 – 1916), британски офицер, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6-та охридска дружина и щаб на 5-та одринска дружина^[52]

Други

На Мачуково е наречена улица в Гевгелийския квартал в София (Карта).

Бележки

1. Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.328
2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
3. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Α1/Φ43/48774/2565/7-10-1994 - ΦΕΚ 841/Β/11-11-1994 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2020-09-27. Посетен на 29 юни 2018.
4. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 206.
5. „Македония“, 4, № 58, 15 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 130.
6. Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
8. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
9. Шалдевъ, Хр. Екзархъ Йосифъ I за задачата на Екзархията следъ 1887 год. // Илюстрация Илиндень 9 (79). Илинденска организация, Ноемврий 1936. с. 1.
10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 151.
11. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. II. Следъ Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската организация, 1943. с. 126.
12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
13. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 862.
14. Даскалов, Георги. „Българите в Егейска Македония - мит или реалност“. София, 1996, стр.145.
15. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 31. (на сръбски)
16. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
17. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1048. (на гръцки)
18. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
19. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 135.
20. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 933.
21. Пърличев, Кирил. VІ конгрес на ВМРО (1925). София, Веда-МЖ, 2005. ISBN 954-8090-03-1. с. 136.
22. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 707.
23. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 573.
24. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 265.
25. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 765.
26. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 180.
28. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 402.
29. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.8
30. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 159.
31. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 182.
32. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 636.
33. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 62.
34. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 708.
35. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 241.
36. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 404.
37. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 823.
38. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 307. Вероятно идентичен с Теофан Гонев.
39. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 229.
40. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 430. Вероятно идентичен с Тома Христов.
41. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 781.
42. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 98.
43. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 205.
44. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 516.
45. Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.
46. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 570.
47. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 690.
48. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 454.
49. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.25
50. ДВИА, ф. 39, оп. 1, а.е. 8, л. 37
51. ДВИА, ф. 39, оп. 3, а.е. 20, л. 5
52. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 476.