Мачу̀ково[1] (на гръцки: Εύζωνοι, Евзони, до 1927 година катаревусаΜατσίκοβον, Мациковон, димотики Ματσίκοβο, Мациково[2]) е село в Гърция, дем Пеония, област Централна Македония с 568 души население (2001).
География
Селото е на границата със Северна Македония и в него функционира граничен контролно-пропускателен пункт Мачуково – Богородица.
История
В местността Тумба северозападно от Мачуково, над старото корито на Вардар, има праисторическа селищна могила, обявена в 1994 година за защитен археологически паметник.[3]
В Османската империя
В XIX век Мачуково е голямо българско село в Гевгелийска каза на Османската империя. Църквата „Успение Богородично“ в селото е дело на Андон Китанов.[4] През 1870 година Кузман Шапкарев пише, че Мачюково има около 180 български къщи, църква и училище, жителите му са „чисти българи и с български дух“. Въпреки това по това време те все още не са успели да въведат български език като език на обучение в местното училище.[5]
В 1866 година мачуковският учител Христо Боженов предава на Стефан Веркович описание на Мъгленско от поп Ной от Лугунци.[6]
След Междусъюзническата война селото остава в Гърция. Част от местното му българско население се изселва в България. В рапорт от Солун през април 1914 година българският дипломат Сократ Тодоров пише:
В селото са настанени гърци бежанци. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Маучково има 200 къщи славяни християни.[15] В 1928 година Мачуково е представено като смесено местно-бежанско село със 100 бежански семейства и 385 жители бежанци. В 1927 година селото е преименувано на Евзони.[16]
Прекръстени с официален указ местности в община Мачуково на 31 юли 1969 година
Атанас Николов Тодев (1874 – 1901), български учител и революционер, деец на ВМОРО, ръководител на революционния комитет в Богданци, секретар на Апостол Петков
Симеон Хаджиянев (1868 – след 1943), български търговец и революционер
Стамен Думчев (ок. 1800 – 1874), български свещеник и общественик, баща на видния български просветен деец Георги Стаменов
Теофан Георгиев Икономов (1887 – ?), учител, четата на Коста Христов Попето, 1 рота на 15 щипска дружина, ранен на 6 юли 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
Теофан Гонев (1887 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров[27]
Тома Христов Маркудов (? – 1913), Сборна партизанска рота на МОО, Нестроева рота на 14 воденска дружина, загинал при Занога, Петричко на 7 юли 1913 година[40]
Тома Христов (1878 – ?), четата на Гоце Бърдаров, 3 рота на 14 воденска дружина[41]
Томе Мицов Пецев (? – 1907), български революционер, четник на ВМОРО, загинал на 28 март 1907 година в Стояково[26]
Филип Дервишев (1886 – ?), в 1905 година завършва с двадесетия випуск Солунската българска мъжка гимназия,[42] македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[43]
Христо Г. Николов, 1 рота на 15 щипска дружина[44]
Христо Дельов (1876 – сл. 1951), български революционер от Мачуково
Христо Михайлов Йосифов, четник на ВМОРО, брат на Сава Михайлов[45]
Христо Пецов (1884 – ?), четата на Аргир Манасиев, 4 рота на 3 солунска дружина[46]
Христо Стайков Гелебешев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
Христо Танев (Танов, 1877 – ?), Солунски доброволчески отряд, 3 рота на 14 воденска дружина[47]
Христо Фиров Тодев (? – 1903), български революционер, четник на ВМОРО, убит на 21 септември 1903 година в Балинци[26]
Христо Я. Митрев (Митров), 1 рота на 15 щипска дружина[48]
Христо Янков Лазаров, български революционер, легален деец, а от 1901 година след Баялската афера и четник на ВМОРО[8][26]
Христо Янчев, български революционер, деец на ВМОРО[8]
Христо Янков, български революционер от ВМОРО, четник на Аргир Манасиев[49]
Починали в Мачуково
Колю Колев Дренков (? – 1913), български военен деец, подпоручик, загинал през Междусъюзническа война[50]
Макавей Колев (? – 1918), български военен деец, подпоручик, загинал през Първата световна война[51]
Михаил Сионидис (1870 – 1935), гъркомански андартски капитан
Реймънд Фишер (1882 – 1916), британски офицер, македоно-одрински опълченец, нестроева рота на 6-та охридска дружина и щаб на 5-та одринска дружина[52]
↑„Македония“, 4, № 58, 15 юни 1870, цит. по Извори за българската етнография, т. 1. Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 130.
↑Верковиќ, Стефан. Македонски народни умотворби, Книга Петта, подготвил и редактирал Кирил Пенушлиски, Македонска книга, Скопjе, 1985, с. 25.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 168 – 169.
↑ абвгдНиколов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 50.
↑ абвгдежзикНиколов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 132.
↑Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 130.