Саракина (планина в Южно Костурско)

Тази статия е за планината южно от Костурското езеро. За тази западно от езерото вижте Саракина (планина в Централно Костурско). За други значения на Габер вижте Габер.
Саракина
Σαρακήνα
Чуриловският манастир
Чуриловският манастир
40.4497° с. ш. 21.3772° и. д.
Местоположение на картата на Костурско
Общи данни
Местоположение Гърция
Част отСиняк
Най-висок връхАйдонакос
Надм. височина1383 m

Саракина[1] или Габер[2] (на гръцки: Σαρακήνα, Γάβρος) е ниска планина в Костурско, Западна Македония, Гърция.[3]

Описание

Планината е разположена в източната част на Костурско, над югоизточния бряг на Костурското езеро и град Костур, които са на 620 m надморска височина. Има посока север-юг и се простира от село Горенци (Корисос) на 750 m на север до Богатско (Вогацико) на 800 m на юг.[3] На запад граничи с долината на Гьоле,[4] чрез която граничи с Хрупищкото поле на запад и планината Диминик на северозапад.[5] На североизток седло след Голема (1182 m) и Малка Саракина (1240 m) и долината на река Порос, приток на Бистрица (Алиакмонас), я отделя от планината Мурик (Мурики).[3]

Име

Планината е анонимна и в гръцки и в български източници и е наричана с имената на някой от върховете.[3] Георги Христов от Шкрапари нарича цялата планина Саракина по името на връх Саракина в източната ѝ част.[6] Саракина я нарича и Васил Кънчов в „Македония. Етнография и статистика“.[7] Лев Адамов от Горенци я нарича Габер, по името на върха в северозападния ѝ край, югозападно над Горенци: „Разположено е на полите на едно от разклоненията на Пинд-планина, наречен Габер. Южно и западно от този Габер няма никакво българско население.“[2] На картата на австро-унгарския генерален щаб в планината са отбелязани върховете Габер (Gaber) и Ежово (Ežovo).[8] Никос Незис я нарича Корисос (Κορησός) по новото име на най-високия ѝ връх, наричан преди Айдонакос (Αηδονάκος), 1383 m.[3]

Планината е гола и скалиста.[4] Скалите са доломитови варовици.[3] Изкачването до върха може да стане от село Горенци на 730 m за около 3 часа или от Чуриловския манастир на 1030 m за около 2 часа.[3]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Айдонакос Αηδονάκος, Κορησός 1383 m[3] южно над Горенци (Корисос)
Габер Γάβρος 1060 – 900 m[3] югозападно над Горенци (Корисос)
Гуфа Γκούφα, Κούφια 1282 m[3] източно над Костараджа (Костарази)
Джорджуло Τζόρτζουλο, Παλιόκαστρο 1045 m[3] североизточно над Ново Костараджа (Нео Костарази) и югозападно от Костараджа (Палео Костарази)
Малка Саракина Μικρή Σαρακίνα 1240 m[3] южно от Милия, северозападно над Лошница (Гермас)
Микро Вуно Μικρό Βουνό 804 m[3] източно над Слимнища (Милица)
Милия Μηλιά 1235 m[3] южно от Голема Саракина и северно от Малка Саракина
Пиргос Πύργος 1170 m[3] югозападно над Богатско (Вогацико)
Прения Πρενιά 1210 m[3] североизточно над Костараджа (Костарази)
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας, Βογατσικού Κορυφή, Βογατσικό 1361 m[3] югоизточно над Богатско (Вогацико)
Профитис Илияс Προφήτης Ηλίας 1220 m[3] източно над Костараджа (Костарази)
Саракина Σαρακίνα, Μεγάλη Σαρακίνα 1182 m[3] източно от Айдонакос, южно над Чуриловския манастир
Скала Σκάλα 1133 m[3] северно над Костараджа (Костарази)
Ставрос Σταυρός 1068 m[3] източно над Слимнища (Милица)
Цотра Τσότρα 1260 m[3] югоизточно над Богатско (Вогацико)
Чука Τσούκα, Κορυφή 1166 m[3] западно над Лошница (Гермас)

Бележки

  1. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9, 10, 22.
  2. ↑ а б Адамов, Лев. История на с. Горенци, Костурско (Македония). София, Издава Библиотека Струмски, 2014. ISBN 978-619-7212-06-8. с. 1.
  3. ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 411. (на гръцки)
  4. ↑ а б Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 22.
  5. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 18.
  6. ↑ Марков, Георги Христов. Хрупищко. Хасково, Държавен архив - Хасково, Интерфейс, 2002. ISBN 954-90993-1-8. с. 9.
  7. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 27, 79.
  8. ↑ Generalkarte von Mitteleuropa 1:200.000 der Franzisco-Josephinischen Landesaufnahme. Österreich-Ungarn, ab 1887-1914. (на немски)
     Портал „Македония“         Портал „Македония“          Портал „Гърция“         Портал „Гърция“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!