Локомотиви БДЖ 1.76 - 10.76

Локомотиви 1 – 10^76[1]
Парен локомотив 1^76 в локомотивното депо в Септември.
Производител	Rheinmetall – Dusseldorf
Производство	1923
Междурелсие	760 mm
Предназначение	Тендерен
Колоосна формула	C1' n2vt
Период на експлоатация	до 1967 г.
Запазени локомотиви	1^76 и 10^76
Спецификации
Дължина	8395 mm
Височина	3240 mm
Макс. скорост	30 km/h
Служебно тегло	33 000 kg
Сцепно тегло	27 000 kg
Мин. диаметър в крива	40 m
Натоварване на ос	9,0 t
Диаметър на задвижващите колооси	850 mm
Налягане на парата в котела	13 kg.f/m^2
Нагревна повърхност	52,69 m^2
Скарна повърхност	0,99 m^2
Повърхност на димогарните тръби	48,96 m^2
Брой на димогарните тръби	110
Парна машина	Компаунд
Брой цилиндри	2
Диаметър на цилиндрите	375(ВН) 545 (НН) m
Ход на буталото	400 m
Тип рама	листова
Тендер
Тип тендер	няма тендер
Воден запас	4 (на локомотива) m^3
Запас гориво	850 (на локомотива) kg
Локомотиви БДЖ 1.76 - 10.76 в Общомедия

Локомотивите 1 – 10⁷⁶ са единствените за междурелсие 760 mm с парна машина система „Компаунд“. Произведени са в локомотивната фабрика „Rheinmetall“ – Dusseldorf през 1922 г. и започват работа на линията Червен бряг – Букьовци през 1923 г. През 1924 г. са прехвърлени две машини за строителството на участъка Септември – Велинград. Впоследствие, след откриването на линията за експлоатация са докарани още два локомотива и вагони. След доставката през 1928 г. на серия 500⁷⁶, които са специално за тази линия, тук са оставени два локомотива, които участват в продължаващото строителство в посока Якоруда. По-късно, след завършването на строителството тези два локомотива остават за извършване на маневрите в гара Септември. От 1946 до 1966 там остава само 1⁷⁶, след което той е предаден на Железопътния музей в Русе.

При доставката локомотивите са съоръжени с вакуумна спирачка за просто и автоматично действие и с ръчна спирачка. Спирателни са едностранно само първа и втора сцепна колоос. Двете спирачки действат на една и съща лостова система. След отказа на БДЖ от вакуумната спирачка на някои от локомотивите е монтирана парна, а останалите остават само на ръчна. Локомотивите имат възможност за движение в двете посоки с конструктивната си скорост.

След 1957 г. започва бракуването им и по теснолинейката Червен бряг – Оряхово. През 1967 г. са бракувани последните 4 броя. Най-късно е загасен 10⁷⁶ (през 1971 г.), но извън БДЖ.

Експлоатационни и фабрични данни за локомотивите 1 – 10^76[2]

Експлоатационен номер	фабр. №/ година	Бележки
1^76	429/1922	Музеен 1966 г.
2^76	430/1922	Комбинат „Марица“ Пловдив 1957 г.
3^76	431/1922	Бракуван 1967 г.
4^76	432/1922	ПЖИ-София 1957 г.
5^76	433/1922	Бракуван 1967 г.
6^76	434/1922	Комбинат „Марица“ Пловдив 1957 г.
7^76	435/1922	Комбинат „Марица“ Пловдив 1957 г.
8^76	436/1922	Бракуван 1967 г.
9^76	437/1922	Бракуван 1967 г.
10^76	438/1922	ГНС-Разлог 1964 г. Върнат и музеен 1979 г.

Литература

• Димитър Деянов, Антоанета Борисова: Тракционният подвижен състав на БДЖ, т. 1, София (1972);
• Димитър Деянов: Тракцията в БДЖ 1866 – 1946, София (1988);
• Димитър Деянов: Локомотивното стопанство на БДЖ 1947 – 1990, София (1993);
• Димитър Деянов, Стефан Деянов:Локомотивите на Българските държавни железници, София (2008).

Бележки

1. Деянов, Борисова 1972, с. 250 – 251.
2. Деянов, Д., Деянов Ст. 2008, с. 167.