Железопътна линия 5 (България)

Железопътна линия 5
Информация
Типнормалнa
Крайни гариСофия – Кулата
Започва отСофия
Свързани линииЛиния 1 Линия 2

Линия 6 Линия 51

Линия 52 Линия 53
Пусната1944
Разширение1965
СобственикДържавно Предприятие НКЖИ
ОператориБДЖ
Брой линииединична, удвоени са участъците гара София – гара Захарна фабрика, гара Перник разпределителна – гара Перник, гара Батановци – гара Радомир
Междурелсие1435 mm
Електрификация~25 кV, 50 Hz
Работна скорост60 - 110 km/h
Максимален наклон25 ‰
Минимален радиус200 m

Главна железопътна линия № 5 София – Кулата от Националната железопътна мрежа на България е единична (с изключение на удвоените участъци София – Захарна фабрика, Радомир – Батановци), електрифицирана, междурелсие 1435 mm. Дължина 212 km.

Строена е дълги години. Първия участък от нея София – Перник 33 km е открит през 1893 г., а последния участък Кулата – граница с Гърция е въведен в експлоатация през 1965 г.

В гара София жп линия 5 се свързва с жп линия 1 за гара Калотина-запад и гара Свиленград и с жп линия 2 за гара Варна, в гара Захарна фабрика се свързва с жп линия 14 за гара Стан. В гара Перник, гара Перник-разпределителна и гара Батановци жп линия 5 се свързва с жп линия 6 за гара Волуяк, в гара Радомир – се свързва с жп линия 6 за гара Гюешево. В гара Дупница се свързва с жп линия 51 за гара Бобов дол, а в гара Генерал Тодоров се свързва с жп линия 52 за Петрич. В гара Кочериново жп линия 5 се свързва с жп линия 53 (междурелсие 600 mm) за гара Рилски манастир.

История

София – Перник – Радомир

Проучванията за железопътната линия София – Перник – Кюстендил започват през 1889 г. За отсечката София – Перник се проучват два варианта. Първият е с наклон на вертикалните криви 15 ‰. Трасето се отделя източно от гара София, като минава в близост до село Драгалевци, село Бояна, село Княжево и при с. Владая преминава вододела между река Искър и река Струма през тунел. Проектът е изработен от френския инженер Гийу. Вторият вариант, значително по-къс и възприет впоследствие, излиза западно от гара София, минава покрай селата Горна баня и Владая, като вододелът се пресича с голям изкоп. Трасето е проучено още преди Освобождението от германския инженер Вилхелм фон Пресел (28.10.1821 г., Щутгарт, Германия – 16.05.1902 г., Истанбул, Турция), известно като „старото турско трасе“.

През 1891 г. строителството на отсечката София – Владая – Перник с дължина 34,3 km се възлага чрез търг, но Народното събрание го намира за неизгоден и не го утвърждава. Строителството се извършва по стопански начин от малки предприятия за около 2 години. Линията свързва София с единствената разработена по това време каменовъгена мина с железопътната мрежа на 9 декември 1893 г. Минималният радиус на кривите е 300 m, а максималният наклон – 25 ‰. Поради деформация на терена по-късно трасето между гарите Владая и Драгичево се измества, при което са допуснати две криви с радиуси от около 200 m. За да се удължи площадката, съответно коловозите на гара Владая, е извършено понижение на изкопа в гаровия район, като за предпазване на откосите от деформации се изграждат големи каменни подпорни стени.

След завършването на участъка София – Владая – Перник се възлага чрез търг строителството на отсечката Перник – Радомир с дължина 14,4 km. Завършена и открита за експлоатация на 6 февруари 1897 г.

Линия 2 (Варна)
Линия 1 (Волуяк)
0+000 София
Линия 1 (Свиленград)
2+521 Захарна фабрика
Линия 14 г. „Стан“
8+210 сп. „Зеленика“
9+960 Горна баня
18+108 Владая
23+784 Драгичево
25+600 сп. „Даскалово“
26+600 сп. „Метал“
29+771 Перник разпределителна
'Линия 6 (Волуяк)
32+467 Перник
34+844 г. „Кракра“
37+218 сп. „Бела вода“
40+060 Батановци
'Линия 6 (Волуяк)
43+600 Копаница
47+722 Радомир
Линия 6 (Гюешево)
53+300 Кошарите
57+638 Долни Раковец
59+900 Кондофрей
63+400 Чуковец
67+827 РП Гълъбник
72+781 Делян
77+500 сп. „Марек“
80+353 Дяково
85+900 Яхиново
87+100 сп. „Дупница“
90+512 Дупница
Линия 51 (Бобов дол)
94+800 Джерман
96+600 сп. „Коста Петров“
98+700 Усойка
103+433 Бобошево
108+200 Мурсалево
112+330 Кочериново
Линия 53 (Рилски манастир)
119+300 Бело поле
122+859 Благоевград
125+100 сп. „Благоевград“
134+500 Железница
139+813 Симитли
143+153 Черниче
151+200 Стара Кресна
158+153 г. „Пейо Яворов“
161+600 сп. „Кресна“
164+569 Кресна
168+300 Градешница
173+323 Струмяни
178+900 Плоски
185+800 Сандански
190+733 Дамяница
Линия 52 Петрич
197+093 Ген. Тодоров
201+445 Марикостиново
206+700 Марино поле
209+110 Кулата
210+490 Граница Гърция
OSE

Радомир – Дупница

Проучването на частта Радомир – Дупница започва през 1892 г. По-късно (през 1913 г.) след гласуване на Закона за построяване на линията Радомир – Горна Джумая (настояще име Благоевград) – Левуново през 1914 г. се прави ново проучване и се предлага друго трасе.

През 1915 г. българското правителство сключва заем с Берлинската банка „Дисконто-Гезелшафт“ за 500 млн. лв и обявява търг за построяване на железопътната линия Радомир – Дупница – Горна Джумая (настояще име Благоевград), но поради участието на България в Първата световна война обявените търгове не се провеждат.

Във време на войната щабът на действащата армия замисля да построи теснопътна (междурелсие 600 mm) линия от Радомир до Дупница, която да продължи след това по долината на река Струма до Петрич, с обща дължина 167 km.

За този период е характерно, че почти всички теснолинейни (междурелсие 600 mm) линии са построени за военни нужди от Военното управление за железопътни съобщения. Построени са линиите Радомир – Демир Хисар (Сев. Македония), Ген. Тодоров – Петрич, Дупница – Бобов дол, Каспичан – Крайна, обслужваната с живи коне железница Ямбол – Елхово и др.

Релсовият път с междурелсие 600 mm за парна тяга се състои от готови за полагане звена с дължина 5 m. Звената са от релси с тегло 9,5 kg/m, прикрепени върху 10 железни траверси с дължина 1,20 m. За хоризонталните криви се използват готови звена с радиус 30 и 60 m. Релсовият път за конска тяга се състои от готови железни звена с траверси, дълги 1 m, а звената за кривите са с радиус 10, 20, 30 и 60 m.

След войната границата между България и Гърция се премества на север до Кулата и река Бистрица. Построената част от теснопътната линия в отсечката през Рупелското дефиле е демонтирана и на нейно място е построен шосеен път.

До 1919 г. теснопътната линия се експлоатира от Министерството на войната. Със закон от 1919 г. тя става част от железопътната мрежа държавна собственост.

Увеличаването обема на превозите налага линията да се замени с нормално междурелсие. След гласуването на Закона за разширение на железопътната мрежа от 1925 г. започва строителството на нормална железопътна линия в частта ѝ Радомир – Дупница.

Средствата за строежа са взети от сключения през 1928 г. Стабилизационен заем. От нега за преустройството на теснопътните линии Радомир – Дупница и Ямбол – Елхово в нормални е отделена сумата 72,3 млн. лв. Строежът на линията започва през май 1928 г. Като се изключи строителството на голяма част от сградите, възложени на предприемач, всички работи се извършват по стопански начин, като се използват натуралната и временната трудова повинност.

Отсечката Радомир – Дупница е открита за експлоатация на 21 декември 1930 г. Тя е с дължина около 43 km, максимален наклон на вертикалните криви 20 ‰ и минимален радиус на кривите 300 m. Положени са релси тип „ЮЛ“. Построени са два тунела с обща дължина 590 m и 8 моста.

Дупница – Горна Джумая (Благоевград) – Крупник

Строителството на отсечката Дупница – Горна Джумая с дължина 32,377 km започва през май 1928 г. Завършена и открита за експлоатация е на 30 октомври 1937 г., построена е с максимален наклон 15 ‰, минимален радиус на кривите 300 m. Изградени са три тунела с обща дължина 511 m и 111 моста и водостоци. Строителните работи се извършват по стопански начин с наемни работници и с редовни и временни трудови войски.

Непосредствено след завършване на отсечката Дупница – Горна Джумая започва строежът на частта Горна Джумая – Симитли – Крупник. Тя минава през труден терен, като пресича р. Струма три пъти и няколко от нейните притоци с различни по вид и отвор мостове. Дължината ѝ е 20,295 km. Построена е с минимален радиус на кривите 300 m и максимален наклон 15 ‰. Завършена е през 1941 г. до Симитли и през 1942 г. – до Крупник.

След влизането на България във Втората световна война през 1941 г. за военни нужди се възстановява експлоатацията на теснопътната линия между Кресна и Кулата. Започва строителството на ново трасе за теснопътна 600 mm линия и в частта Кулата – Демир Хисар.

Изграждането на последния участък от линията Крупник – Кулата с междурелсие 1435 mm започва през 1942 г., за да се свърже нашата железопътна мрежа с железниците в Беломорска Тракия. Участъкът е един от най-трудните. Прокаран е по Кресненското и Рупелското дефиле с много съоръжения, тунели, подпорни стени и големи по обем скални работи. Тунелите са 16 и имат обща дължина 3554 m, а дължината на участъка Крупник – Генерал Тодоров – Кулата е 67,150 km.

Линията е завършена през 1944 г., но поради развилите се военно-политически събития не само че не се открива за редовна експлоатация, но известна част от границата с Гърция до Марикостиново през 1945 г. релсовият път се демонтира, с което железопътната връзка между България и Гърция се прекъсва до 1965 г.

Общата дължина на железопътната линия София – Владая – Перник – Радомир – Кулата е около 210 km.

Реконструкции и модернизации

  • За повишаване пропускателната способност и поемане на увеличения обем на пътническите и товарни превози по линията София – Волуяк – Радомир – Кюстендил и Радомир – Кулата през 1965 – 1966 г. междугарието Батановци – Радомир е удвоено от Войските на Министерството на транспорта. То влиза в редовна експлоатация през 1967 г.;
  • През май 1964 г. в Атина между България и Гърция са подписани редица важни правителствени документи и спогодби. За подобряване на железопътния транспорт между двете съседни страни е решено да се възстанови нормалната железопътна връзка през Кулата – Сидерокастрон.

Работите по възстановяване на земното платно започват през ноември 1964 г. Минималният радиус на кривите в тази отсечка е 500 m, а допустимата максимална скорост е 90 km/h. Открита е за редовна експлоатация на 30 май 1965 г.

  • Електрификацията на линията завършва през 2001 г., извършена е от ДП „ТСВ“.
  • Първата разпределителна гара в България е „Куциян“ (Перник-разпределителна).

Технически съоръжения по железопътната линия

Гари и разделни постове

име на гарата приемно-отправни коловози (ПОК) осигурителна инсталация
брой ПОК максимална полезна дължина минимална полезна дължина
София 14 1108 360 МРЦ
Захарна фабрика 5 540 296 МРЦ
Горна баня 3 487 402 ЕМЦ
Владая 3 645 358 ЕМЦ
Драгичево 3 445 310 ЕМЦ
Перник разпред. 4 1080 610 ЕМЦ
Перник 5 591 443 МРЦ
Кракра 2 602 562 РУКЗ
Батановци 3 600 510 РУКЗ
Радомир 4 751 516 ЕЦ-2М
Долни Раковец 3 722 665 РУКЗ
РП Гълъбник 3 793 679 РУКЗ
Делян 3 830 685 РУКЗ
Дяково 2 821 776 РУКЗ
Дупница 9 598 462 РУКЗ
Бобошево 2 548 505 РУКЗ
Кочериново 3 596 479 РУКЗ
Благоевград 3 577 512 ЕЦ-М
Симитли 3 561 473 РУКЗ
Черниче 2 567 484 РУКЗ
Пейо Яворов 2 710 600 РУКЗ
Кресна 2 610 493 РУКЗ
Струмяни 2 640 556 РУКЗ
Сандански 2 735 651 РУКЗ
Дамяница 2 680 630 ЕЦ-М
Генерал Тодоров 6 535 390 ЕЦ-М
Кулата 5 670 625 ЕЦ-М

Мостове

междугарие намира се на път № намира се на km обща дължина, m изграден от препятствие
Горна баня – Владая 10+424 21,10 кам. зидария път
Горна баня – Владая 16+916 8,80 стоманобетон път
Горна баня – Владая 16+926 18,80 стоманобетон път
Драгичево – Перник разпред. 25+333 46,70 стоманобетон улица
Драгичево – Перник разпред. 26+162 26,60 стомана р. Струма
Перник разпред. – Перник 4 кол. 31+100 27,75 стоманбетон ул. „Хумни дол“
Перник разпред. – Перник 31+715 34,10 стомана жп коловоз
Перник – Кракра 33+215 43,30 стоманобетон улица
Перник – Кракра 33+628 43,00 стомана р. Струма
Кракра – Батановци 39+140 38,00 стомана р. Струма
Батановци – Радомир път 1 41+836 45,20 стоманобетон р. Струма
Батановци – Радомир път 2 41+836 43,00 стомана р. Струма
Батановци – Радомир път 1 42+456 16,70 стоманобетон дере
Батановци – Радомир път 2 42+456 17,00 стомана дере
Батановци – Радомир път 1 45+850 42,50 стоманобетон р. Струма
Батановци – Радомир път 2 45+850 40,00 стомана р. Струма
Радомир – Долни Раковец 58+880 19,45 стомана река
Радомир – Долни Раковец 62+903 29,00 стомана р. Струма
РП Гълъбник – Делян 71+565 9,00 стоманобетон черен път
Делян – Дяково 73+076 16,15 стоманобетон дере
Делян – Дяково 73+715 16,00 стоманобетон път
Делян – Дяково 74+914 22,35 кам. зидария дере
Делян – Дяково 77+670 45,00 кам. зидария път и река
Дяково – Дупница 85+459 15,00 стоманобетон път и река
Дяково – Дупница 86+468 28,00 стомана река
Дяково – Дупница 88+924 44,10 стомана р. Джерман
Дяково – Дупница 89+288 28,70 стомана р. Д. Бистрица
Дупница – Бобошево 92+481 16,00 стоманобетон река
Дупница – Бобошево 93+284 13,60 стоманобетон дере
Дупница – Бобошево 95+345 20,05 стомана дере
Дупница – Бобошево 96+752 22,90 стоманобетон дере
Дупница – Бобошево 102+636 22,00 стомана дере
г. Бобошево 103+687 17,35 стомана дере
Бобошево – Кочериново 107+797 13,40 стомана дере
Бобошево – Кочериново 110+275 16,25 стоманобетон дере
Кочериново – Благоевград 114+606 22,85 стоманобетон дере
Кочериново – Благоевград 114+740 62,90 стоманобетон р. Рилска
Кочериново – Благоевград 119+571 27,25 стоманобетон дере
Благоевград – Симитли 123+494 44,60 стоманобетон р. Бл. Бистрица
Благоевград – Симитли 124+704 15,65 стоманобетон река
Благоевград – Симитли 127+828 25,35 стоманобетон дере
Благоевград – Симитли 128+588 12,00 стоманобетон дере
Благоевград – Симитли 131+995 98,80 стоманобетон р. Струма и път
Благоевград – Симитли 132+813 91,75 стоманобетон р. Струма
Благоевград – Симитли 133+644 91,70 стоманобетон р. Струма
Благоевград – Симитли 134+818 42,00 стоманобетон река
Благоевград – Симитли 136+625 14,55 стоманобетон дере
Благоевград – Симитли 138+765 16,50 стоманобетон дере
Симитли – Черниче 139+891 43,00 стоманобетон дере
Симитли – Черниче 140+396 16,00 стоманобетон дере
Симитли – Черниче 141+169 17,50 стоманобетон дере
Симитли – Черниче 141+272 22,00 стоманобетон дере
Симитли – Черниче 141+584 32,00 стоманобетон дере
Черниче – Пейо Яворов 143+687 38,00 стоманобетон река
Черниче – Пейо Яворов 145+778 169,00 стоманобетон р. Струма
Черниче – Пейо Яворов 147+481 53,00 стоманобетон река
Черниче – Пейо Яворов 150+854 40,50 стоманобетон река
Черниче – Пейо Яворов 152+914 15,90 стоманобетон река
Черниче – Пейо Яворов 156+932 62,25 стоманобетон река
Пейо Яворов – Кресна 161+290 61,10 стоманобетон дере
Пейо Яворов – Кресна 162+800 5,00 стомана път
Кресна – Струмяни 166+067 23,10 стоманобетон дере
Кресна – Струмяни 166+250 120,00 стоманобетон път Е79
Кресна – Струмяни 166+549 16,90 стоманобетон дере
Кресна – Струмяни 168+554 17,60 стоманобетон дере
Кресна – Струмяни 168+725 18,00 стоманобетон дере
Кресна – Струмяни 169+380 17,30 стомана дере
Кресна – Струмяни 170+750 30,70 стоманобетон дере
Кресна – Струмяни 171+252 32,00 стоманобетон път
Струмяни – Сандански 173+939 19,00 стоманобетон река
Струмяни – Сандански 175+497 21,05 стоманобетон дере
Струмяни – Сандански 176+546 13,00 стоманобетон дере
Струмяни – Сандански 178+676 26,90 стоманобетон дере
Струмяни – Сандански 180+489 18,00 стоманобетон дере
Струмяни – Сандански 182+980 31,40 стоманобетон път
Струмяни – Сандански 183+128 70,00 стоманобетон път и река
Сандански – Дамяница 186+773 115,00 стоманобетон р. Санд. Бистрица
Сандански – Дамяница 188+980 80,20 стоманобетон път и река
Дамяница – Ген. Тодоров 191+432 70,10 стоманобетон река
Дамяница – Ген. Тодоров 191+842 20,60 стоманобетон път за Петрич
Дамяница – Ген. Тодоров 193+336 127,00 стоманобетон река
Дамяница – Ген. Тодоров 195+047 11,40 стоманобетон дере
Ген. Тодоров – Кулата 200+090 127,00 стоманобетон река
Ген. Тодоров – Кулата 202+440 29,00 стоманобетон река
Ген. Тодоров – Кулата 207+725 35,00 стоманобетон река
Кулата – граница Гърция 210+475 30,00 стоманобетон р. Пир. Бистрица

Тунели

№ междугарие тунел № от km до km дължина, m построен
1 Делян – Дяково 1 74+203 74+549 345,30 1928
2  Дяково – Дупница 2 88+016 88+274 258,35 1929
3 Кочериново – Благоевград 3 114+203 114+401 197,80 1935
4 Кочериново – Благоевград 4 116+627 116+796 169,00 1935
5 Кочериново – Благоевград 5 118+005 118+139 133,90 1935
6 Черниче – Пейо Яворов 6 146+517 146+777 260,50 1943
7 Черниче – Пейо Яворов 7 147+147 147+436 288,90 1943
8 Черниче – Пейо Яворов 8 147+726 147+788 62,00 1943
9 Черниче – Пейо Яворов 9 148+075 148+423 348,00 1943
10 Черниче – Пейо Яворов 10 149+130 149+225 95,00 1943
11 Черниче – Пейо Яворов 11 149+635 149+826 191,50 1943
12 Черниче – Пейо Яворов 12 151+675 151+735 60,00 1943
13 Черниче – Пейо Яворов 13 152+070 152+215 144,10 1943
14 Черниче – Пейо Яворов 14 152+273 152+802 528,85 1943
15 Черниче – Пейо Яворов 15 153+178 153+380 202,00 1943
16 Черниче – Пейо Яворов 16 153+575 154+018 443,20 1943
17 Черниче – Пейо Яворов 17 155+883 156+114 231,70 1943
18 Черниче – Пейо Яворов 18 156+985 157+309 323,60 1943
19 Пейо Яворов – Кресна 19 159+269 159+389 120,00 1943
20 Дамяница – Ген. Тодоров 20 192+361 192+387 26,00 1943
21 Дамяница – Ген. Тодоров 21 195+333 195+893 560,00 1943
22 Ген. Тодоров – Кулата 22 204+205 204+544 339,55 1943

Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)

от гара до гара път 1 път 2
София Захарна фабрика 60 60
Захарна фабрика Горна баня 95 –
Горна баня Владая 60 –
Владая Драгичево 90 –
Драгичево Перник разпр. 90 –
Перник разпр. Перник 75 30
Перник Кракра 80 –
Кракра Батановци 90 –
Батановци Радомир 80 80
Радомир РП Гълъбник 100 –
РП Гълъбник Делян 80 –
Делян Дяково 70 –
Дяково Дупница 70 –
Дупница Кочериново 85 –
Кочериново Благоевград 70 –
Благоевград Симитли 75 –
Симитли Черниче 65 –
Черниче Кресна 70 –
Кресна Ген. Тодоров 90 –
Ген. Тодоров Кулата 95 –
Кулата граница 25 –

Вижте също

Литература

  • Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
  • Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!