Пло̀ски е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.
География
Село Плоски се намира в западния склон на Пирин, на 6,5 km от главен път Е79 на 16 km от Сандански, на 62 km от Благоевград, на 155 km от София и на 155 km от Солун.
Площта на землището на Плоски е около 100 km2. Надморска височина: център – 544 m, църквата – 634 m, Долната махала – 447 m.
История
Край селото има останки от тракийско и римско време, и от Средновековието. По-късно селото е турски чифлик. Жителите са се препитавали от гората. В местностите Елово и Долното плавило е имало чаркове.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Плоски (Ploski) е посочено като село със 76 домакинства и 150 жители мюсюлмани и 55 българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „
|
Плоска, на СЗ от града 17 часа път. Броят на къщите е до 150: 90 турски с 60 български. Разположена е в полите на Пирин.[4]
|
“
|
В 1891 година наброява 400 българи и 920 мохамедани.[2] Към 1900 година според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) населението на селото е 1340 души, от които 400 българи-християни, 750 турци и 190 цигани.[5]
В 1912 година селото е освободено по време на Балканската война. След войните в Плоски се заселват бежанци от Егейска Македония и от Каршияка - главно от Игралище, Махалата, Палат.[2]
В 1914 година на най-високата точка е построена църквата „Успение Богородично“. На Голяма Богородица е и селският събор. В 10-те години на XXI век на оброчището Свети Илия в северозападната част на селото е построен параклис „Свети Илия“.[2]
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[6]
|
Численост
|
| Общо |
631
|
| Българи |
601
|
| Турци |
-
|
| Цигани |
-
|
| Други |
-
|
| Не се самоопределят |
-
|
| Неотговорили |
29
|
Галерия
Личности
- Родени в Плоски
Иван Ст. Мишников, български революционер, деец на ВМРО, интерниран в гр. Стара Загора през 1935 г.[7]
Иван Катарджиев (1931 - 2018), историк от Република Македония- Йордан Руйчев (1913 - 1948), български революционер, горянин
- Стойка Тодорова Димитрова (р. 1944), лекар, Директор здравеопазване област Бургас.
- Стойчо Младенов (р. 1957), български футболист и треньор
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ а б в г История // Плоски. Архивиран от оригинала на 2018-08-07. Посетен на 20 декември 2015.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 142 – 143.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 24.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 189.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Радовски, Александър. Комити от Македония. Сборник част 1. Велико Търново, Фабер, 2022. с. 238, ISBN 978-619-00-1431-7.
|
|---|
| | Селища | |
|---|
| | Църкви | |
|---|
| | Къщи | |
|---|
| | Археологически обекти | |
|---|
| | Други | |
|---|
|
