Храсна

Храсна
Храсна 41.489214, 23.534949 Храсна
Общи данни
Население	4 души[1] (15 март 2024 г.) 0,155 души/km²
Землище	25 764 km²
Надм. височина	658 m
Пощ. код	2824
Тел. код	074388
МПС код	Е
ЕКАТТЕ	77414
Администрация
Държава	България
Област	Благоевград
Община    – кмет	Сандански Атанас Стоянов (независим политик; 2019)

Хра̀сна (понякога Фра̀сна) е село в Югозападна България. То се намира в община Сандански, област Благоевград.

Население

Етнически състав

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:^[2]

	Численост
Общо	5
Българи	5
Турци	-
Цигани	-
Други	-
Не се самоопределят	-
Неотговорили	-

География

Село Храсна се намира в полите на Пирин.

История

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Храсна (Hrasna) е посочено като село с 82 домакинства и 280 жители българи.^[3]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

„

Храсна, 1 час близко до Белово, при полите на Пирин. Въгляре, овчаре и малцина земеделци. Църква и училище; учат по двата езика (гръцки и български); до 18 ученика. 110 къщи.[4]

“

При избухването на Балканската война през 1912 година осем души от Храсна са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[5]

Личности

Родени в Храсна

• Андон Чипишев (1880 – 1922), комунист
• Васил Стефанов Чипишев е роден в село Храсна през 1889 година. Заедно с братовчед си Андон и прогресивни храсналии основава комунистическата организация в селото. Убит на 33 години в Неврокоп през 1922 година.
• Иван Ангелов Ворсаминов (? – 1922), деец на БКП, сред основателите на комунистическа група в Храсна, член на селската чета, начело с Тома Воденичаров, противопоставяща се на ВМРО, арестуван и убит в църковния двор през октомври 1922 г.^[6]
• Иван Чаков (1892 – 1922), деец на ВМОРО и комунист
• Костадин Скендеров (? – 1922), деец на БКП, убит от ВМРО през септември 1922 година в църковния двор на Храсна^[6]
• Лазар Стоянов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана^[7]
• Стоян Ангелов, български революционер от ВМОРО, четник на Йордан Спасов^[8]

Бележки

1. www.grao.bg
2. Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
4. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 854.
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 886.
6. Тасев, Славчо. Безсмъртните 1922 - 1944. Биография на загиналите в борбата против капитализма и фашизма от Благоевградски окръг. София, Издателство на Българската комунистическа партия, 1971. с. 75.
7. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.52

Тази статия за селище в България все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.