Щерьо Юнана

Щерьо Юнана
български революционер
Роден	1879 г. Ливада, Османска империя
Починал	6 ноември 1907 г. (28 г.) Опила, Османска империя

Щерьо Канаксов, известен като Щерьо Юна̀на и Щерю Влаха, е български революционер от арумънски произход, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография

Кривопаланечката чета на Щерьо Юнана, 1907 година.

Роден е в арумънското село в Паяк планина Ливада, тогава в Османската империя. Влиза във ВМОРО и става четник, а по-късно десетар при Апостол войвода (към 1902 година^[1]), който действа в Ениджевардарско. През 1906 година е изпратен от Апостол Петков за войвода във влашкото село Ливада, което след Илинденско-Преображенското въстание се разпокъсва между румънската и гръцката пропаганда в Македония, а войводите Нешо Ливадски и Тано Джамбаза се оказват негодни за революционна дейност. Щерьо Юнана ръководи 10 членна чета само от власи, но постепенно и той изпада в сепаратизъм, заради което Апостол Петков го обезоръжава и праща в Свободна България.^[2]

Чета на Щерьо Юнана, 4 октомври 1907 година
Номер	Име	Селище	Околия	Забележка
1.	Щерю Канаксов	Ливада	Гевгелийска	30 години
2.	Никола Минималчев	Велес		21 години, убит при село Опила
3.	Ангел Димитров	Кюстендил		19 години
4.	Миле Динев	Енидже Вардар		18 години, убит при село Опила
5.	Лазар Стоянов	Храсна	Мелнишка	21 години
6.	Силян Николов	Сливен		19 години
7.	Иван Георгиев	Кариоца	Ениджевардарска	20 години
8.	Рачо Гаврилов	Габрово		26 години
9.	Митре Николов	Ливада	Гевгелийска	30 години, ранен на 9 ноември 1907 г.
10.	Георги Костов	Ливада	Гевгелийска	20 години, убит на 3 ноември 1907 г. при Опила
11.	Иван Георгиев Политика	Петгаз	Ениджевардарска	35 години
12.	Тодор Димитров	Дерекьой	Малкотърновска	21 години
13.	Харалампи Атанасов	Кюстендил		19 години, завръща се от границата[3]

През 1907 година е преместен от Задгранично представителство на ВМОРО за районен войвода в Кривопаланечко с чета от 13 души.^[4] Тогава негов четник е Христо Димитров - Бегчето.^[5] През ноември 1907 година с цялата си чета е обграден в село Опила и всички загиват в подпалената от турците къща.^[6][7]

Бележки

1. Бабев, Иван, „Македонска голгота - Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.204
2. Шалдевъ, Христо. Ичко Димитровъ - Гюпчевъ // Илюстрация Илиндень 8 (28). Илинденска организация, октомврий 1930. с. 5.
3. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.56
4. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
5. Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 15.
6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 193.
7. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 542.