|
Железопътна линия 2 (България)
Главна железопътна линия № 2 София – Горна Оряховица – Варна от Националната железопътна мрежа на България е електрифицирана, с изключение на неудвоения участък Ресен – Горна Оряховица е удвоена, междурелсие 1435 mm. Дължината ѝ е 543 km, което я прави най-дългата железопътна линия в България.
Железопътната линия е построена за много кратко време, основно на два етапа. Първата отсечка от гара Каспичан до Варна е въведен в експлоатация през 1866 г. и е част от първата железопътна линия в днешните български земи Русе – Варна, а втората е строена на няколко подетапа (1895 до 1899 г.).
В гара София линията прави връзка с Главна жп линия 1 за Калотина и Свиленград) и с Главна жп линия 5 за Кулата, в гара Илиянци – с Главна жп линия 3 за Бургас и Варна и с жп линия 14 за „Биримирци“ и Волуяк, в гарите Мездра и „Мездра-юг“ с Главна жп линия 7, в гара Горна Оряховица с Главна жп линия 4 за Русе и Подкова и с 41-ва жп линия за Елена, в гара Каспичан – с Главна жп линия 9 за Русе и закритата и демонтирана линия 28 Каспичан – Нови пазар и в гара Синдел – с Главна жп линия 3 за Карнобат и „Варна – фериботна“. От гара Червен бряг започват второстепенните линия № 21 (теснолинейна 760 mm, закрита и демонтирана) за Оряхово и жп линия № 22 за Златна Панега (без пътническо движение), от гара Ясен – за Черквица (жп линия № 23), от гара Левски – с линия № 24/25 за Троян и Свищов, от гара Хан Крум – линия № 26 за Велики Преслав (закрита), от гара Шумен – линия № 26 за Комунари, от гара Каспичан – линия № 27 за Нови Пазар, от гара Разделна – с линия № 28 за Кардам. В гара Курило линията прави връзка с жп линия № 31 за Световрачене.
История
Въпросът за построяването на линията София – Каспичан възниква веднага след Освобождението на България. Първоначално под натиск Русия налага да се предостави концесия за строителството на железопътна линия от Русе до София, по-голямата част от която е от бъдещата линия София – Каспичан – Варна. Замисълът на правителството е железопътната линия Русе – София да продължи до Радомир – Кюстендил и да се свърже със Скопие и Солун.
През януари 1881 г. от Министерския съвет се назначава комисия под председателството на директора на публичните сгради инж. Копиткин, на която се възлага да се проучат предложенията за построяване на железопътните линии Русе – София, Свищов – Търново – Хаинбоаз и София – Орхание (Ботевград) – Оряхово. Комисията определя трасето на главната линия София – Русе да премине през Арабаконак – Ловеч и долината на река Янтра.
През 1883 г. Народното събрание гласува закон за построяване на железопътната линия Свищов – София – Кюстендил, в който не се споменава Русе, за да не може при откупуването на линията Русе – Варна английската компания, собственик на последната да увеличи исканията си. С този закон правителството се задължава да направи собствени проучвания, а постройката на линията Народното събрание да предложи на търг.
Веднага след като се дава гласност на намеренията на Княжество България да строи железопътна линия от София до Дунав, българският предприемач Иван Хаджиенов поисква и получава разрешение от правителството за проучване строежа на линията. Предложението предвижда железопътната линия да мине през Искърския пролом до Мездра – Роман и е икономически по-изгодно от първоначалното предложение.
По-късно въпросът за трасето на линията София – Каспичан – Варна е поставен отново на разглеждане. Със закон от 21 януари 1889 г. се постановява да се построят железопътните линии Каспичан – Шумен, Търново – Севлиево – Ловеч – Плевен – София и други. След извършването на необходимите проучвателни работи се вижда, че трасето Търново – Севлиево – Ловеч – София има сериозни недостатъци – голяма дължина и голям брой изкуствени съоръжения. За да се намали строителната стойност правителството намира за по-изгодно да измести тази линия по на север от първоначалния проект.
С гласувания през 1894 г. Закон за проектиране и построяване на железопътната мрежа в България се разпорежда линията да мине през Ески Джумая (Търговище) и да следва трасето Шумен – Ески Джумая – Попово – Горна Оряховица – Плевен – Роман – София.
На 10 декември 1894 г. е възложена чрез търг най-трудната част от линията София – Роман – участъка през Искърския пролом. Въпреки многото тунели и мостове на р. Искър, които представляват голяма трудност за строителите този участък с дължина около 109 km е построен и открит за експлоатация на 20 февруари 1897 г.
През 1894 г. се построява по стопански начин участъкът Шумен – Каспичан с дължина 23,9 km. Открит е за експлоатация на 20 юни 1895 г. Малко по-късно, на 25 октомври 1895 г., е възложена чрез търг последната и най-дълга част от централната железопътна линия Роман – Плевен – Шумен с дължина 326 km. Завършена е и е предадена за експлоатация на два етапа: на 18 юни 1899 г. участъкът Роман – Плевен и на 8 ноември 1899 г. – Плевен – Шумен. Със завършването на последната част от линията се осъществява свързването на София през Дунавската равнина с черноморското пристанище Варна. Общата дължина на линията София – Горна Оряховица – Варна е 541 km.
Поради сравнително късият период, през който е построена железопътната линия (декември 1894 – ноември 1899 г.) няма съществени разлики в техническите показатели на отделните участъци. Теренните условия, през които преминава линията, дават отражение върху параметрите ѝ. Участъкът София – Мездра е построен с минимален радиус на кривите 200 m и максимален наклон 10,7 ‰; Мездра – Горна Оряховица с минимален радиус на кривите 240 m и максимален наклон 18 ‰; Горна Оряховица – Каспичан с минимален радиус 250 m и максимален наклон 25 ‰. Участъкът Каспичан – Варна, част от железопътната линия Русе – Варна, е с минимален радиус на кривите 500 m и максимален наклон 10,2 ‰. Построени са 22 тунела с обща дължина от около 4000 m и множество мостове с различен светъл отвор при разнообразни геоложки условия, а фундирането на някои от тях става с помощта на кесони със сгъстен въздух.
Реконструкции и модернизации
Железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна първоначално е съоръжена със следните типове релси: София – Роман – Плевен – Шумен – тип „РПШ“ с дължина 9,55 m; Шумен – Каспичан – тип „СО“ с дължина 11,55 m; Каспичан – Варна – тип „РВ“ с дължина 6 и 7 m. Впоследствие от 1916 до 1948 г. е извършено подновяване на много участъци и са положени по-тежки типове релси, преобладаващ от които е „ГЕО-41“. От 1948 до 1978 г. цялата линия София – Горна Оряховица – Варна е подновена с релси тип „Р 49“.
Нарастването на трафика, увеличаването на броя на влаковете за превозване на товари и пътници и конкуренцията с другите видове транспорт – автомобилния и въздушния, налагат разработването и осъществяването на редица варианти за реконструкция на железния път в план и профил. Значителни подобрения на железопътната линия София – Горна Оряховица – Варна са направени между гарите Шумен и Мътница. Реализирана е т. нар. варианта „Текедере“ в едноименната местност.
За да се избягнат наклоните с наклон, по-голям от 15 ‰ са проектирани и изпълнени варианти в междугарията Червен бряг – Телиш, Згалево – Пордим, Левски – Градище, Бутово – Павликени, Ресен – Поликраище – Горна Оряховица, Асеново – Славяново и други.
В началото на 50те години железопътният участък София – Мездра става лимитиращ по пропускателна и превозна способност не само за тази линия, но и за движението на влаковете за цяла Северна България. Нарастването на превозите се чувства най-много в този участък, а въвеждането на дизелова тяга не решава въпроса за увеличаване пропускателната способност до необходимата. Това налага през 1955 г. да започнат проучвания за удвояване на този участък. Работата по него започва през 1958 г. в междугарието Лакатник – Левище и в следващите години съобразно необходимостта от увеличаване на пропускателната способност – и на другите междугария. През 1969 г. е удвоено и междугарието Черепиш – Лютиброд, с което се завършва целия участък София – Мездра.
Нарастването на превозите налага увеличаване на пропускателната способност и в участъка Синдел – Варна, тъй като той поема товарите от направленията София – Горна Оряховица – Варна, Русе – Варна, Кардам – Варна, Старо Оряхово – Синдел и Карнобат – Варна. Във връзка с това през 1962 г. той е удвоен, с изключение на междугарието Белослав – Страшимирово. Двойната железопътна линия е изместена в обход на Белославското езеро. Така се постига и приближаване на линията до изграждащата се промишлена агломерация Варна – Девня и до пристанище „Варна-запад“. Първоначалните варианти за изместването на тази част от линията са от 1954 – 1956 г., като тогава са направени икономически проучвания за строеж на плавателен канал, свързващ морето с Варненското и Белославското езеро и изграждането на новото пристанище „Варна-запад“.
През 1965 г. е разработен идейният проект за изместване на железопътната линия Синдел – Варна в частта ѝ Страшимирово – Разделна. Изместването на линията започва през 1969 г., а е предадена за експлоатация на 25 ноември 1972 г. Построена е с минимален радиус 800 m и максимален наклон 9,2 ‰. По-дълга е с 1968 m спрямо съществуващата, но за сметка на това с много предимства. Допустимата скорост на движение на влаковете е 130 km/h, избегнати са пресичанията на едно ниво с автомобилните пътища, създадени са по-добри условия за обслужване на транзитното движение, на новото пристанище Варна-запад и особено на заводите от Девненския промишлен район.
През 1982 г. е въведен в експлоатация разделен пост „Аспарух“ на Девета главна линия, който има връзка с гара Мадара. Тя е електрифицирана, а дължината ѝ е 5,966 km. Чрез тази връзка директните влакове от Русе в посока към Шумен и обратно се движат без да влизат в гара Каспичан. През 90-те години предвид намалелите обеми на превозите, РП „Аспарух“ е закрит, а връзката с гара Мадара е демонтирана.
През годините са проведени и други мероприятия за подобряване характеристиките на линията:
- полагане на безнаставов релсов път на около половината от общата дължина на линията;
- реконструкция на стоманените мостове за натоварване от 14 на 22 t/oc;
- полагане на стоманобетонни траверси;
- завишаване на скоростите от 60 на 130 km/h;
- линия е първата изцяло удвоена жп линия в България;
- участъкът Плевен – Горна Оряховица е третият електрифициран в България.
Технически съоръжения по железопътната линия
Гари и разделни постове
| име на гарата
|
приемно-отправни коловози (ПОК)
|
осигурителна инсталация
|
| брой ПОК
|
максимална полезна дължина
|
минимална полезна дължина
|
| София |
14 |
1108 |
360 |
МРЦ
|
| София Север |
5 |
648 |
536 |
МРЦ
|
| Илиянци |
9 |
761 |
511 |
МРЦ
|
| Курило |
4 |
913 |
814 |
МРЦ
|
| РП Владо Тричков |
2 |
865 |
710 |
МРЦ
|
| Реброво |
3 |
840 |
650 |
МРЦ
|
| Своге |
4 |
760 |
660 |
ЕМЦ
|
| Бов |
4 |
716 |
640 |
ЕМЦ
|
| Лакатник |
7 |
757 |
450 |
МРЦ
|
| РП Левище |
2 |
767 |
659 |
МРЦ
|
| Елисейна |
4 |
713 |
599 |
МРЦ
|
| Зверино |
3 |
935 |
687 |
МРЦ
|
| РП Ребърково |
2 |
889 |
729 |
МРЦ
|
| Мездра Юг |
4 |
705 |
654 |
МРЦ
|
| Мездра |
9 |
707 |
491 |
МРЦ
|
| Роман |
5 |
773 |
605 |
МРЦ
|
| Кунино |
4 |
750 |
740 |
МРЦ
|
| Червен бряг |
6 |
710 |
532 |
ЕМЦ
|
| Телиш |
4 |
834 |
719 |
МРЦ
|
| Горни Дъбник |
3 |
752 |
718 |
МРЦ
|
| Долни Дъбник |
4 |
836 |
730 |
МРЦ
|
| Ясен |
8 |
750 |
590 |
МРЦ
|
| Плевен Запад |
12 |
865 |
400 |
МРЦ
|
| Плевен |
5 |
740 |
447 |
ЕМЦ
|
| Пордим |
4 |
880 |
705 |
МРЦ
|
| Левски |
9 |
765 |
520 |
МРЦ
|
| Павликени |
7 |
885 |
424 |
МРЦ
|
| РП Лесичери |
2 |
825 |
710 |
МРЦ
|
| Ресен |
5 |
780 |
738 |
МРЦ
|
| Поликраище |
5 |
1200 |
625 |
МРЦ
|
| Горна Оряховица |
11 |
610 |
310 |
ЕМЦ
|
| Джулюница |
7 |
895 |
657 |
МРЦ
|
| Стражица |
5 |
915 |
545 |
МРЦ
|
| Славяново |
5 |
801 |
577 |
МРЦ
|
| Попово |
6 |
905 |
636 |
МРЦ
|
| Дралфа |
4 |
762 |
644 |
ЕМЦ
|
| Търговище |
6 |
864 |
625 |
ЕМЦ
|
| РП Надарево |
2 |
815 |
715 |
МРЦ
|
| Хан Крум |
3 |
795 |
670 |
ЕМЦ
|
| Шумен |
7 |
815 |
552 |
МРЦ
|
| Мътница |
4 |
755 |
646 |
ЕМЦ
|
| Каспичан |
8 |
663 |
350 |
МРЦ
|
| Провадия |
4 |
877 |
606 |
МРЦ
|
| Разделна |
10 |
601 |
65 |
МРЦ
|
| Повеляново |
11 |
826 |
597 |
МРЦ
|
| Белослав |
4 |
713 |
422 |
ЕМЦ
|
| Езерово |
6 |
760 |
622 |
ЕМЦ
|
| Тополите |
3 |
766 |
420 |
ЕМЦ
|
| Варна |
8 |
460 |
292 |
ЕМЦ
|
Мостове
| междугарие
|
път №
|
намира се на km
|
обща дължина, m
|
изграден от
|
препятствие
|
| София – София Север |
3 кол. |
1+500 |
14,00 |
стомана |
река
|
| Илиянци – Курило |
1 и 2 |
7+521 |
18,80 |
стомана |
река
|
| Илиянци – Курило |
1 и 2 |
8+471 |
12,10 |
стоманобетон |
дере
|
| Илиянци – Курило |
1 |
9+310 |
17,00 |
стомана |
река
|
| Илиянци – Курило |
2 |
9+310 |
12,70 |
стомана |
река
|
| Илиянци – Курило |
1 |
9+329 |
30,30 |
стомана |
река
|
| Илиянци – Курило |
2 |
9+329 |
30,50 |
стоманобетон |
река
|
| Курило – Вл. Тричков |
1 |
13+564 |
14,40 |
стоманобетон |
път
|
| Курило – Вл. Тричков |
2 |
13+572 |
15,90 |
стоманобетон |
път
|
| Курило – Вл. Тричков |
1 |
15+398 |
17,70 |
стоманобетон |
река
|
| Курило – Вл. Тричков |
1 |
17+536 |
74,50 |
стомана |
р. Искър
|
| Курило – Вл. Тричков |
2 |
17+530 |
76,00 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Курило – Вл. Тричков |
1 |
17+656 |
16,40 |
стомана |
път
|
| Курило – Вл. Тричков |
2 |
17+650 |
18,00 |
стоманобетон |
път
|
| Курило – Вл. Тричков |
1 |
18+887 |
87,00 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Курило – Вл. Тричков |
2 |
18+985 |
98,60 |
стомана |
р. Искър
|
| Вл. Тричков – Реброво |
1 |
20+332 |
78,00 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Вл. Тричков – Реброво |
2 |
20+436 |
86,00 |
стомана |
р. Искър
|
| Вл. Тричков – Реброво |
1 |
22+138 |
74,70 |
стомана |
р. Искър
|
| Вл. Тричков – Реброво |
2 |
22+224 |
85,00 |
стомана |
р. Искър
|
| Вл. Тричков – Реброво |
1 |
20+694 |
14,00 |
стоманобетон |
река
|
| Вл. Тричков – Реброво |
2 |
22+767 |
14,00 |
стомана |
река
|
| сп. Томпсън |
4 кол. |
27+353 |
45,60 |
стоманобетон+кам. зидария |
път и река
|
| гара Своге |
5 кол. |
32+618 |
16,80 |
стоманобетон |
път
|
| Своге – Бов |
1 |
33+600 |
56,80 |
стоманобетон |
път Мездра-София
|
| Своге – Бов |
2 |
33+653 |
56,80 |
стоманобетон |
път Мездра-София
|
| Своге – Бов |
1 |
33+708 |
57,50 |
стоманобетон |
р. Искрецка
|
| Своге – Бов |
2 |
33+762 |
51,40 |
стомана |
р. Искрецка
|
| Своге – Бов |
1 |
39+534 |
23,30 |
стомана |
дере
|
| Своге – Бов |
2 |
39+588 |
27,60 |
стоманобетон |
дере
|
| Своге – Бов |
1 и 2 |
41+487 |
78,00 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| гара Бов |
1 |
41+956 |
30,60 |
стомана |
река
|
| гара Бов |
2 |
41+956 |
30,60 |
стоманобетон |
път и река
|
| Бов – Лакатник |
1 |
42+850 |
78,30 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Бов – Лакатник |
2 |
42+889 |
75,00 |
стомана |
р. Искър
|
| Бов – Лакатник |
1 |
43+122 |
84,00 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Бов – Лакатник |
2 |
43+174 |
80,00 |
стомана |
р. Искър
|
| Бов – Лакатник |
1 и 2 |
45+324 |
7,60 |
стоманобетон |
дере
|
| Лакатник – РП Левище |
1 |
51+002 |
62,50 |
каменна зидария |
река
|
| Лакатник – РП Левище |
2 |
51+084 |
67,30 |
стоманобетон |
река
|
| Лакатник – РП Левище |
1 |
51+114 |
32,00 |
каменна зидария |
дере
|
| Лакатник – РП Левище |
1 |
54+195 |
66,70 |
каменна зидария |
дере
|
| Лакатник – РП Левище |
2 |
54+291 |
220,90 |
стоманобетон |
дере
|
| Лакатник – РП Левище |
1 |
54+774 |
43,40 |
каменна зидария |
дере
|
| Лакатник – РП Левище |
2 |
54+810 |
58,70 |
стоманобетон |
дере
|
| РП Левище – Елисейна |
1 |
61+197 |
27,80 |
стомана |
река
|
| РП Левище – Елисейна |
2 |
61+235 |
29,80 |
стоманобетон |
река
|
| РП Левище – Елисейна |
1 |
61+630 |
78,10 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| РП Левище – Елисейна |
2 |
61+668 |
87,10 |
стомана |
р. Искър
|
| РП Левище – Елисейна |
1 |
62+732 |
32,00 |
стоманобетон |
дере
|
| РП Левище – Елисейна |
2 |
62+772 |
32,00 |
каменна зидария |
дере
|
| Елисейна – Зверино |
1 и 2 |
69+237 |
12,50 |
стоманобетон |
река
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
71+480 |
156,60 |
стоманобетон |
път и р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
71+933 |
108,10 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
72+319 |
27,15 |
стоманобетон |
път София-Мездра
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
75+186 |
87,20 |
стомана |
р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
2 |
75+186 |
78,90 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
76+186 |
78,75 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
2 |
76+186 |
74,00 |
стомана |
р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
76+687 |
78,15 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
76+861 |
79,80 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 |
77+712 |
45,00 |
стоманобетон |
дере
|
| Зверино – РП Ребърково |
1 и 2 |
16,50 |
стоманобетон |
дере
|
| РП Ребърково – Мездра Юг |
1 |
82+770 |
21,80 |
стоманобетон |
път
|
| Мездра Юг – Мездра |
1 |
87+025 |
20,70 |
стоманобетон |
река
|
| Мездра Юг – Мездра |
2 |
87+025 |
14,00 |
стоманобетон |
река
|
| Мездра – Роман |
1 |
88+007 |
30,74 |
стоманобетон |
река
|
| Мездра – Роман |
2 |
88+007 |
27,80 |
стоманобетон |
река
|
| Мездра – Роман |
1 и 2 |
92+049 |
165,00 |
стомана |
р. Искър
|
| Мездра – Роман |
1 и 2 |
94+595 |
20,80 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Мездра – Роман |
1 и 2 |
99+186 |
40,50 |
стоманобетон |
река
|
| Мездра – Роман |
1 |
102+105 |
16,40 |
стоманобетон |
поток
|
| Мездра – Роман |
2 |
102+105 |
19,00 |
стоманобетон |
поток
|
| Мездра – Роман |
1 и 2 |
102+605 |
183,50 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Мездра – Роман |
1 и 2 |
104+233 |
98,30 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Мездра – Роман |
1 и 2 |
104+331 |
20,50 |
стоманобетон |
дере
|
| Роман – Кунино |
1 |
109+144 |
184,00 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Роман – Кунино |
2 |
109+139 |
182,50 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Роман – Кунино |
1 и 2 |
112+498 |
30,30 |
стоманобетон |
река
|
| Роман – Кунино |
1 и 2 |
116+421 |
6,90 |
стоманобетон |
черен път
|
| Роман – Кунино |
1 и 2 |
117+064 |
23,50 |
стоманобетон |
път и река
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
119+000 |
129,00 |
стоманобетон |
черен път и р. Искър
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
121+152 |
11,60 |
стоманобетон |
черен път
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
121+610 |
9,20 |
стоманобетон |
черен път
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
123+001 |
249,40 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
123+854 |
132,70 |
стоманобетон |
р. Искър и черен път
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
125+051 |
23,80 |
стоманобетон |
шосе
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
126+130 |
120,40 |
стоманобетон |
р. Искър
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
127+995 |
103,00 |
стоманобетон |
р. Искър и черен път
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
128+940 |
116,00 |
стоманобетон |
р. Искър и черен път
|
| Кунино – Червен бряг |
1 и 2 |
129+660 |
214,00 |
стоманобетон |
р. Искър и черен път
|
| гара Червен бряг |
1 и 2 +
5, 6 и 7 кол. |
139+388 |
31,70 |
стомана |
шосе и пеш. тротоар
|
| Червен бряг – Телиш |
1 и 2 |
140+511 |
80,30 |
стоманобетон |
шосе и р. Златна Панега
|
| Червен бряг – Телиш |
1 и 2 |
140+997 |
7,50 |
стоманобетон |
жп линия Чб-Зп
|
| Червен бряг – Телиш |
1 и 2 |
141+300 |
56,60 |
стоманобетон |
шосе
|
| Червен бряг – Телиш |
1 и 2 |
145+385 |
31,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Червен бряг – Телиш |
1 и 2 |
150+475 |
11,30 |
стоманобетон |
черен път
|
| Червен бряг – Телиш |
1 и 2 |
154+545 |
6,90 |
стоманобетон |
черен път
|
| Телиш – Горни Дъбник |
1 и 2 |
167+980 |
14,00 |
стоманобетон |
канал
|
| Г. Дъбник – Д. Дъбник |
1 и 2 |
170+358 |
25,00 |
стоманобетон |
шосе
|
| Г. Дъбник – Д. Дъбник |
1 и 2 |
177+005 |
21,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Долни Дъбник – Ясен |
1 и 2 |
178+703 |
49,30 |
стоманобетон |
шосе
|
| Ясен – Плевен Запад |
1 |
188+862 |
104,50 |
стомана |
р. Вит и шосе
|
| Ясен – Плевен Запад |
2 |
188+862 |
110,00 |
стомана |
р. Вит и шосе
|
| Плевен Запад – Плевен |
1 и 2 |
194+366 |
43,70 |
стоманобетон |
река и шосе
|
| Левски – Бутово |
1 и 2 |
242+384 |
14,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Левски – Бутово |
1 и 2 |
242+729 |
14,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Левски – Бутово |
1 |
243+012 |
158,00 |
стоманобетон |
р. Осъм
|
| гара Павликени |
1 – 4 кол. |
260+200 |
42,30 |
стоманобетон |
улица
|
| Павликени – РП Лесичери |
1 и 2 |
264+305 |
134,60 |
стоманобетон |
река
|
| РП Лесичери – Ресен |
1 и 2 |
279+217 |
18,50 |
стоманобетон |
река
|
| Ресен – Поликраище |
|
282+619 |
18,50 |
стоманобетон |
река
|
| Ресен – Поликраище |
1 – 3 кол. |
287+385 |
10,00 |
стомана |
път Русе-В. Търново
|
| Поликраище – Г. Оряховица |
|
292+440 |
29,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Поликраище – Г. Оряховица |
|
292+920 |
104,50 |
стомана |
р. Янтра
|
| Г. Оряховица – Джулюница |
1 и 2 |
306+929 |
16,70 |
стоманобетон |
река
|
| Джулюница – Стражица |
1 и 2 |
313+400 |
102,00 |
стоманобетон |
река и черен път
|
| Джулюница – Стражица |
1 и 2 |
319+846 |
65,50 |
стоманобетон |
река
|
| Стражица – Славяново |
1 и 2 |
324+678 |
20,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Стражица – Славяново |
1 и 2 |
324+873 |
43,00 |
стоманобетон |
река
|
| Стражица – Славяново |
1 и 2 |
330+536 |
15,00 |
стоманобетон |
река
|
| Стражица – Славяново |
1 и 2 |
332+411 |
34,70 |
стоманобетон |
река
|
| Стражица – Славяново |
1 |
333+840 |
13,00 |
стоманобетон |
река
|
| Стражица – Славяново |
2 |
333+840 |
23,80 |
стоманобетон |
река
|
| Стражица – Славяново |
1 и 2 |
335+255 |
20,70 |
стоманобетон |
дере
|
| Славяново – Попово |
1 и 2 |
347+310 |
9,10 |
стоманобетон |
черен път
|
| Славяново – Попово |
1 и 2 |
350+220 |
8,70 |
стоманобетон |
дере
|
| Славяново – Попово |
1 и 2 |
351+980 |
9,35 |
стоманобетон |
черен път
|
| Попово – Дралфа |
1 и 2 |
354+717 |
31,00 |
стоманобетон |
шосе
|
| Попово – Дралфа |
1 и 2 |
355+333 |
23,00 |
стоманобетон |
шосе
|
| Попово – Дралфа |
1 и 2 |
356+975 |
9,10 |
стоманобетон |
черен път
|
| Попово – Дралфа |
1 и 2 |
359+360 |
18,50 |
стоманобетон |
река
|
| Попово – Дралфа |
1 и 2 |
360+857 |
55,70 |
стоманобетон |
река
|
| Попово – Дралфа |
1 и 2 |
361+112 |
36,00 |
стоманобетон |
шосе
|
| Попово – Дралфа |
1 и 2 |
361+630 |
31,60 |
стоманобетон |
шосе
|
| Дралфа – Търговище |
1 и 2 |
375+770 |
9,00 |
стоманобетон |
шосе
|
| Дралфа – Търговище |
1 и 2 |
377+467 |
10,20 |
стоманобетон |
черен път
|
| Дралфа – Търговище |
1 и 2 |
381+580 |
11,20 |
стоманобетон |
черен път
|
| Дралфа – Търговище |
1 и 2 |
386+480 |
9,05 |
стоманобетон |
шосе
|
| Търговище – РП Надарево |
1 и 2 |
394+680 |
42,65 |
стоманобетон |
река
|
| Търговище – РП Надарево |
1 и 2 |
397+254 |
7,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Търговище – РП Надарево |
1 и 2 |
407+460 |
9,10 |
стоманобетон |
дере
|
| РП Надарево – Хан Крум |
1 и 2 |
410+095 |
73,40 |
стоманобетон |
река
|
| РП Надарево – Хан Крум |
1 и 2 |
410+818 |
20,45 |
стоманобетон |
дере
|
| Хан Крум – Шумен |
1 и 2 |
425+440 |
31,90 |
стоманобетон |
черен път
|
| Хан Крум – Шумен |
1 и 2 |
428+555 |
9,20 |
стоманобетон |
канал
|
| Хан Крум – Шумен |
1 и 2 |
429+140 |
9,00 |
стоманобетон |
черен път
|
| Шумен – Мътница |
1 и 2 |
436+106 |
27,30 |
стоманобетон |
шосе
|
| Шумен – Мътница |
1 и 2 |
436+195 |
22,00 |
стоманобетон |
река
|
| Шумен – Мътница |
1 и 2 |
436+235 |
63,60 |
стоманобетон |
шосе
|
| Мътница – Каспичан |
1 |
444+780 |
14,60 |
стоманобетон |
канал
|
| Мътница – Каспичан |
2 |
444+780 |
9,00 |
стоманобетон |
канал
|
| Мътница – Каспичан |
1 и 2 |
449+641 |
33,70 |
стоманобетон |
река
|
| Мътница – Каспичан |
1 и 2 |
450+877 |
21,40 |
стоманобетон |
река
|
| Мътница – Каспичан |
1 и 2 |
455+864 |
10,00 |
стоманобетон |
река
|
| Мътница – Каспичан |
1 и 2 |
457+453 |
83,00 |
стоманобетон |
река
|
| Каспичан – Провадия |
1 и 2 |
460+348 |
28,40 |
стоманобетон |
река
|
| Каспичан – Провадия |
1 и 2 |
466+148 |
13,90 |
стоманобетон |
река
|
| Каспичан – Провадия |
1 и 2 |
470+200 |
35,70 |
стоманобетон |
река
|
| Каспичан – Провадия |
1 и 2 |
470+420 |
19,30 |
стоманобетон |
дере
|
| Каспичан – Провадия |
1 и 2 |
482+525 |
13,00 |
стоманобетон |
дере
|
| Каспичан – Провадия |
1 и 2 |
483+009 |
44,15 |
стоманобетон |
река
|
| Каспичан – Провадия |
1 и 2 |
488+157 |
9,40 |
стоманобетон |
дере
|
| Провадия – Синдел |
1 и 2 |
491+130 |
39,00 |
стоманобетон |
река
|
| Провадия – Синдел |
1 и 2 |
493+715 |
18,25 |
стоманобетон |
река
|
| Провадия – Синдел |
1 и 2 |
495+378 |
8,90 |
стоманобетон |
река
|
| Провадия – Синдел |
1 и 2 |
496+420 |
17,10 |
стоманобетон |
река
|
| Провадия – Синдел |
1 и 2 |
496+810 |
13,60 |
стоманобетон |
дере
|
| Провадия – Синдел |
1 и 2 |
502+517 |
17,00 |
стоманобетон |
дере
|
| гара Синдел |
1 |
509+030 |
47,00 |
стоманобетон |
река
|
| гара Синдел |
2 |
509+030 |
43,70 |
стомана |
река
|
| Синдел – Разделна |
1 и 2 |
511+836 |
64,30 |
стоманобетон |
река
|
| Разделна – Повеляново |
1, 2 и 3 |
516+990 |
58,50 |
стоманобетон |
река
|
| Разделна – Варна Запад |
1 и 2 |
516+990 |
59,00 |
стоманобетон |
река
|
| гара Повеляново |
1 и 2 |
518+716 |
35,30 |
стоманобетон |
път
|
| гара Повеляново |
1 и 2 |
519+973 |
45,50 |
стоманобетон |
път
|
| Повеляново – Белослав |
1 и 2 |
521+965 |
17,10 |
стоманобетон |
дере
|
| гара Белослав |
1 |
525+280 |
32,50 |
стоманобетон |
път
|
| гара Езерово |
1 и 2 |
530+534 |
15,00 |
стоманобетон |
канал
|
| гара Езерово |
1 и 2 |
531+630 |
20,50 |
стоманобетон |
канал
|
| Езерово – Тополите |
1 |
532+743 |
22,00 |
стомана |
канал
|
| Езерово – Тополите |
2 |
532+743 |
20,70 |
стомана |
канал
|
| Езерово – Тополите |
1 и 2 |
532+960 |
23,00 |
стоманобетон |
канал
|
| Тополите – Варна |
1 и 2 |
537+221 |
14,00 |
стоманобетон |
канал
|
| Тополите – Варна |
1 и 2 |
541+000 |
17,00 |
стомана |
канал
|
| Варна Запад – Варна Разпр. |
1 и 2 |
537+221 |
14,00 |
стоманобетон |
канал
|
Тунели
| №
|
път №
|
междугарие
|
тунел №
|
от km
|
до km
|
дължина, m
|
построен
|
| 1 |
1 |
Курило – сп. Вл. Тричков |
1 |
18+329 |
18+835 |
505,80 |
1962
|
| 2 |
2 |
Курило – сп. Вл. Тричков |
1 |
18+483 |
18+924 |
440,30 |
1897
|
| 3 |
1 |
сп. Вл. Тричков – Реброво |
2 |
20+091 |
20+215 |
123,90 |
|
| 4 |
2 |
сп. Вл. Тричков – Реброво |
2 |
20+176 |
20+305 |
129,30 |
1971
|
| 5 |
1 |
сп. Вл. Тричков – Реброво |
3 |
22+213 |
22+333 |
120,00 |
|
| 6 |
2 |
сп. Вл. Тричков – Реброво |
3 |
22+295 |
22+407 |
111,60 |
1971
|
| 7 |
1 |
сп. Вл. Тричков – Реброво |
4 |
23+158 |
23+268 |
109,80 |
|
| 8 |
2 |
сп. Вл. Тричков – Реброво |
4 |
23+210 |
23+382 |
172,70 |
1963
|
| 9 |
1 |
Реброво – сп. Томпсън |
5 |
26+661 |
26+781 |
120,60 |
1965
|
| 10 |
2 |
Реброво – сп. Томпсън |
5 |
26+711 |
26+863 |
151,40 |
1972
|
| 11 |
2 |
сп. Томпсън – Своге |
5А |
28+075 |
28+120 |
45,00 |
1963
|
| 12 |
1 |
сп. Томпсън – Своге |
7 |
29+294 |
29+621 |
327,50 |
1962
|
| 13 |
2 |
сп. Томпсън – Своге |
7 |
29+315 |
29+682 |
367,65 |
1979
|
| 14 |
1 |
сп. Томпсън – Своге |
8 |
32+139 |
32+333 |
193,70 |
1962
|
| 15 |
2 |
сп. Томпсън – Своге |
8 |
32+174 |
32+386 |
212,00 |
1897/2004
|
| 16 |
1 |
Бов – Лакатник |
9 |
42+899 |
43+062 |
163,00 |
1962
|
| 17 |
2 |
Бов – Лакатник |
9 |
42+947 |
43+109 |
161,80 |
1974
|
| 18 |
1 |
Бов – Лакатник |
10 |
44+238 |
44+329 |
90,60 |
1897
|
| 19 |
1 |
Бов – Лакатник |
11 |
46+708 |
46+917 |
209,00 |
1897
|
| 20 |
2 |
Бов – Лакатник |
11 |
46+874 |
46+971 |
96,90 |
1961
|
| 21 |
1 |
Лакатник – РП Левище |
13 |
54+317 |
54+500 |
182,50 |
1897
|
| 22 |
1 |
Лакатник – РП Левище |
14 |
57+970 |
58+119 |
148,70 |
1897
|
| 23 |
2 |
Лакатник – РП Левище |
14 |
58+031 |
58+157 |
126,00 |
1960
|
| 24 |
1 |
РП Левище – Елисейна |
15 |
59+306 |
59+450 |
143,80 |
1897
|
| 25 |
2 |
РП Левище – Елисейна |
15 |
59+366 |
59+459 |
92,80 |
1961
|
| 26 |
1 |
РП Левище – Елисейна |
16 |
61+296 |
61+376 |
80,20 |
1897
|
| 27 |
2 |
РП Левище – Елисейна |
16 |
61+329 |
61+391 |
62,00 |
1961
|
| 28 |
2 |
Елисейна – Зверино |
17 |
64+913 |
65+012 |
98,70 |
1897
|
| 29 |
2 |
Елисейна – Зверино |
18 |
65+059 |
65+152 |
93,20 |
1897
|
| 30 |
1 |
Зверино – РП Ребърково |
19 |
71+589 |
71+800 |
211,00 |
1966
|
| 31 |
2 |
Зверино – РП Ребърково |
19 |
71+245 |
71+602 |
357,00 |
1896
|
| 32 |
1 |
Зверино – РП Ребърково |
20 |
76+223 |
76+491 |
268,00 |
1969
|
| 33 |
2 |
Зверино – РП Ребърково |
20 |
76+216 |
76+500 |
284,00 |
1898
|
| 34 |
2 |
Зверино – РП Ребърково |
21 |
76+703 |
76+970 |
267,00 |
1898
|
| 35 |
1 |
Зверино – РП Ребърково |
22 |
77+757 |
77+775 |
18,00 |
1988
|
| 36 |
2 |
Зверино – РП Ребърково |
22 |
77+748 |
77+820 |
72,00 |
1969
|
| 37 |
1 и 2 |
Кунино – Червен бряг |
23 |
125+394 |
125+717 |
323,00 |
1986
|
Максимално допустими скорости (към 29.05.2022 г.)
| от гара
|
до гара
|
път 1
|
път 2
|
| София |
София Север |
60 |
60
|
| София Север |
Илиянци |
70 |
60
|
| Илиянци |
сп. Кумарица |
90 |
120
|
| сп. Кумарица |
Курило |
90 |
100
|
| Курило |
Бов |
70 |
70
|
| Бов |
сп. Лютиброд |
70 |
70
|
| сп. Лютиброд |
Мездра Юг |
70 |
80
|
| Мездра Юг |
Мездра |
70 |
70
|
| Мездра |
Кунино |
130 |
130
|
| Кунино |
сп. Хумата |
100 |
100
|
| сп. Хумата |
Ясен |
110 |
110
|
| Ясен |
Плевен Запад |
95 |
95
|
| Плевен Запад |
Плевен |
75 |
75
|
| Плевен |
Левски |
120 |
120
|
| Левски |
сп. Бутово |
120 |
110
|
| сп. Бутово |
Ресен |
130 |
130
|
| Ресен |
Поликраище |
85 |
-
|
| Поликраище |
Г. Оряховица |
105 |
-
|
| Г. Оряховица |
Джулюница |
110 |
110
|
| Джулюница |
Стражица |
100 |
100
|
| Стражица |
сп. Асеново |
100 |
100
|
| сп. Асеново |
сп. Горица |
80 |
80
|
| сп. Горица |
Славяново |
80 |
80
|
| Славяново
|
Попово
|
80
|
80
|
| Попово |
сп. Караджата |
80 |
90
|
| сп. Караджата |
Дралфа |
100 |
100
|
| Дралфа |
Търговище |
80 |
100
|
| Търговище |
сп. Надарево |
100 |
100
|
| сп. Надарево |
Хан Крум |
100 |
100
|
| Хан Крум |
Шумен |
100 |
90
|
| Шумен |
сп. Калугерица |
100 |
100
|
| сп. Калугерица |
Каспичан |
80 |
80
|
| Каспичан |
Провадия |
80 |
80
|
| Провадия |
сп. Солна Мина |
60 |
80
|
| сп. Солна Мина |
Синдел |
60 |
60
|
| Синдел |
Белослав |
100 |
100
|
| Белослав |
Езерово |
80 |
80
|
| Езерово
|
Тополите
|
90
|
90
|
| Тополите
|
Варна
|
80
|
80
|
Вижте също
Литература
- Симеонов, Начо. Железопътният транспорт в България – 1866 – 1983 година. София, Държавно издателство „Техника“, 1987.
- Деянов, Димитър. Железопътната мрежа в България – 1866 – 1975 година. София, ВТУ „Т. Каблешков“, 2005.
|
|
_-_Version_2.svg)
