Боздаг

Тази статия е за планината в Драмско. За планината в Сярско, наричана Серски Боздаг, вижте Сминица.

---

Боздаг Φαλακρό
Планината Боздаг от юг
Местоположение на картата на Драмско 41.2939, 24.0947
Общи данни
Местоположение	Гърция
Част от	Родопи
Най-висок връх	Свети Илия
Надм. височина	2232 m
Подробна карта
Боздаг в Общомедия

Боздаг или Драмски Боздаг, понякога Мраморица (на гръцки: Φαλακρό, Фалакро) е планина в Егейска Македония, Гърция и България. Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина.^[1][2]

Имена

В 1942 година, по време българското управление на Беломорието през Втората световна война, планината е прекръстена на Мраморица, име което не се налага.^[3] В превод Боздаг от турски означава „Сива планина“',^[4] а гръцкото име Фалакро орос – „Плешива планина“.

География

Изглед от Боздаг

Боздаг е разположена в южните части на Рило-Родопския масив между планините Стъргач, Кушиница, Чалдаг и Родопи и оградните Неврокопска, Зърневска и Драмска котловина.^[2] В южното ѝ подножие лежи град Драма.^[1]

На север и североизток планината стига до долината на река Места (Нестос) и областта Чеч. На изток е отделена от хребета Коджадаг с прохода Добросул (Кало Неро, 750 m) и двата насрещни потока^[1] Цекурова^[5] (Кофтеро, Поликарпос) и Чемерика (Платанорема), които са притоци съответно на реките Места и Драматица. През Коджадаг граничи с планината Чалдаг (Леканис Ори), а на юг е Драмското поле. На запад се разделя от двата планински масива Шилка планина (Агио Пневма) и Щудер (Агиос Павлос) с Ружденския проход (990 m) и Волашкия проход и противоположните реки Каменица (Ница), приток на Места и Милорема – Калина (Ксиропотамос), приток на Панега. Чрез късия планински гребен Щудер се свързва с планината Сминица (Меникио). Понякога Щудер неправилно е смятана за част от Боздаг.^[1]

Най-северният дял на планината опира в река Места при селата Петрелик, Теплен, Беслен и Ракищен. В България е известен още като Бесленски рид (на гръцки Харакас). Най-висок връх е Чиплак баир (1091 m) на граничната бразда между България и Гърция.^[6][7]

Шилка планина (Щилка) също понякога е смятана за част от Боздаг.^[1] Тя е разположена между селата Зърнево, Руждене, Волак и Ливадища. Най-висок връх Шилка (Пневма, 1629 m) на гръцка територия. Североизточното му разклонение Висеник опира в Места при село Горна Лакавица.^[6][7] В Гърция този дял е познат като Тартана или Агио Пневма.^[8]

Според Петър Дървингов пространството северно от Ружденския проход до десния бряг на Места при Петрелик е Свети Тодор планина, а Шилка планина е местно название на възвишенията ѝ между селата Волак и Зърнево.^[9]

Южният клон на Боздаг се нарича Дебелина и според Васил Кънчов обхваща най-високите части на планината покрай западното поречие на Места до вливането ѝ в Бяло море, включително по-ниската планина Чалдаг.^[6] Според други данни Дебелина е значително по-малък клон и се намира южно от Волак и западно от Кончен и Бъбълец.^[10]

Върхове

Най-високата ѝ точка е връх Свети Илия (Профитис Илияс) – 2232 m надморска височина, а втори по височина – Ва̀рдина – 2194 m. От останалите върхове по-известни са: Трия Кефалия (2176 m), Псевдодонти (2086 m), Карталка (2035 m), Тикълница (2020 m) и Момина могила (Корицомагула) (1996 m). Между Карталка и Свети Илия, на едноименния връх Снежница се намира Снежницата (Хионотрипа),^[11] пропастна пещера с дълбочина 111 m^[12] и диметър 20 m.^[13]

Върхове

Име	Име	Височина	Местоположение
Свети Илия, Боздаг	Προφήτης Ηλίας, Μποζ Νταγ	2229 m[1]	И над Бъбълец (Пирги)[2]
Айда Кеди	Ξέφωτο, Αϊντά Κεντί	1269 m[1]	Ю от Зърновица (Кастанохома) и СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2]
Асмалък	Αγκαθωτό, Ασμαλίκ	860 m – 700 m[1]	СИ от Височен (Ксиропотамос)
Бабица[1] или Бабища[2][14]	Πευκών, Μπάμπιτσα	1620 m[1]	ЮИ от Волак (Волакас)[2]
Бардичева	Μπαρντίσεβα, Μπαρτσίτσεβα	1137 m[1]	СЗ от Сидерово (Месовуни)
Балаш таш,[2] Батах	Βουβαλότοπος, Μπατάχ	800 m[1]	ЮИ от Ръженик (Харадра)[2]
Бряза	Λευκή Κορυφή, Μπρεάζα	1500 m[1]	СИ от Бъбълец (Пирги) и С от Свети Илия[2][2]
Брязица	Μπρεαζίτσα	1540 m[1]	С от Височен (Ксиропотамос)
Буземе[2] Музейме[14]	Μοναστήρι, Μουζέϊμε	837 m[1]	СИ от Плевня (Петруса)[2]
Бъбълец	Κέδρος, Σφηνάκι, Βοβλίτσι, Βωμπλίτσι	1202 m[1]	ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Вардина	Βάρδινα, Βαρδένα	2194 m[1]	ИЮИ от Свети Илия[2]
Вилек[2]	Απόκρημνο, Πύργος	1419 m[1]	ССИ от Бъбълец (Пирги)[2]
Виран кале	Φουντουκλούκι, Βιράν Καλέ	1057 m[1]	ЮЮЗ над Кранища (Дендракия)[2] от турски „опустошена крепост“[15]
Голомбар	Ζαρκάδι, Τουλούμι, Τουλουμπάρι, Τουλουμπάρ	1087 m[1]	С от Мокрош (Ливадеро)[2]
Градища	Περίβλεπτο, Γκρατίστα	996 m[1]	ССИ от Височен (Ксиропотамос)[2]
	Δαμασκηνιά	1131 m[1]	ЮЗ от Бъбълец (Пирги) и СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Дебелина	Φουντουκιά, Ντεμπλεντέ, Ντέπλενε	1362 m[1]	Ю от Волак (Волакас)[2]
Диканар	Μικρή Κορυφή, Ντικανάρ	1386 m[1]	ЮЮИ от Волак (Волакас)[2]
	Δύο Κουνάβια	940 m[1]	Ю над Сидерово (Месовуни)
Добровица	Χρυσόβεργα, Ντομπροβίτσα	900 m – 700 m[1]	СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Дупал[2]	Τρύπες	1080 m	С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Дъбър, Нехтене	Άγιος Δημήτριος, Νιχτενέ, Νίχτεν, Νυχτενές	1432 m[1]	ЮИ от Бъбълец (Пирги)[2]
	Ελάφι	1170 m[1]
Играло	Ύψωμα Λουκίδη, Ιγράλο	940 m – 800 m[1]	ЮЮИ от Бъбълец (Пирги)[2]
Йове тепе,[1] Исвет тепе[14]	Μπαταλάδες, Γιοβέ Τεπέ/Λόφος	989 m[1]	ЮЗ от Зърновица (Кастанохома)[2]
Кале Крана	Κρανιές, Καλέ Κράνα	1015 m[1]	Ю над Кранища (Дендракия)[2]
Калелък,[1] Калелъка[16]	Ύψωμα Μαυρουδή, Καλελίκ	582 m[1]	скалиста чукара И от Височен (Ксиропотамос)[2] с останки от стара крепост, кале, от турското kalelık[16]
Карталка	Καρτάλκα	2035 m[1]	З от Свети Илия[2]
Карталтепе, Клиседжик	Καρτάλ Λόφος, Κλίσετζικ	1996 m[1]	СЗ от Свети Илия[2][14]
Клепала	Σταυρός, Μπαρτίσεβα, Κλέπαλαν	1069 m[1]	СЗ от Сидерово (Месовуни)[2][14]
	Κάστρα, Κάστρο	803 m[1]	ЮИ над Бъбълец (Пирги)[2]
	Κούκκος, Κούκος	740 m[1]	ЮИ от Кранища (Дендракия)[2]
Косово[2]	Κουρί	1456 m[1]	ЮИ от Волак (Волакас)[2]
Кутра	Κούτρα	805 m[1]	чукара СИ от Волак (Волакас),[2][17] субстантивирано от прилагателното кутра, женски род от кутър, „къс“[17]
Куси	Σπουργίτης, Κούσι	731 m[1]	връх в Боздаг на СЗ от Дряново (Монастираки)[2]
	Λεβέντικο	980 m – 900 m[1]	СЗ от Ковица (Ватилакос)
Лист	Λίστ	1081 m[1]
Ломер	Λόμερ	1395 m[1]
Ляска	Κορυφή, Λιάσκα, Νυχτενές	1216 m[1]	ЮИ от Бъбълец (Пирги)[2]
	Μακρυά Ράχη	1168 m[1]	Ю от Перух (Агиос Петрос) и ЮЮИ от Сидерово (Месовуни)
	Μακρυσύρραχο	822 m[1]	ИСИ от Ръженик (Харадра)[2]
	Μεσονήσι	1161 m[1]	СЗ от Мокрош (Ливадеро)
Мешелик	Κακούργα, Μεσελίκ	800 m[1]	С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Момин връх	Κοριτσομαγούλα, Κορυτσοκορφή	1996 m[1]	СЗ от Свети Илия[2]
Морига,[1][14] Барула[2]	Αυλάκι, Μορίγκα	1111 m[1]	ЮЗ от Кранища (Дендракия)[2]
Орта тепе	Μεσορράχη, Ορτά Λόφος	874 m[1]	СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2]
	Παπά Ράχη, Μπαμπαράχης	892 m[1]	СИ от Ковица (Ватилакос) и С от Шипша (Таксиархес)
	Περδικόρραχη	948 m[1]
Перис	Ύψωμα Ελευθεριάδη, Πέρις	1200 m – 1143 m[1]	ССИ от Височен (Ксиропотамос)[2]
Пилаф	Οξυές, Πιλάφι	1470 m[1]	С от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос)
Пилаф тепе	Στρογγυλή, Πιλάφ Λόφος/Τεπέ	1307 m[1]	ССИ от Височен (Ксиропотамос) и З от Ковица (Ватилакос)[2]
	Πύργος	1400 m[1]	СИ от Вардина[2]
Подгорица, Голак	Γυμνό, Ποτ Γκορίτσα, Κολάκι	1051 m, колонка на 1039 m[1]	скалист хребет С от Височен (Ксиропотамос),[2][18] от под, гора + топонимична наставка[18]
Помак Пацо[2]	Πλαγιά	962 m[1]	СИ от Мокрош (Ливадеро) и З от Ръженик (Харадра)[2]
	Πόρ Μάρτ	861 m[1]
	Πριόνι	907 m[1]	ЮЮЗ от Хадиркьой (Нестохори)[2]
	Ψευτοδόντι	2070 m[1]	З от Вардина и Ю от Свети Илия
	Ράχη	1459 m[1]	С от Височен (Ксиропотамос)
	Ράχη Μύλου	834 m – 803 m[1]	ЮИ от Сидерово (Месовуни)[2]
Ръженик	Κοπτερό, Ρεζενίκ	912 m[1]	Ю от Ръженик (Харадра) и И от Мокрош (Ливадеро)[2]
Самар	Σαμάρι	740 m[1]	ЮЗ над Мокрош (Ливадеро)[2]
Свети Георги	Άγιος Γεώργιος	1401 m[1]	СЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
Свети Дух	Άγιο Πνεύμα	1960 m[1]	И от Волак (Волакас)[2]
Свети Илия	Προφήτης Ηλίας	1308 m[1]	И от Бъбълец (Пирги)[2]
Свети Константин	Άγιος Κωνσταντίνος	1107 m[1]	ЗСЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
Свети Никола	Άγιος Νικόλαος	980 m[1]	ССИ от Волак (Волакас)
Сидерово	Τριγωνομετρικό Σιδέροβα	1070 m[1]	Ю от Сидерово (Месовуни)[2]
Ситна[14] или Витриница[2]	Άνω Οξυά	1813 m[1]	С от Височен (Ксиропотамос)[2]
	Σκορπιός	900 m – 820 m[1]	ЮЗ от Хадиркьой (Нестохори)[2]
Снежница, Карлянка[19]	Χιονότρυπα	2112 m[1]	СЗ от Свети Илия[2]
	Σπήλε Λόφος	1032 m[1]
	Στραβορράχη	909 m[1]	СЗ от Мокрош (Ливадеро)[2]
	Σταυρός	1055 m[1]	ССЗ от Ръженик (Харадра)[2]
Стенка	Στήθωμα, Στένκα	920 m – 700 m[1]	СЗ от Плевня (Петруса)[2]
Тикълница, Доди	Στρογγυλό, Τικαλνίτσα/Τικολνίτσα, Δόντι	2012 m[1]	С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Три бари	Τρυμπάρι	846 m[1]	ЗСЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
	Τρεις Οξυές, Τρία Δένδρα	1321 m[1]	И от Бъбълец (Пирги) и Ю от Сидерово (Месовуни)[2]
	Τρία Κεφάλια	2176 m[1]	И от Свети Илия[2]
	Χορός	1811 m[1]	И от Волак (Волакас)[2]
Ципирин	Βράχοι, Τσιπιρίν	1291 m[1]	СЗ от Бъбълец (Пирги)[2]
Чернок	Μαύρη Κορυφή, Τσέρνοκι, Τσέρνοκ	1134 m[1]	С от Височен (Ксиропотамос)[2]
Широк пот	Πύργος, Σιρότ Πότ	1580 m – 1500 m[1]	И от Вардина[14]

Геоложки строеж

Почти изцяло изградена от мрамори. В ниските части има кристалинни шисти, триаски пясъчници и наносни конуси. В западните части при село Руждене има гранит.^[20] Характерни за планината са мраморните кариери. Скалите са покрити с глинеста почва.

Растителен и животински свят

Планината притежава значително флористично разнообразие – над 500 различни таксономични единици (растителни видове и подвидове).

Високите дялове на планината над 1000 m са включени в мрежата от защитени територи Натура 2000 (1140004) и са определени като орнитологично важно място (015). В по-виските части планината е обрасла с гори от бук, черен бор, ела.^[1]

Туризъм

В планината има хижи в местността Бартичева на 1100 m с 18 места за спане, в местността Косово (Кури) на 1400 m, в местността Хорос на 1650 m с 16 спални места и на платото Свети Дух (Агио Пневма) на 1730 m със 72 спални места.^[13]

На платото Свети дух е и ски центърът Боздаг, който има 17 писти и 9 лифта.^[13] Центърът е изходна точка за високите върхове на планината. Той разполага с модерна инфраструктура и се нарежда сред най-добрите в цяла Гърция. До центъра се стига по двулентов, асфалтиран път, отклонение от главния път EO57 Зърнево-Драма.

От ски центъра до първенеца Свети Илия се стига за около 2 часа пеша.^[13]

Като туристическа атракция се предлага също така започващият от височина 1200 m на южния склон на планината удобен за практикуване на парапланеризъм въздушен коридор Пиргос-Плевня.

Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от Волак (Волакас, 820 m) пресича Боздаг и минава покрай хижите в Косово, Хорос и Свети дух и по северните склонове на високите върхове и завършва при селището Мокрош (Ливадеро, 660 m), за да продължи за Коджадаг (Мегаловуни) и Бук (Паранести, 120 m).^[13]

Външни препратки

• Великденска обиколка из гръцките планини Фалакро, Пангео и Ляля
• Зимен център Боздаг Архив на оригинала от 2010-02-09 в Wayback Machine.

Бележки

1. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 462. (на гръцки)
2. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
3. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 161.
4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 80.
5. Διατάγματα. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 12. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 3). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 13 Ιανουάριου 1969. σ. 20. (на гръцки)
6. Кънчов, Васил. Пѫтуванье по долинитѣ на Струма, Места и Брѣгалница (pdf) // Министерството на Народното Просвѣщение, 1894-1896. с. 328-329, 235, 238.
7. Онлайн карта BgMountains.
8. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 358. (на гръцки)
9. Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 28 – 29.
10. Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 12.
11. Дървинговъ, П. Пиринъ и борбата въ неговитѣ недра. София, К. Чинкова печатница и словолитня, 1904. с. 30.
12. Που βρίσκεται η Χιονότρυπα που μένει παγωμένη ακόμα και το καλοκαίρι. Είναι ένα από τα βαθύτερα σπήλαια της Ελλάδας και οι επιστήμονες το θεωρούν “χρονοκάψουλα” // Μηχανή του Χρόνου. Посетен на 22 септември 2023. (на гръцки)
13. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 463. (на гръцки)
14. Dráma GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
15. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 90.
16. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 131.
17. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 147.
18. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 174.
19. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 195.
20. Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните ѝ планини) // Българска академия на науките, 1953. с. 15.