Ранци

Ранци Ερμακιά
— село —
Стенопис от църквата „Свети Атанасий“
Ранци 40.498056, 21.850278 Ранци Ранци
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	1000 m
Население	436 души (2001 г.)

Ранци или Франци, Франковица, Франкоч (на гръцки: Ερμακιά, Ермакия, до 1928 Φραγκότς или Φραγκότσι, Франгоц или Франгоци,^[1]на турски: Frankoça, Франкоча) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Еордея на област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 1000 m надморска височина, на 22 km източно от Кайляри (Птолемаида),^[2] в югозападното подножие на планината Каракамен (Вермио). В Каракамен над селото е Ранската пещера с малък вход с две камери 13 m и 20 m и много подкамери.^[3]

История

В Османската империя

Ранци е много старо село. Местната легенда отдава основаването на селото на кръстоносци, на които то дължи името си – френско село. Селото фигурира в османски документи от XV век. В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Филорина (Лерин) от 1626-1627 година селото е отбелязано под името Раниче с 19 джизие ханета (домакинства).^[4] В 1664 година в селото са отбелязани мюсюлмани. В 1820 година Ранци е чифлик на Али паша Янински. Селото пострадва значително по време на Негушкото въстание през 1822 година, когато е изгорено от османците. В 1874 година е построена църквата „Свети Атанасий“, както и разрушеният днес манастир „Свети Илия“.^[5][6]

В края на XIX век Ранци е почти чисто българско село. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ранци (Rantzi) е посочено като село в каза Джумали със 100 домакинства с 280 жители българи.^[7]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Ранци:

„

На 1 час източно оттук [Харбино] се намира смесеното село Франгьот с 45 мохамедански къщи и 116 нуфузи. Българските къщи са 36, семейните двойки 45, а нуфузите 79. Данъкът е 7970 пиастри, а инание-аскерие - 1380 пиастри. Жителите в голямата си част са наемни работници и работят в гората на планината Караташ, но се занимават и с производство на жито и скотовъдство. В селото има много вода и две мелници.[8]

“

В 1893 година Атанас Шопов посещава Кайлярско и определя Ранци като българско село.^[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ранци (Франкочъ) има 600 жители българи и 80 жители турци.^[10]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Франкоч (Франковище) е чисто българско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 110 къщи.^[11]

В началото на XX век цялото християнско население на Ранци е под върховенството на Цариградската париаршия. В 1902 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия, но след два месеца под натиска на гръцките чети се отказва от нея и се връща към Патриаршията.^[12]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година във Франгоци (Φραγκότση), Кайлярска каза, живеят 500 гърци славофони християни.^[13]

По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 1000 българи патриаршисти гъркомани.^[14]

Знаме от Ранци, пренесено в Лешок от Ангел Бояровски. Смятано е за революционно или за сватбено

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Ранци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[15]

В Гърция

През войната в селото влизат гръцки части и след Междусъюзническата война Ранци остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Ранци има 240 къщи славяни християни и 30 къщи турци.^[16] В 1928 година селото е прекръстено на Ермаклия.^[17] В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Ранци живеят 300 българофонски семейства.^[18]

По време на Втората световна война, на 28 март 1944 година чети на гръцките колаборационисти от Националната гръцка армия (съставени предимно от понтийски гърци), начело с полковник Георгиос Пулос го разсипват, 62 от жителите му са избити, много бягат в Коман, Инели, Негуш,^[19] а други принудени да емигрират. По-късно Ранци пострадва и по време на Гръцката гражданска война.^[2]

Убити на 28 май 1944 година
Име
1. Стефан Андреа
2. Михаил Антонев
3. Гьорга Антонева
4. Анастас Бойчев
5. Илия Бойчев
6. Трифон Бояри
7. Димитри Гайтанджиев
8. Милтиади Генга
9. Ахилеа Дала
10. Антон Дала
11. Анастас Дала
12. Никола Ичков
13. Теодос Караташи
14. Сана Караташи
15. Олга Караташи
16. Анастас Караяни
17. Вангел Капетанов
18. Доне Капетанова
19. Наке Карапеов
20. Никола Карапеов
21. Стоян Коте
22. Христо Коте
23. Коста Коте
24. Вангел Коте[20]
25. Глигор Коте
26. Георги Мингов
27. Димитри Мингов
28. Велика Минкова
29. Вангел Манчов
30. Дота Манчова
31. Нико Манолаки
32. Антон Нико
33. Поп Коста
34. Поп Никола
35. Поп Ипократ
36. Козва Пейов
37. Стоян Пейов
38. Пейо Пейов
39. Апостол Пейов
40. Никола Русков
41. Ката Секилари
42. Христо Свъртини
43. Никола Свъртини
44. Георги Ташов
45. Аристотели Туни
46. Димитри Чуара
47. Трандафил Чуара
48. Сократи Чуара
49. Панаги Чуара
50. Коста Чуара
51. Злата Чуара
52. Никола Чавдари
53. Яни Янка
54. Вангел Янка
55. Васили Янчев
56. Стойна Янчева[21]

Традиционно населението се занимава с отглеждане предимно на жито и картофи и се занимава и със скотовъдство.^[22]

Прекръстени с официален указ местности в община Ранци на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Сатгюнеси[23]	Σατγιουνέσι	Просилион	Προσήλιο[24]	връх в Каракамен на СЗ от Ранци и на СИ от Войводина (1003 m)[23]
Кузулец[23]	Κουζουλέτσι	Анилион	Άνήλιον[24]	местност на ССЗ от Ранци[23]
Вармара[23]	Βαραμάρα	Кокини Магула	Κόκκινη Μαγούλα[24]	връх в Каракамен на С от Ранци (1404,9 m)[23]
Теке[23]	Τεκές	Вуноплая	Βουνοπλαγιά[24]	връх в Каракамен на ИСИ от Ранци (1594,6 m)[23]
Царкули[23]	Τσαρκούλι	Василика	Βασιλικά[24]	връх в Каракамен на СИ от Ранци (1537 m)[23]
Грамуради[23]	Γκραμουράντι	Петрохома	Πετρόχωμα[24]	връх в Каракамен на ЮЮИ от Ранци (914 m)[23]
Върпороз[23]	Βαρπορὸζ	Петинос	Πετεινός[24]	връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (1508 m)[23]
Севризе[23]	Σεβριζέ	Врахаки	Βραχάκι[24]	връх в Каракамен на ЮИ от Ранци[23]
Градище[23]	Γκραδίστε	Палеокастрон	Παλαιόκαστρον[24]	връх в Каракамен на И от Ранци (1149 m)[23]
Теке[23]	Τεκέ	Корифи	Κορυφή[24]	връх в Каракамен на ИЮИ от Ранци (1590,6 m)[23]
Курудере[23]	Κουρού Ντερέ	Ксиропотамос	Ξηροπόταμος[24]	река на ЮИ от Ранци, ляв приток на Баково[23]
Падина[23]	Πάντκα	Ксиромери	Ξηρομέρι[24]	местност на ЮЗ от Ранци и на ЮИ от Войводина[23]
Въргунк[23]	Βαργκοΰγκος	Кокинохома	Κοκκινόχωμα[24]	местност на Ю от Ранци[23]
Порище[23]	Πορίστε	Ксиролакос	Ξηρόλακκος[24]	река на Ю от Ранци[23]
Чечебулино[23]	Τσετσεμπούλινο	Ксировриси	Ξηρόβρυση[24]	река на Ю от Ранци[23]
Боска[23]	Μπόσκα	Мастос	Μαστός[24]	връх в Каракамен на ЮИ от Ранци (987,5 m)[23]
Гробовище[23]	Γκρουμπουβάϊτσε	Тафотопос	Ταφότοπος[24]	местност в Каракамен на ЮИ от Ранци[23]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	1164[2]	1108[2]	1225	1735	592[22]	667[22]	581[22]	593[22]	489[22]	436	325	293

Личности

Родени в Ранци

• Марко Антонов (Андонов, 10 юли 1872 - ?), български просветен деец, в 1892 година завършва с четвъртия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия^[25] и работил като български учител във Воден^[26]
• Методия Тошевски (1941 – 2015), финансист и писател от Република Македония
• Филип Ташев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Десета прилепска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 27 юни 1913 година, носител на орден „За храброст“ IV степен^[27]

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 300. (на македонска литературна норма)
3. Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 376. (на гръцки)
4. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 333
5. Ερμακιά // Χάρτης της Ελλάδος. Архивиран от оригинала на 2016-03-04. Посетен на 7 януари 2015. (на гръцки)
6. Οδοιπορικό στα μνημεία της Εορδαίας - Ο ναός του αγίου Αθανασίου στην Ερμακιά // Dou στη ενημέρωση. Архивиран от оригинала на 2015-01-07. Посетен на 7 януари 2015.
7. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 107.
8. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 165. (на руски)
9. Шоповъ, А. Изъ живота и положението на българитѣ въ вилаетите. Пловдивъ, Търговска Печатница, 1893. с. 230.
10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
11. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
12. Величко Георгиев и Стайко Трифонов. Гръцката и сръбската пропаганди в Македония. Краят на XIX - началото на ХХ век, София, Македонски научен институт, 1995, стр. 46.
13. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 521. (на гръцки)
14. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 178-179. (на френски)
15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 698, 885.
16. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
17. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
18. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 235.
19. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 315 - 318. (на английски)
20. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 316. (на английски)
21. Stewart, Elizabeth Kolupacev, translator. For Sacred National Freedom: Portraits of Fallen Freedom Fighters. Wareemba, Australia, Pollitecon Publications, 2009. ISBN 978-0-9804763-3-0. p. 317. (на английски)
22. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 301. (на македонска литературна норма)
23. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
24. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
25. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 110.
26. Каратанасовъ, Златко. Черковно-училищната борба (1868 – 1903 г.). София, Материяли изъ миналото на Костурско № 1, Издава Костурското благотворително братство - София, Печатница „Художникъ“, 1935. с. 25.
27. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 545.