Инско

Инско Ανατολικό
— село —
Инско 40.545, 21.748333 Инско Инско
Страна	Гърция
Област	Западна Македония
Дем	Еордея
Географска област	Саръгьол
Надм. височина	630 m
Население	732 души (2021 г.)
Пощенски код	502 00

Инско или Инели, Инево, Инелово (на гръцки: Ανατολικό, Анатолико, катаревуса: Ανατολικόν, Анатоликон, до 1927 година Ίνελι, Инели,^[1] на турски: İğneli, Инели) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Еордея, област Западна Македония.

География

Селото е разположено на 630 m надморска височина,^[2] на 7 km северозападно от Кайляри (Птолемаида).^[3]

История

В Османската империя

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Инели (Ineli) е посочено като село в каза Джумали с 12 домакинства и 25 жители мюсюлмани.^[4]

В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Инско:

„

На 1 час на изток от това село [Турски чифлик] се намира мохамеданското село Снели с 50 къщи и 160 нуфузи, плащащи 4800 пиастри данък и десятък от 7500 до 8900 пиастри. То е разположено в равна местност и има висока кула. Жителите му се занимават със земеделие. Има много вода. На изток близо до селото започва Островската кааза.[5]

“

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Инелево (Инели) има 650 жители турци.^[6]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Инели е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.^[7] Същевременно Инско е смесено село българи, власи, албанци и турци в Леринската каза на Битолския санджак с 12 къщи.^[8]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Инели (Ινελή), Кайлярска каза, живеят 600 турци.^[9]

В Гърция

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Инско попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Инелево има 30 къщи турци.^[10] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Инско и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 329 бежански семейства с 1349 души.^[11] В 1927 година селото е прекръстено на Анатоликон, в превод източно.^[12]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Инско живеят 400 бежански семейства от Понт и Мала Азия.^[13]

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и тютюн и със скотовъдство.^[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Инско на 31 юли 1969 година

Име	Име	Ново име	Ново име	Описание
Бигла[3]	Μπίγλα	Вигла	Βίγλα[14]	връх в Каракамен на ЮИ от Инско и на СИ от Требища (807 m)[3]
Въртоп[3]	Βούρτοπ Λὸφος	Металия	Μεταλλεία[14]	връх в Каракамен на ЮЮИ от Инско и на СИ от Требища (1083 m)[3]
Курия[3]	Κουρί	Дилофос	Δίλοφος[14]	местност на СИ от Инско[3]
Кофилия[3]	Κοφίλια	Перасма	Πέρασμα[14]	местност на З от Требища и на И от Кайляри[3]
Куру[15]	Κουρού	Веландотопос	Βελανοδότοπος[14]	реката минаваща през Требища[15]
Ливадичка[3]	Λιβιντίσκα	Периохи	Περιοχή[14]	местност на Ю от Инско и на СЗ от Требища[3]
Качукия	Κατσούκια	Дендрулия	Δεντρούλια[14]

Година	1913	1920	1928	1940	1951	1961	1971	1981	1991	2001	2011	2021
Население	811[2]	746[2]	1273[2]	1518[2]	1204[2]	1180[2]	849[2]	1020[2]	965[2]	962	903	732

Външни препратки

• ((en)) Страница за Инско Архив на оригинала от 2004-11-28 в Wayback Machine.

Бележки

1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
2. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 296. (на македонска литературна норма)
3. По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
4. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 98-99.
5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
7. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
8. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 27. (на македонска литературна норма)
9. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
10. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
11. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
12. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
13. Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония : мит или реалност. София, Македонски научен институт, 1996. ISBN 9789548187275. с. 236.
14. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)
15. Édhessa GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.