В околностите на Пехчево има следи от селища от Античността и Средновековието. В местността Градище или Манастирище на десния бряг на Брегалница има останки от римско селище. В подножието на Буковик в местността Рудище или Раковец на три километра източно от Пехчево също има останки от голямо антично и средновековно рударско селище. В Буковик има останки от още едно селище от късната античност, а в местността Во реката – останки от рудник от същия период. В местността Селище на север от Пехчево има късноантично село, а в местността Спиково на 6 – 7 km източно от града – останки от старохристиянска църква.[1]
Почти цялото християнско население на Пехчево е под върховенството на Българската екзархия. Пехчевската българска община е създадена 1894 година. Неин председател е свещеник Анастас. Водят се редовни заседания, а през 1896 година се ръководи от архиерейския наместник свещеник Евтим Чешмеджиев.[4][4] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Пешчево има 8 сръбски патриаршистки къщи.[5] По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в паланката има 848 българи екзархисти и 76 патриаршистисърбомани. В градчето има основно и прогимназиално българско училище и основно сръбско.[6]
Според Димитър Гаджанов към 1912 година Пехчево има 4000 души население, но по-голямата част от помаците се изселват по време на Балканската война в 1912 година и в 1916 година в паланката живеят 1300 помаци и 700 българи.[7]
По време на Балканските войни в околностите на Пехчево са погребани 433 български военнослужещи.[8]
По време на българското управление в годините на Втората световна война кмет на Пехчево е Никола Д. Умленски[9] от Горна Джумая от 8 август 1941 година до 22 юли 1943 година. След това кмет е Стоян Ив. Кантуров от Пехчево (7 декември 1943 - 9 септември 1944).[10]
Според преброяването от 2002 година градът има 3237 жители.[11]
↑Археолошка карта на Република Македонија, Том 2, Скопје, МАНУ, 1996.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190 – 191.
↑Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
↑ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 51.
