Делчево е разположено в източната част на Северна Македония. Столицата Скопие е на 170 км западно, най-близкият регионален център е град Щип на около 82 км, западно, границата с България е на 12 км източно, откъдето през ГКППДелчево-Логодаж може да бъде преминато в България, Благоевград е едва на 40 км от Делчево, а София на 138 км североизточно.
Градчето е разположено на река Брегалница, в горното ѝ течение, в северните склонове на Малешевската планина и рида ѝ Голак, в близост до мястото, където Брегалница разделя Малешевската планина от Осоговската. Делчево е най-голямото селище и център на областта Пиянец заключена в склоновете на Малешевска и Осоговска планина. Надморската височина на селището варира между 590 и 640 м над морското равнище.
История
Първото споменаване на Царево село е от един закон на Стефан Душан от 1347 година. Тогавашното е име е било Царско село. Според преданията, по време на византийското владичество, градът се е наричал Василево, което в превод от гръцки означава Царево.[1]
В Османската империя
Царево село в началото на 20 век.
По време на османското владичество, градът се е наричал Султание,[1] а българското му название е Царево село. В средата на XVII век оттук минава османският пътешественик Евлия Челеби, който пише за селището:
„
Чарена село на български значи селото на покойния цар. Намира се в полите на една планина. То е мюсюлманско село със сто къщи, една украсена джамия с каменно минаре.[2]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година всичките 520 жители на Царево село са българи екзархисти и в селото функционират две български училища – основно и прогимназиално.[4]
Царево село в 20-те годиниЦаревоселската чета на Дончо Христов от ВМРО; около 1920 г.
След като Царево село попада в Сърбия след Междусъюзническата война в 1913 година, сръбският крал Петър I го провъзгласява за град.[1] През 1915 година, по време на Първата световна война, Царево село отново е окупирано от български части, които се изтеглят в 1918 година.
Според Димитър Гаджанов в 1916 година в Царево село живеят 806 българомохамедани и 649 българи-християни.[7]
Царево село влиза в рамките на българската държава от 1941 до 1944 година, като негови кметове са Никола Кир. Починков[8] от Радомир (13.VIII.1941 - 22.III.1943), Величко Вел. Кулев от Шумен (02.IV.1943 - 9.IX.1944)[9] и Л. Иванов. През 1946 в Царево село е осъществен показен противобългарски съдебен процес над 9 души начело със Славе Гърневски и Георги Шикеринов.[10] Градът е прекръстен на Делчево от югославските власти на 13 май 1950 година в чест на Гоце Делчев.[1]
Културният дом на АСНОМ; 2009 г.ОУ „Св. Климент Охридски“; 2009 г.
В Северна Македония
Според преброяването от 2002 година градът има 11 500 жители.[11] Докато преброяването през 2021 отчита 9644 жители.[12]
↑ДВИА - В. Търново, Ф. 39, оп. II, а.е. 546, л. 61.
↑Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 241.
.JPG)
.JPG)
