Семейната гробница на Сарафови на Централните софийски гробища
Никола Петров Сарафов е български инженер от Македония .
Биография
Никола Сарафов е роден в Либяхово , тогава в Османската империя. Баща му Петър Сарафов е възрожденски български учител, а чичо му Коста Сарафов и дядо му архимандрит Харитон Карпузов са водачи на борбата за самостоятелна българска църква в Неврокопско и Сярско , и тримата дейци на Българската екзархия . Негови братя са инженерът Петко Сарафов , революционерът Борис Сарафов и известният български актьор Кръстьо Сарафов ,[ 1] сестра му е председателката на Македонския женски съюз доктор Злата Сарафова ,[ 2] а негов братовчед е полковник Димитър Стойков .
В 1900 година Никола Сарафов завършва строително инженерство в Санктпетербургския университет .[ 3] Завръща се в Свободна България, където работи като инженер в София. Участва в Първата световна война като запасен поручик, взводен командир в Първи пехотен софийски полк и по-късно ротен командир в Осемдесет и първи пехотен полк . Награден е с три ордена „За храброст “, IV степен.[ 4] В 1937 година след обединяването на Българското инженерно-архитектурно дружество , Дружеството на българските архитекти и Съюза на инженерите и архитектите на свободна практика в Съюз на българските инженери и архитекти , Никола Сарафов е избран за председател на Временния управителен съвет на Съюза.[ 5] [ 6]
Родословие
Бележки
↑ Панчавлиев, Атанас. Кръстьо Сарафов е роден на брега на река, вестник Стандарт, 22 януари 2007 г. , архив на оригинала от 15 март 2014, https://web.archive.org/web/20140315052037/http://nobilitybg.blog.com/2007/01/22/%D0%BA%D1%80%D1%8A%D1%81%D1%82%D1%8C%D0%BE-%D1%81%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%BE%D0%B2-%D0%B5-%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B5%D0%BD-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B3%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BA/ , посетен на 28 юли 2019
↑ Гаджев, Иван . История на българската емиграция в Северна Америка: Поглед отвътре. Т. 1. 1860-1944. Институт по история на българската емиграция в Северна Америка „Илия Т. Гаджев“, Издателска къща „Гутенберг“, 2003. ISBN 954-9943-44-5 . с. 217.
↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 58.
↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 221, л. 12; ф. 40, оп. 1, а.е. 452, л. 90; ф. 1, оп. 4, а.е. 2, л. 220-221
↑ Историческа справка на Българско инженерно-архитектурно дружество (БИАД) // Съюз на строителните инженери в България. Посетен на 28 юли 2019 г.
↑ Ще станат ли инженерите монархисти? // Сега, 14 април 2001 г. Посетен на 28 юли 2019 г.[неработеща препратка ]