Учителки и ученички от Солунската девическа гимназия през учебната 1882 – 1883 г. Мария Константинова – първа, от с. Гайтаниново, Сярско; Боянка Миладинова от Струга; Кипра Сарафова от с. Либяхово, Сярско; Луиза Пърличева от Охрид; Екатерина Стрезова от Охрид; Мария Константинова – втора, от с. Плевня, Драмско; Христина Стрезова от Охрид. На втората редица, в средата, главната учителка Царевна Миладинова; вдясно от нея възпитателката Фания Димитрова от Охрид и ученичката Екатерина Сарафова от с. Либяхово, Сярско; вляво от главната учителка Миладинова – учителката Елена Стателова, а още по-вляво – ученичките Марица Шурбанова от Битоля; Елена Атанасова от с. Просечен, Драмско. На третата редица, пак от ляво надясно в снимката, ученичките: Мария Желязкова от с. Баня, Разложко; Панайотица Апостолова от Ортакъой; Донка Велкова от Лерин; Василка Робева от Битоля; Поликсени Попгеоргиева от Охрид; Стоянка Тошева от Прилеп. Вляво прислужникът и гавазин от Дойран
Кипра Сарафова и сестра ѝ Екатерина (първородното дете в семейството) са от първите ученички, постъпили в Солунската българска девическа гимназия.[3][4] Екатерина, макар и съвсем млада, учителства за кратко в Неврокоп; умира едва 16-годишна.[4] През 1888 година семейство Сарафови се преселва в София.[5]
Завършва Института за приложни изкуства във Виена (Австрия),[1][5][6] след което се завръща в България и работи като гимназиална учителка. Около 1894 година е преподавателка в Одрин. Жени се за Иван Хаджигеоргиев, който умира през 1902 година на 27 години, малко след раждането на единственото им дете Златка. След смъртта му Кипра с детето живее при брат си Борис Сарафов, а след убийството му – при брат си Никола Сарафов.[5]
Учителка е по немски език в софийското училище „Свети Седмочисленици“ в продължение на много години, до пенсионирането си.[5]
