Коста Сарафов

Коста Сарафов
български общественик
Коста Сарафов на Народния събор в Цариград в 1871 година
Роден	1840 г. Гайтаниново, Османска империя
Починал	1 ноември 1911 г. (71 г.) Кошарево, Царство България
Семейство
Баща	Вълчо Сарафов
Братя/сестри	Петър Сарафов
Деца	Вълчо Сарафов

Костадин (Коста) Вълчов Сарафов е български общественик от късното Българско възраждане в Македония.^[1]

Биография

Обща снимка на делегатите на Събора в Цариград от 24 юли 1871 година. Коста Сарафов е на третия ред (№46)

Сарафов е роден в 1840 година^[2] в неврокопското село Гайтаниново в Османската империя, днес в България, в семейството на Вълчо Сарафов, търговец и възрожденски деец. Брат е на учителя Петър Сарафов и чичо на видния революционер Борис Сарафов. Завършва гръцкото класно училище в град Сяр заедно с брат си Петър, където изучава география, математика, астрономия, гръцки, старогръцки и турски.^[3] Работи като учител. Той е един от организаторите на народния събор, проведен през 1869 година в село Гайтаниново, на който се отхвърля върховенството на Цариградската патриаршия.^[1]

През 1871 година Сарафов е представител на Неврокопско на Църковно-народния събор в Цариград.^[1][3] Той е един от делегатите, подписали на 14 май 1871 година новоприетия устав на Българската екзархия.^[4] Между 1873 и 1874 година отново пребивава в османската столица по избора на поп Харитон за български владика.^[5] Цариградски пълномощник е на учителското дружество „Просвещение“ в Неврокоп. Подпомага финансово дейността на дружеството със сумата от 360 гроша.^[6] Разпространява вестник „Македония“ и сътрудничи на Стефан Веркович, както и на вестниците „Право“ (1873) и „Век“ (1874). В Цариград се запознава с Тодор Каблешков, който го запознава със задачите по подготовката на въоръжено въстание.

През 1876 година Сарафов е арестуван от османските власти. Категорично отхвърля възможността да се откаже от българската си народност. Заради достойното си поведение е освободен от ареста.^[7] Преследван от властите в 1878 година се преселва в София. Участва в Кресненско-Разложкото въстание като член на софийския комитет „Единство“. Още на 18 ноември е изпратен от Методий Кусев в района на въстанието, за да събере информация.^[8] Методий Кусев пише за него:

„

известен на цялото почти население в Неврокопско и Мелничко за патриотическите му чувства и за неговите подвизи по църковните въпроси.[8]

“

Поддържа тесни контакти с Методий Кусев, Трайко Китанчев и други. Сред инициаторите е за създаването на Върховния македоно-одрински комитет^[9]. През 1899 година е делегат на Шестия македонски конгрес от Брезнишкото македонско дружество.^[10] След погрома на въстанието, се установява в Дупница, където работи 10 години като мирови съдия.^[11][12]

Умира в село Кошарево, Брезнишко през 1911 година.^[13]

Родословие

Вълчо Дамянов (около 1725 — неизв.)

Ангела Шемова

Коста Сарафов (1760 — неизв.)

Босилка Кюлюмова

Стойо Жостов

Иванка Жостова

Злата Сарафова

Вълчо Сарафов (1800 — 1863)

Стоян Сарафов

Петър Сарафов

Харитон Карпузов (1827 — 1899)

Коста Сарафов (1840 — 1911)

Мария Стойкова (около 1840 — 1879)

Велико Стойков (около 1835 — 1879)

Никола Сарафов

Янинка Мавродиева

Кочо Д. Мавродиев

Петър Сарафов (1842 — 1915)

Сирма Сарафова (1849 — 1927)

Вълчо Сарафов (1877 — 1901)

Ангел Сарафов (1868 — 1932)

Петко Сарафов (1870 — 1942)

Борис Сарафов (1872 — 1907)

Кипра Сарафова (около 1874 — 1962)

Кръстю Сарафов (1876 — 1952)

Злата Сарафова (1879 — ?)

Христо Фетваджиев (1889 — 1977)

Вълчо Сарафов (1880 — 1953)

Никола Сарафов (1882 — 1970)

Радан Сарафов (1908 — 1969)

Фота Сарафова (1915 — 1999)

Христина Сарафова (1941 — 1996)

Бележки

1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
2. Борис Сарафов: „човек со звезда“. София, Издание на ВМРО-СМД, 1994. с. 14.
3. Грудев, Стефан. Кръстьо Сарафов: Жизнен и творчески път. София, Наука и изкуство, 1970. с. 10.
4. Маркова, Зина. Българската екзархия 1870 – 1879. София, Издателство на Българската академия на науките, 1989. с. 325.
5. „Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893“. София, 1969, стр.481.
6. Просветното дело в Неврокоп /Гоце Делчев/ и Неврокопско през Възраждането, София, 1979, стр.150.
7. Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 68.
8. Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание 1878 – 1879, БАН, София, 1979, стр. 73, 141.
9. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 420-421.
10. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 – 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 138.
11. Петкова, Неделя. Спомени. София, 1987, стр. 56, 152.
12. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 234.
13. Енциклопедия. Българската възрожденска интелигенция. Учители, свещеници, монаси, висши духовници, художници, лекари, аптекари, писатели, издатели, книжари, търговци, военни.... София, ДИ „Д-р Петър Берон“, 1988. с. 584.