„Primum non nocere — Правото се ползва с различни сентенции, една от тях е на Хипократ за първото правило в медицината – „Ако не можеш да помогнеш, не вреди“
„Правото ни достига дотам, докъдето започва правото на другия“
„Право“ – (от латински: lex, legis) e системата от законово установени рамки, които описват работата на държавата, правата и задълженията на гражданите и другите субекти в нея.
За да бъде възможно и сигурно съществуването и общуването в обществото, следва да има ред, основан на правила, които са еднакви, задължителни и известни за всички членове в това общество. Правилата са базирани на обичая, морала, етиката, нравите, религиозните виждания, чувството за справедливост, философските и политически виждания. Този ред се създава от правото чрез правните норми. Всички правни норми, които са в сила в една държава, се наричат обективно право на тази държава. С оглед на това обективно право, се определят правата на лицата (субектите) – това са субективните права – правното можене; правата и задълженията. Това е една реалност, съставена от два компонента.
Важи упрекът на Кант, че юристите все още не могат да намерят единно определение на правото. Понятието „право“ има различно съдържание, според гледните точки. От философска гледна точка е справедливост. За юристите е свързано с правната норма.
Според Жан Луи Бержел „правото е обществена дисциплина, съставена от съвкупност от правила за поведение, които регулират обществените отношения и спазването им е осигурено при необходимост чрез публична принуда“.
През 30-те години на XX век, проф. Венелин Ганев определя правото, като съвкупността от юридически факти, последици, права, задължения и правоотношения, оказващи предмет, около който се движи цялото идейно съдържание и обществено осъществяване, който представлява известна материална и духовна ценност. Това свързва правното явление с обществения и културен живот и му придава обществен смисъл и човешко значение.
Да не се забравя, че правните норми трябва да са израз на принципа на справедливостта.
Правото ни достига дотам, докъдето започва правото на другия.
В немският език етимологията е по-различна – произлиза от латинското directus – посока, или уточнено да се върви направо, по правия път, тоест да се върши онова, което съответства на правилата. Пренесено е в различните езици с това значение: diritto, фр. droit, право и в аспекта на правилното вървене right (юридическо право и права), rightful (правилен, отговарящ на закона, морала и правните норми), и немското Recht (право), правилно вървене.
Познаване видовете правни системи в света, техният териториален обхват и принципи, е от значение при съвременните динамични отношения.
В света функционират няколко правни системи – със своите прилики и различия. Обособяването им е резултат от правните традиции, обичаи, локален търговски и културен обмен, реципиране на основни нормативни актове, философски и политически идеи; формиране на различни икономически и политически съюзи. Оформените правни системи се наричат още правни семейства.
Основни формиращи белези са съотношението и използването на източниците на право; ролята на съда при създаването на прецедент; съдебната практика; правоприлагането и принципът за подчинение единствено на закона; произходът, общественият икономически строй или религиозните вярвания и правила.
Френският учен Рене Давид определя четири основни правни системи:
16.09.2022 г.Малайзия ще премахне задължителното смъртно наказание. То ще бъде заменено с други видове наказания. Наказанията за единадесет вида престъпления, предвиждат задължително смъртно наказание.
Обявен е и мораториум за 1337 осъдени на смърт. В Малайзия престъпленията, наказуеми със смърт, включват трафик на наркотици, тероризъм, убийство, изнасилване, водещо до смърт, отвличане и притежание на огнестрелни оръжия, при които съдията няма възможност да наложи алтернативни или по-леки наказания.
За първи път в България са установени престъпления, извършени с помощта на дийпфейк (дълбока фалшификация). Тази технология с изкуствен интелект е използвана с цел „заблуда“ на електронната идентификация на финансови институции.
На 11.10.2022 година, българските медии съобщават за осъществена измама, проведена при условията на продължавано престъпление, с цел присвояване общо на 90 000 BGN (около 45 000 евро), под формата на кредити. Същите са заявени дистанционно, посредством кредитни електронни платформи за идентификация (автентикация), от името и за сметка на неучастващи лица (без тяхното знание и съгласие). Измамната схема е приложена пред 9 български финансови и кредитни институции.
Прессъобщенията са противоречиви – споменават се, както банки, така и кредитни институции. Противоречива е информацията за назначени проверки.
Според съдебни източници са използвани копия на документи за самоличност и предварително направени видеоклипове на пострадалите. Впоследствие събраните лични данни (и клипове) са манипулирани. Първоначалната информация е за използван дийпфейк, извършен от фирма подизпълнител – рекламна или друг вид агенция. Според потърпевша, чието интервю се излъчва в новинарска емисия на 12.10.2022 г., се касае за банкова измама.