Кражбата е едно от най-често срещаните престъпления. Тя спада към престъпленията против собствеността, защото засяга имуществени права.
Основният състав на престъплението кражба е посочен в чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс (НК)[1]:
чл. 194, ал. 1 от Наказателния кодекс
Изпълнителното деяние е отнемане на чужда движима вещ от владението на другиго, без негово съгласие. Субектът е общ – може да е всеки. Тъй като има цел – „с намерение противозаконно да я присвои“, престъплението се извършва само при пряк умисъл. Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния, но е отнета от владението на пострадалия без неговото съгласие. В маловажни случаи наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация, или глоба.
Квалифицираните състави на кражбата се съдържат в чл. 195 и чл. 196 НК. Според чл. 195 НК по-тежко наказуема е кражбата:
За кражба в големи размери наказанието е лишаване от свобода от три до петнадесет години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Това наказание се налага и за кражба на взривни вещества, огнестрелни оръжие или боеприпаси от структурните звена на Министерство на вътрешните работи, от Министерство на отбраната, от Българската армия и от структурите на подчинение на министъра на отбраната и други ведомства. Приготовлението към кражба се наказва в случаите, когато кражбата е взломна или използвано моторно превозно средство, техническо средство или е извършена по специален начин.
По-тежко наказуеми са и случаите на кражба, която представлява опасен рецидив и кражба в особено големи размери, която представлява особено тежък случай.
Според чл. 197 НК, ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена наказанието се намалява съответно, но НЕ е основание за освобождаване от наказателно преследване.
Наказателен кодекс на Република България Архив на оригинала от 2008-12-21 в Wayback Machine.
Наказателен кодекс на Република България