Село Годешево се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Селото се намира на границата с Гърция, като южна граница е река Места. В землището на Годешево река Места прави завой и влиза в територията на Гърция. В коритото на реката има минерален извор, открит през лятото на 2007 година. В южния край на селото има микроязовир с вместимост около 350 м3, зарибен е и има условия за риболов. Климатът е умерен с четири сезона. Най-високите точки в землището на селото са местностите „Бабел“ и „Гърлото“ – около 850 метра надморска височина.
История
В османските документи селото се среща под името Годишева (на османски турски: غــودـيــشــوﻩ).[3]
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Годешево е било съответно 661, 730, 842 и 856 души.[9]
По последно преброяване на населението на България през 2021 е 707 души.
Религии
Основната религия в селото е ислямът, а населението се състои изцяло от помаци. Минарето на джамията е построена през 1966 година, след което през 1985 е съборено по време на социализма и възстановено през 1991 година. През 2000 година джамията е напълно обновена. Целият молитвен дом е съборен, а на негово място построен нов по-голям. Средствата са дарени от селяните и благотворителноста на отделни личности.
Диалект
Говоримият в Годешево диалект е част от рупските говори. Характерното за него обаче е наличието на извънредно много турски думи, и омекотяване на твърдите срички. Именно за това той се различава значително от диалектите на съседните села. Тези фактори често го правят неразбираем за хора от други села.
За Кметство Годешево няма точна информация от кога съществува, но по данни от по-възрастните хора, то е съществувало и преди 1944 година като административен орган. Били са назначавани в селото пълномощници (кметове) предимно от село Сатовча, а след 1970 година и местни.
Читалище
Читалище „Искра“ е основано през 1953 година. Негови секретари са били:
Сюлейман Чангалов (1953 – 1964)
Юсеин Мехмедов Кехайов (1964 – 1970)
Румен Емилов Медаров (1970 – 1980)
Здравко Асенов Амзов (1980 – 1983)
Зинаида Палова (1983 – )
През 1983 година е въведена длъжност председател. Тя е заемана от:
Арсени Бостандиев (1983 – 1986)
Стефан Дерев (1986 – 1990)
Илия Хаджиев (1990 – 1993)
Юлиян Асенов Оручев (1993 – 2003)
Стефан Дерев (2003 – )
Част от дейностите на читалището са организиране на празници и тържества като 3 март, 8 март, 24 май, Нова година и други. Към читалището има ансамбъл, който редовно изнася музикални програми на празниците, провеждани в село Годешево. Самодейният състав редовно участва в общинския „Събор на тютюнопроизводителите от община Сатовча“. През 2005 година самодейците участват в записите на Радио Благоевград. Самодейният ансамбъл има участия и в Събора провеждан на Предела, където печелят редица награди, грамоти, златни и сребърни медали. Те печелят първо място в конкурса надпяване през 1978 година приведен в село Корница.
Училище
Основно училище „Братя Миладинови“ е основано през 1926 година. През учебната 1926/1927 година в училището са се обучавали 53 ученици. Първите учители са Цаньо Христов от село Микре и Стефана Иванова от София. През 1929 година в Годешево преподавали Христина Петрова от Видин и Димитър Петров от село Връв. През 1938 година в селото пристига от град Гоце Делчев Стефан Пашалиев, родом от село Парил.
На 3 февруари 1938 година по инициатива на капитан Бандерски, общинският кмет Иван Апостолов и учителят Борис Колев е положена основата на училищна сграда, но през 1946 и 1947 година училището е заето от униформена милиция и от 07.02.1946 до 12.02.1947 година учебните занятия били прекъснати. След това била предоставена една класна стая за обучение на ученици от шест паралелки.
В Годешево се намира вековно дърво от чинар.
Край Годешево са открити останки от средновековно селище и късносредновековна църква.[10] Освен това в местността Радеви лъки са открити 24 бронзови византийски монети от VI век. Те са от Анастасий I, Юстин I и Юстиниан I, като тези на Юстиниан са най-късните и са сечени през 548/549 година.[11]
Други
През 2009 г. наред с останалите сатовчански села – Вълкосел, Слащен и Туховища, в Годешево също се внедрява традиция на отбелязване на общослески празник – Прядой. В Годешево се отбелязва в последната събота от месец юни.
Кухня
„Качамак“
„Клин“
„Лангир“ – неферментирал сок от кисели круши, ябълки, дрянки, грозде и други кисели, предимно диворастящи плодове.
„Трана“
Личности
Родени в Годешево
Николай Манов, дългогодишен директор на ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево, за периода от 1 септември 1980 година до 1 август 2014 г., инициатор за построяване на новата училищна сграда в Годешево, заедно с Юлиян Узунов, кмет на село Годешево, и Олег Исев – секретар на ППО.
Мустафа (Ма̀ксим) Чангалов, първият местен учител, назначаван на длъжност учител и директор в ОУ „Братя Миладинови“ в Годешево. Впоследствие дългогодишен директор на гимназия „Св. Климент Охридски“ в село Слащен
↑Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 49.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
↑Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
