Ко̀рница е село в Югозападна България. То се намира в община Гоце Делчев, област Благоевград.
География
Село Корница се намира в планински район – в подножието на Пирин планина. Отличава се с красивата си природа.
Най-близкият град в околността е Гоце Делчев, на около 12 километра.
История
От османски поименен регистър от 1478 година става ясно, че към тази дата в Корница са живели 99 немюсюлмански домакинства и 4 вдовици.[2] Селото се споменава и в османски регистър за доганджиите в Румелия от 1482 година. От Корница (Корниче) са регистрирани 2 домакинства с доход 260 акчета.[3] В списък на селищата и броя на немюсюлманските домакинства във вилаета Неврокоп от 13 март 1660 година село Корница (Корниче) е посочено като село, в което живеят 13 немюсюлмански семейства.[4]
В XIX век Корница е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Корница (Cornitsa) е посочено като село с 90 домакинства и 210 жители помаци.[5] Според Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) към края на XIX век Корница има мюсюлманско мъжко население 312 души, което живее в 90 къщи.[6]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „
|
Корница, на СЗ от Неврокоп, до един приток от Места. Овчари, козари и дърводелци. Наоколо гора.[7]
|
“
|
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Корница е българо-мохамеданско селище. В него живеят 680 българи-мохамедани[8] в 90 къщи.[9]
Към 1 декември 1912 година жителите на селото, в което има 250 мюсюлмански семейства, са насилствено покръстени от български паравоенни части и БПЦ.[10]
В 1930 година в селото българите християни бежанци от Егейска Македония, заселени в Корница, построяват църквата „Свети Димитър“.[11]
След принудителното сменяне на имената на помаците в началото на 1970-те в Гоцеделчевско, незасегнати от Възродителния процес остават само селата Корница, Брезница и Лъжница, обособени на десния бряг на Места. Жителите им решават да се обявят за турци, надявайки се по този начин да избегнат преименуванията, засягащи до този момент само помаците, и координират действията си, подговяйки се за съпротива в случай на намеса на властите. През зимата на 1972 – 1973 година голяма част от жителите на трите села се събират непрекъснато в центъра на Корница, където българското знаме е заменено с турско, а децата спират да посещават училище.[12]
Местните структури на Българската комунистическа партия правят опити да създадат ядро от свои поддръжници в общността, но не постигат успех и решават да използват сила. Селото е превзето на сутринта на 28 март 1973 година, като акцията се ръководи от генерала от Държавна сигурност Петър Стоянов, като трима души са убити, много от местните жители са бити и измъчвани, десетки са арестувани и изселени, а 11 души получават присъди.[12]
Население
Етнически състав
- Преброяване на населението през 2011 г.
Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[13]
|
Численост
|
| Общо |
1666
|
| Българи |
202
|
| Турци |
1234
|
| Цигани |
23
|
| Други |
8
|
| Не се самоопределят |
63
|
| Неотговорили |
136
|
Редовни събития
- Всяка година на 28 март се провежда събор в памет на убитите по време на Възродителния процес в началото на 1973 г. В тяхна чест в центъра на Корница е издигнат и паметник.
Личности
Бележки
- ↑ www.grao.bg
- ↑ Радушев, Евгени. Демографски и етнорелигиозни процеси в Западните Родопи през XV-XVIII век (Опит за преосмисляне на устойчиви историографски модели) // Историческо бъдеще 1. 1998. ISSN – 0144 1311 – 0144. с. 73.
- ↑ Цветанкова, Бистра и др. Турски извори за българската история. Том I. София, Българска академия на науките, 1964. с. 180.
- ↑ Горозданова, Елена. Архивите говорят № 13 – Турски извори за българската история. София, Главно управление на архивите при МС, 2001. ISBN 954-9800-14-8. с. 293.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 128-129.
- ↑ Стоян Райчевски – „Българите Мохамедани“. София 2004, стр. 112. ISBN 954-9308-51-0
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Осма (XXXVII-XXXVIII). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 11.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 196.
- ↑ Кънчов, Васил. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско // Избрани произведения. Том I. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 273.
- ↑ Bulgarian Helsinki Committee. „The Human Rights of Muslims in Bulgaria in Law and Politics since 1878“, Sofia, November 2003, p. 25.
- ↑ Даутов, Николай. Черква „Св. Димитър“ – с. Корница // Български турист. Посетен на 19 януари 2021 г.
- ↑ а б Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. София, Институт за изследване на близкото минало; Фондация „Отворено общество“; Сиела, [2008]. ISBN 978-954-280-291-4. с. 82 – 84.
- ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
- ↑ Иванов, Васко. Великият депутат Ш. Поюков издъхна 2 сни след като Доган не се прости с него заради сараите в Девин // Струма (5196). 3 юни 2009. Посетен на 15 юни 2009.[неработеща препратка]
Външни препратки
