Село Плетена се намира в планински район. То попада в историко-географската област Чеч. Площта на землището на селото е 54,076 км2. Релефът е планински и хълмисто-планински, на места е силно пресечен. Климатът е умерено-континентален със силно средиземноморско влияние. Почвите са кафяви горски и песъкливо-глинести. Надморската височина на селото е от 700 до 1000 м, а най-високата точка в землището на село Плетена е връх Унден, който е висок 1667 м. Той е и най-високата точка в община Сатовча. За изкачването му не е необходима специална екипировка. В близост до него се намира резервата Тъмната гора. До върха се стига по тъй наречения „коларски път“. Река Бистрица, наречена още „Дикчанската река“, минава между селата Плетена и Сатовча, тече покрай главния път и при село Долно Дряново се отклонява, насочва се на юг и след десетина километра се влива в река Места.
История
Село Плетена има дълга история. Най-ранните следи от човешко присъствие в региона на селото датират от късния неолит. Открито е и селище от късната бронзова епоха.[4]
Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Плетена е било съответно 786, 782, 973 и 1234 души.[11]
Религии
В село Плетена населението е съставено от българи мюсюлмани и българи християни.
Обществени институции
Кметството в Плетена вероятно съществува откакто съществува селото, но само с регистър за населението. През 1929 година кмет на Плетена е Джафер Халачев. Той създава първите официални регистри за актовете за раждане, женитба и смърт, които дотогава са били в общината.
Детската градина в селото е основана през 1972 година.
Училище
На 20 февруари 1926 година в село Плетена е открито основно училище „Св. св. Кирил и Методий“. Първият учител в него е Николай Керезиев от село Мусомище, а първите учители от Плетена са братята Исмет и Летиф Ибраимови. Интересен факт, е че първият директор на училището в село Плетена е жена – Севда Бахчеванова, която е плетенска снаха. Тя е първата мюсюлманка-учителка в общината. Нейна е и заслугата за построяването на общежитието за средношколци в град Гоце Делчев. През годините директори на училището са били Илиян Арнаудов, Камен Шекеров, Илия Доленски, Ради Доленски и Емил Бакалов. Камен Шекеров е първият от община Сатовча главен специалист по образованието и председател на общинския съвет на просвета.
Читалище
Мъжката и женската фолклорни групи.
На 22 септември 1937 година в село Плетена е основано читалище „Просвета“. Учителят Николай Лазаров от Долен е първият председател на читалището, а по-късно и първият библиотекар. През 1969 година започва строителството на читалищната сграда. Създават се певчески групи, които прославят селото и общината и до днес.
Читалището развива художествена самодейност и библиотечна дейност. Още през 1947 година самодейците вземат участие във фолклорен фестивал в град Щип с ръководител Айше Литифова.
Трио Чаушеви.
През 1980 година на „Пирин пее“ тогавашната мъжка група с ръководител Христо Капсъзов печели девет златни медала. След 1989 година се създава мъжка фолклорна група с ръководител Кемил Кальонев, която през годините е гордостта на село Плетена. Тя редовно взема участие в „Пирин пее“, а на петия събор печели шест златни медала. През 1997 година печели още един златен медал, а в Златоград през 1999 година обира тринадесет златни медала. През 2000 година взема участие в национален събор „Рожен“, където са удостоени със златен плакет. През 2002 година Мъжката група взема участие във „Фестивала на балканските народи“ в Истанбул. През същата година в Неделино на фестивала „Двугласно пеене“ мъжката група е удостоена със златен медал. През 2006 година групата печели общо девет златни медала. Лауреати са на три поредни събора на „Балканфолк“ – Велико Търново. През 2006 година взема участие във фолклорни фестивали в Костандово и Дорково, където също са удостоени с плакети. Същата година на фестивала „Малашево пее и танцува“ вземат първо място. Редовни участници са в седянката „Сите Българи заедно“.
Женската Фолклорна група от 1947 година с ръководител Айше Литифова. Взема участия във фестивали в Северна Македония и „Пирин пее“. От 1989 година с талантливи малки момичета, а сега вече девойки, е създадена женската фолклорна група, която взема участия в „Пирин пее“, „Балканфолк“ – Велико Търново, Неделино, „Рожен“, Костандово, Дорково, Долно Новково – Омуртаг, Ковачевица, „Орфееви празници“ в Смолян, Копривщица, ”Малашево пее и танцува” и в Северна Македония. През 1990 година е създадено трио „Чаушеви“ – Джулия, Виктория и Десислава Чаушеви. Тези момичета от малки са атракция по фестивали и събори.
Библиотеката съществува от 1937 година. Първоначално се помещава в училището, а през 1978 година е преместена в новата сграда на читалището. Първият библиотекар е Христо Капсъзов. Към 2007 година библиотеката има 4887 тома литература и все по-голям брой читатели.
В землището на с. Плетена се намира пещерата „Мечата дупка“, която има дължина 12 метра.
Друга забележителност в Плетена са така наречените Римски мостове в местностите „Караманица“ и „Банян“.
Интерес представляват също резерватът Тъмната гора и местността „Комитски бараки“ – там е било сборното място на комитите от ВМРО, от където идва и името на местността.
При разкопки в землището на село Плетена е открито тракийско въоръжение от края на IV в. пр.н.е., което се намира в историческия музей в Благоевград.
Георгиева-Ангелова, Албена. Миналото през погледа на нашенци: сборник с фолклорни материали от селата Гърмен, Дъбница, Копривлен и Плетена, Гоцеделчевско. София, Издателска къща Гутенберг, [2003]. ISBN 954-9943-48-8.
Стоянова – Серафимова, Димка. Въоръжение на тракиец от с. Плетена, Благоевградски окръг // Археология 4 (6). 1975. ISSN– 1203 0324 – 1203. с. 41 – 50.
Василев, Васил П. Технологически проучвания на тракийското въоръжение от с. Плетена, Благоевградски окръг // Археология 4 (6). 1975. ISSN– 1203 0324 – 1203. с. 51 – 61.
Други
В село Плетена е сниман филмът „Края на песента“ (1971) с известната родопска песен „Рофинка болна легнала“.
↑Цветкова, Юлия. Паметници от праисторията и тракийската древност // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 40 – 41.
↑Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 130-131.
↑Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
↑Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
