Слащен

Слащен
България
41.4976° с. ш. 24.0182° и. д.
Слащен
Област Благоевград
41.4976° с. ш. 24.0182° и. д.
Слащен
Общи данни
Население1824 души[1] (15 март 2024 г.)
87 души/km²
Землище20 975 km²
Надм. височина679 m
Пощ. код2937
Тел. код07546
МПС кодЕ
ЕКАТТЕ67270
Администрация
ДържаваБългария
ОбластБлагоевград
Община
   – кмет		Сатовча
Арбен Мименов
(ДПС; 1999)
Кметство
   – кмет		Симеон Лавчиев (ДПС) +359 896 30 17 01
Слащен в Общомедия

Сла̀щен е село в Югозападна България. Намира се в община Сатовча, област Благоевград.

География

Село Слащен се намира в Югозападните Родопи. То попада в историко-географската област Чеч. През землището на селото тече река Места. Съседните му села са Вълкосел, Жижево, Туховища, Годешево и Беслен в България, както и Ракищен в Гърция.

История

Етимология

Според академик Иван Дуриданов това е първоначално жителско име със суфикс – jane *Слаштане < *Saltjane, производно от прилагателното *слат, „солен“, откъдето идва българското слатина, „извор, на който водата не блика силно“, старобългарското , „солена вода“, сръбското сла̏тина „място, където бавно извира солена или кисела вода“, словенското slâtina, чешкото slatina, „тресавище“, руското солотъ, „мочурище“, „блато“, сръбското селищно име Слато.[2]

Праистория

Село Слащен има дълга история. Най-ранното известно селище в землището на Слащен е датирано към късната бронзова епоха.[3] В местността Мрамор е съществувало селище през ранножелязната епоха и през античността. В местността Чуката северно от селото има надгробна могила, съществувало е и селище. В другата местност с това име на брега на река Места също има следи от селище. Антично селище е съществувало и в местността Градище. Открити са много находки и в селището от късножелязната епоха в местността Сливките. На възвишенията Белица и Грамада също има следи от антично селище, а в местността Лозята им могилен некропол.[4]

В Османската империя

Село Слащен е въведено в османската административна система през 1464 – 65 година, когато е регистрирано населението му поименно. В регистъра са вписани 1 мюсюлманско семейство, а немюсюлманите в селото са 51 семейства, 10 неженени и 1 вдовица.[5] Следващото отразяване на населението на Слащен е извършено през 1478 – 79 година, когато от селото са вписани 2 мюсюлмански семейства, 100 немюсюлмански с 2 неженени и 1 вдовица.[6] В следващите години населението на селото се увеличава значително. През 1519 година мюсюлманите в него са 25 семейства и 18 неженени, а немюсюлманите са 113 семейства, 13 неженени и 19 вдовици.[7] 11 години по-късно мюсюлманите нарастват още повече, а немюсюлманите намаляват. В съкратен регистър от 1530 година в Слащен мюсюлманите са вече 35 семейства и 25 неженени, а немюсюлманите са 70 семейства, 6 неженени и 6 вдовици.[8] От същата година е запазен и фрагмент от подробния регистър, в който Слащен е единственото село в Неврокопско (от тези, изброени във фрагмента), в което има джамия, а имам е Муса, син на Хъдър.[9] В подробен регистър на Софийския санджак от 1569 – 70 година е отразено данъкоплатното население на Слащен както следва: мюсюлмани – 33 семейства и 37 неженени; немюсюлмани – 14 семейства и 12.[10] Селото се среща и в османски документи от 1605 година като Ислащани.[2]

Население на Слащен 1464 – 1900
Година Население Общо
Немюсюлмани Мюсюлмани
Домакинства Неженени Вдовици Домакинства Неженени
1464 – 65 51 10 1 1 - 63
1478 – 79 100 2 1 1 - 104
1519 113 13 19 25 18 188
1530 70 6 6 35 25 142
1569 14 12 - 33 37 96
1723 - 48 48
1900 - 90 90

През 1671 година в Неврокоп били свикани посланици от всички села в казата да свидетелстват в съда, че им е била изплатена изкупената от държавата продукция. От мюсюлманските села бил пращан мюсюлманин, от християнските – християнин, а от смесените – мюсюлманин и християнин. Селата, в които живели хора с по-висок обществен статут, са представени от тях без значение от религията им. В този документ Слащен е представено от Мехмед Челеби.[11] През XVII век населението е драстично редуцирано поради преминаващите военни походи и няколкото чумни епидемии. Така през 1723 година Слащен е чисто мюсюлманско село с 48 домакинства. В селото има джамия, имам, мюезин, кайъм, а освен това и един спахия и още един спахия на тимар.[12] В османските документи селото се среща предимно под името Ислащен (на османски турски: ﺍﺳﻼشــتــــن).[13]

В XIX век Слащен е мюсюлманско село в Неврокопска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Слащен (Slaschtène) е посочено като село с 50 домакинства и 130 жители помаци от мъжки пол.[14] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Слащен е българо-мохамеданско селище. В него живеят 750 българи-мохамедани[15] в 90 къщи.[16] Според Стефан Веркович към края на XIX век Слащен има мюсюлманско мъжко население 176 души, което живее в 50 къщи.[17]

В България

В 1913 година няколко бежански семейства от останалото в Гърция Ракищен се заселват в останалото в България Слащен.[18]

Според Димитър Гаджанов в 1916 година във Вълкосел, Годешево, Слащен и Туховища живеят 3012 помаци.[19] Според данните от преброяванията през годините 1926, 1934, 1946 и 1956, населението на Слащен е било съответно 839, 838, 1130 и 1263 души.[20] През пролетта на 1972 година имената на жителите на селото са сменени като част от Възродителния процес, като властите срещат сериозна съпротива и прибягват до масови насилия.[21]

Преброяване на населението през 2011 г.

Численост и дял на етническите групи според преброяването на населението през 2011 г.:[22]

Численост
Общо 1879
Българи 500
Турци 5
Цигани -
Други 3
Не се самоопределят 17
Неотговорили 1354

Религии

Жителите на Слащен са помаци и изповядват исляма. Джамията се намира в центъра на селото. Състои се от молитвен дом и минаре. Минарето има един балкон. След дългият период на забрана на влизане в джамия през комунизма, тя е отново отворена след промените през 1989 г. Средства се събират от цялото село за обновяването и освежаването и.

Училище

Първото българско училище в Слащен е открито в края на 1912 година, но след неуспешния опит за покръстване на помаците то е закрито. Преоткрито е на 1 март 1925 година. Единственият учител е бил Истилиян Кръстев, брат на началника на пограничния подучастък. На 8 декември 1925 година със заповед на Министерството на просвещението е назначен Методи Тенев от град Кюстендил. Смята се, че той е първият учител и директор на училището. Първоначално училището се помещавало в 4 стаи, построени на трудови начала като надстройка на джамийския мектеб (завършени към края на месец декември 1926 година).

Училището се помещава в собствена сграда от 1950 година, построено почти на трудови начала за 5 години. Сградата тогава напълно е отговаряла и задоволявала потребностите на учебното дело, но след 1970 година става крайно недостатъчна, защото всички паралелки (I-VIII клас) вече са двойни, а някои – тройни. Настоящата сграда е строена по типов проект, пригоден от проектантска организация – Благоевград от 1975 до 1979 година. Първоначално училището е открито като начално (I-IV отделение), а през 1980 година за пръв път се открива и I прогимназиален клас (V клас). През 1950/51 година завършва първият випуск VII клас. През 1963/64 година завършва първият випуск VIII клас. През 1989/90 година с разрешение на МПК се откриват 2 паралелки IX клас. Училището става ЕСПУ – I-IX клас. През 1991/92 година завършва и първият випуск. През учебната 1998/99 година в училището има профилирани, професионални и общообразователни паралелки. От 2002 година със заповед на Министерството на образованието в училището се открива XII клас. През учебната 2008/2009 година в училището се обучават 466 ученици. Учебно-възпитателният процес се осъществява от 30 квалифицирани учители. Към 2009 година над 60 студента от училището се обучават за бъдещи медиалози, лекари, икономисти, инженери и още много други професии.

Културни и природни забележителности

При археологически проучвания край Слащен е открит средновековен некропол.[23]

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 186.
  3. ↑ Цветкова, Юлия. Паметници от праисторията и тракийската древност // Копривлен, том 1. Спасителни археологически проучвания по пътя Гоце Делчев – Драма 1998 – 1999 г. София, NOUS Publisher, 2002. ISBN 954-90387-6-9. OCLC 405177082. с. 41.
  4. ↑ Домарадски, Мечислав. Паметници на тракийската култура по горното течение на река Места. София, Проф. Марин Дринов, 1999. ISBN 954-4303-71-5. OCLC 493046995. с. 100.
  5. ↑ Бошков, Ванчо. Турски документи за историјата на македонскиот народ, серия 2, том 4. Скопје, Архива на Македонија, 1978. OCLC 165435293. с. 94 – 95.
  6. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 48 – 49.
  7. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 62.
  8. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 128.
  9. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 86 – 88.
  10. ↑ Стојановски, Александар. Турски документи за историјата на Македонија. Опширен пописен дефтер за Паша санџакот (казите Драма, Кавала, Серез и Неврокоп) од 1569/70 година, том X, книга 2. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2007. ISBN 978-998-962-264-9. OCLC 645308759. с. 558 – 561.
  11. ↑ Петър, Петров. По следите на насилието. София, Наука и изкуство, 1972. OCLC 402578469. с. 262 – 263.
  12. ↑ Радушев, Евгений. Помаците - християнство и ислям в Западните Родопи с долината на р.Места, XV - 30-те години на XVIII век. Част II - Приложения. София, Народна библиотека Св. Св. Кирил и Методий - Ориенталски отдел, 2005. ISBN 954-523-084-3. OCLC 166026970. с. 249 – 251.
  13. ↑ Андреев, Стефан. Речник на селищни имена и названия на административно-териториални единици в българските земи през XV-XIX век. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет на Република България, 2002. ISBN 954-9800-29-6. с. 128.
  14. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 132-133.
  15. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 195.
  16. ↑ Кънчов, Васил. Неврокопската каза // Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. Битолско, Преспа и Охридско. София, Наука и изкуство, 1970, [1894 – 1896]. с. 274.
  17. ↑ Райчевски, Стоян. Българите мохамедани. II издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 111.
  18. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 268.
  19. ↑ Гаджанов, Димитър Г. Мюсюлманското население в Новоосвободените земи, в: Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 245.
  20. ↑ Отдел „Статистика на населението“. Списък на населените места в НР България по съществуващо административно деление към 15 януари 1960 година с брой на населението от преброяванията през 1926, 1934, 1946 и 1956 години. София, Централно статистическо управление, 1960. с. 16.
  21. ↑ Груев, Михаил и др. Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим. „Сиела“, 2008. ISBN 9789542802914. с. 76.
  22. ↑ Ethnic composition, all places: 2011 census // pop-stat.mashke.org. Посетен на 9 юни 2019.
  23. ↑ Гоце Делчев – Археологически обекти и места
Населени места в община Сатовча
Град
Сатовча (общински център)
Села
Бивши села
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    

Strategi Solo vs Squad di Free Fire: Cara Menang Mudah!