Габровци

Тази статия е за жителите на Габрово. За селото в България, вижте Габровци (област Велико Търново). За селото във Воденско, Гърция, вижте Габровци (дем Мъглен).

Габровци са жителите на град Габрово, България. Това е списък на най-известните от тях.

Родени в Габрово

А

Аврам Гачев (1871 – 1941), общественик, политик
Александър Керков (1901 – 1987), музикант, композитор
Анани Явашев (1932), актьор
Антон Генов (р. 1966), футболен съдия

Б

Д-р Ботю Шанов (1885 – ), детски лекар, просветен и театрален деец, писател

В

Васил Априлов (1789 – 1847), просветен деец и книжовни
Васил Рашеев (1821 – 1907), общественик
Велчо Мустаков търговец, общественик и благодетел

Г

Ганчо Танев (1927 – 2010), журналист
Георги Берберов (1939 – неизв.), архитект
д-р Георги Паяков (1871 – 1935), първият български психиатър, невролог

Д

Дамаскин Габровски (?-1771), Св. свещеномъченик за православната вяра
Димитър Тодоров Димитрото (1855 – ?), революционер
Димитър Иванов Калпазанов (? – 1912), син на фабриканта Иван Калпазанов, убит при Люле – Бургаз през Балканската война

Е

Еким Андрейчин (1876 – 1947), учител, просветител, преводач, пръв уредник на Габровския исторически музей
Еким Цанков (? – 1876), революционер, обесен в Търново от турците за Българската свобода
Емануил Манолов, композитор

И

Ива Хаджиева (1935 – 2024), скулптор
Иван Андрейчин (1872 – 1934), литературен и театрален критик, поет, белетрист, драматург и преводач, пръв председател на Съюза на българските писатели
Иван Вуцов, футболист, футболен треньор и футболен деятел
Иван Гъбенски (? – 1876), /поп Иванчо поп Петков/ свещеник, заклел габровските въстаници, обесен от турците в Търново като борец за народна свобода
Иван Гюзелев (1844 – 1916), учител, учен, общественик, политик
Иван Донков (1943 – 2008), художник, „На човек или му е дадено, или не му е дадено!“
Иван Златин (1843 – 1927), общественик, търговец, индустриалец
Иван Илимонков (1883 – 1932), вестникопродавец и издател на вестник „Таласъм“
Иван Колчев Калпазанов (1835 – 1889), „ТРУДИ СЕ, ПОСТОЯНСТВАЙ, НЕ БОЙ СЕ“ – производител на гайтани, основател на първата модерно-оборудвана фабрика за производство на шаяци, прежди, платове и гайтани в Новоосвободеното Княжество България (1882); устабашия на гайтанджийския еснаф и дарител;
Иван Луков (1871 – 1926), генерал, началник-щаб на армията.
Иван Метев, първият текстилен инженер Архив на оригинала от 2011-01-30 в Wayback Machine.
х. Иванчо Мустаков, търговец, общественик и благодетел
Иван Грудов (1827 – 1895), търговец, революционер, сподвижник на Раковски
Иван поп Иванов (1932 – 2014), учител по математика, основател на църковен хор, общественик
Иван п.Христов (1843 – 1868), революционер
ф-л Иван Сомлев (1924 – 1944), летец-изтребител, „Моята саможертва е нищо пред дълга пред Родината“
Иван Шкойнов (1874 – 1941), български военен деец, генерал-майор
Иво Димитров (1964), журналист
Илия Ковачев (1946 – 2005), майстор-ковач
Илия Кожухаров (1893 – 1994), кмет на Габрово, министър на правосъдието, министър на търговията, промишлеността и труда
Илия Христович (началото на 30-те години на XIX в.-1882), учител

Й

Йеротей Сирманов (1861 – ?), генерал
Йонко Балкански(1840 – 1868), търговец и революционер
Йосиф Соколски (1786 – 1879), архиепископ, основател на Соколски манастир

К

Костадин Генчев (р. 1969), известен кавалджия, работил с Оркестъра за народна музика на БНР и много други групи и състави
Кольо Карагьозов (1896 – 1972), директор и акционер на фабрика „Ив. К. Калпазанов“, дарител и общественик
Колчо Калпазанов (1810 – 1852), търговец, баща на Иван Калпазанов
Костадин Табаков (1866 – ?), революционер от ВМОРО
Коста Евтимов (1834 – 1868), революционер

Л

Лазар Български (1774 – 1802), Св. мъченик
Лазар Ванков (1867 – 1923), геолог
Лазар Донков (1908 – 1976), етнограф, художник, създател на АЕК „Етър“
Лазар Паяков (1860 – 1910), икономист, политик
Лалю Метев (1885 – 1957), индустриалец, банкер и благодетел
Лиляна Димитрова-Тодорова (1946 – 2018), езиковед
акад. Любомир Андрейчин (1910 – 1975), езиковед

М

маестро Манол Цоков (1940 – 2013), музикант, диригент, ръководител на джаз банди, инициатор на Международен Диксиленд парад
Маргарита Радинска (1945 – 2024), певица
Мариана Евстатиева (1939 – 2024), режисьорка
Марко Рясков (1883 – 1972), финансист
Матю Ристов (1881 – ?), деец на ВМОРО, четник на Никола Дечев, участник в Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година с четата на Христо Арнаудов в Одринско^[1]
Минчо Банковски (1876 – 1950), генерал, двоен кавалер на ордена „За храброст“
проф. Минчо Н. Минчев (1950), цигулар, музикален педагог
свещ. Минчо Илиев (1959 – 2014), свещеник, духовник и изявен общественик
Митко Палаузов (1930 – 1944), дете-партизанин
Митьо Солаков (1931 – 2010), скулптор

Н

Нено Койчев (1959), музикант, виртуозен акордеонист, музикален педагог
Никола Войновски (1849 – 1876), революционер
арх. Никола Гръблев, архитект
акад. Никола Михов (1877 – 1962), учител, библиограф, икономист – статистик
доц. д-р Никола Недков (1897 – 1955), един от най-добрите специалисти в България по пластична хирургия
Никола Рясков (1856 – 1917), генерал-майор
Никола Саранов (1854 – 1915), учител, писател, общественик, революционер
Никола Станимиров (1876 – 1962), генерал-майор. Началник на Лейбгвардейския конен полк.
Николай Колев Николов (1931 – 2010), създател на Държавен куклен театър – Габрово
Николай Ст. Палаузов (1776 – 1853), дарител и сподвижник на В. Априлов
Николай Хр. Палаузов (1819 – 1899), общественик

О

Онуфрий Габровски (1786 – 1818), Св. Преподобно-мъченик

П

Пенчо Семов, индустриалец, благодетел.
Пенчо Шандурков, фотограф
Петър Гъбенски (1870 – 1955), написал първата история на Габрово в съавторство със своя брат Христо Гъбенски
Петър Русев (1900 – 1962) – български комунист, бразилски бизнесмен, баща на Дилма Русеф
Петър Цокев, (1937 – 2019), журналист
Д-р Петър Цончев (1867 – 1947), лекар, историограф на Габрово, благодетел, общественик, почетен гражданин на Габрово
Пламен Николов (1962), журналист
Поп Харитон (?-1876), революционер
Продан Тишков – Чардафон (1860 – 1906), революционер

Р

Радион Петрович Умников, търговец и габровски благотворител
Радка Радева, доцент по математика в ТУ, Топ 100 на планетата за изключителни постижения
проф. Разум Андрейчин (1911 – 1997), физик
Райчо Каролев (1846 – 1928), учител, учен, общественик, политик
Райчо п.Христов (Попович) (1838 – 1884), революционер
Ран Босилек (1886 – 1958), писател
Руси Русев (1887 – 1945), генерал, министър на войната (1943 – 1944)
Рачо Гарвилов, български революционер от ВМОРО, четник на Щерьо Юнана^[2]

С

Сава Вуйчев (1872-), генерал-майор от кавалерията
Сава Илиев Сирманов(1840 – 1903), учител, училищен инспектор, директор на гимназии в Търново
Светослав Миларов (1850 – 1892), интелектуалец и общественик
Симеон Андреев (1887 – 1942), български писател
инж. Симеон Недков (1895 – 1960), съсобственик и директор на леярната фабрика на Иван Недков
Иеросхимонах Спиридон (р. първата половина на XVIII в.), духовник и книжовник
Станимир Станимиров (1858 – 1943), църковен историк, учител на цар Борис III
Стефан Андрейчин (1873 – 1961), писател, един от водачите на толстоизма в България
Стефан Иванов Байданов (1936 – 2008) Професор по имунология, една от най-значимите личности в областта на имунологията
проф. Стефан Бончев (1870 – 1947), професор по геология, първият тектоник в България
Стефан Бочаров (1852 – 1937), военен лекар, генерал-майор.
Стефан Влахов Мицов, македонистки университетски преподавател и философ
Стефан Клечков (1900 – 1945) лидер на младежката националистическа организация „Бранник“ (1941 – 1942)
Стефан х. Колев (1856 – 1912), опълченец от 10-а дружина. След Освобождението се заселва в Попово^[3].
Стефан Станимиров (1823 – 1897), духовник и общественик
Стефан Фъртунов (1926 – 2010), създател на Дома за хумор и сатира в Габрово, популяризирал Габрово като световна столица на смеха
Стефан Шипков (1890 – ?), инженер
Стойко Андреев, български революционер от ВМОРО, четник на Ефрем Чучков^[4]

Т

Тодор Бурмов (1834 – 1906), учител и политик
Тодор Кулев (1878 – 1942), политик
Тодор Танев (1957) – учен, министър на образованието
д-р Тота Венкова, (1855 – 1921), лекар, благодетел
Тотю х.Досев или Тотю Иванов (1849 – 1876), революционер

Х

Хаджи поп Неофит - Неофит Георгиев Соколски, учител и черковен проповеденик
Христо Банковски (1937 – 1976), поет
Христо Бурмов (1869 – 1936), генерал
Христо Генчев (Рачев) (1901 – 1986), лекар-паразитолог и интернист
Христо Гъбенски (1866 – 1943), написал първата история на Габрово в съавторство със своя брат Петър Гъбенски
Христо Донков (? – 2009), баскетболист, треньор, експерт по физическо възпитание в Министерство на образованието
Христо Метев (1881 – 1953), фабрикант и благодетел
хаджи Христо Рачков (? – 1821), търговец, жертва на Заверата
Христо Цокев живописеца (през 40-те години на XIX век – 1883), художник, учител
Христо Цонев Луков (1855 – 1923) – генерал
Христо Явашев (1935 – 2020), художник – създател на опаковането като художествен похват
Христофор Хесапчиев (1858 – 1938), генерал, проф.член на БАН, дипломат
Христо Стоянов (писател), роден в кв. „Дядо Дянко“ през 1956 година. От 1969 година се преселва в Смолян. Автор на поезия, романи, есеистика, публицистика, колекционер.

Ц

Цанко Дюстабанов (1844 – 1876), революционер
инж. Цветан Недков (1909 – 1990), съсобственик във фабриката на баща си Иван Недков
Цветко Самарджиев (1816 – 1892), учител
д-р Ценка Дианова (1971), концертен пианист, клавирен педагог, писател

Починали в Габрово

Тодор Каблешков (1851 – 1876), революционер

Други личности свързани с Габрово

Анастасия Тошева, учителка
Васил Николов Карагьозов (14.06.1856 – 31.03.1938), р.Търново; посветил живота си на Габрово – учител, политик, фабрикант, почетен немски вицеконсул, дарител, схимонах в манастира „Св.вмч.Георги Победоносец“ – Света гора, Атон
Зиновия Константинова (? – 1908), учителка, монахиня, игуменка на девическия манастир в Габрово
Иван Недков (1867 – 1936), изтъкнат фабрикант и иноватор
Йордан Христов, икономист и футболен деятел, член на УС на ФК Янтра
Капитан дядо Никола (1800 – 1856), революционер
Кера Стамболова, учителка, сестра на Стефан Стамболов и балдъза на Сава Муткуров
Марсел де Бископ (1907 – 1991), дългогодишен кмет на гр. Аалст, Кралство Белгия, основател на трайните партньорски отношения между гр. Габрово и гр. Аалст
Нестор Марков (1836 – 1916), просветен деец, учител в града през 1873 – 1876
Неофит Рилски (ок.1790 – 1881), просветен деец, учител в града
Д-р Никола Василиади, габровски благодетел
Стилиян Кръстев Стилиянов (1882 – 1954), един от най-авторитетните габровски духовници, свещеноиконом
Христодул Костович Сичан-Николов (1808 – 1889), възрожденски учител и книжовник

Преди Освобождението

Кметове на Габрово преди освобождението:

чорбаджи Пеца Вълчанов (1850 – 1851)
Цоню Пенчев (1852 – 1854)
Христо Цонков (1855)
Иванчо Пенчов (1856 – 1859)
Милчо Пенчов (1860 – 1862)
Цончо Пенчов (1863)

След Освобождението

Кметове на Габрово след освобождението:

Сава Сирманов (1876 – 1879) – първият кмет на Габрово след Освобождението
Димитър Мичковец (1879 – 1880)
Цончо Пенчев (1880 – 1881/ 1883 – 1884)
Петко Гачев (1883/ 1884 – 1885/ 1887 – 1890)
Христо Конкилев (1884/ 1894 – 1896/ 1902 – 1905)
Васил Грудов (1893 – 1894)
Георги Бочаров (1899/ 1899 – 1902)
Никола Голосманов (1908 – 1912)
Сава Попов (1912 – 1918)
Цвятко Мичковец (1918 – 1919)
Пенчо Плачков (1920)
Еким Топузанов (1921 – 1923)
Илия Кожухаров (1923 – 1932/ 1934 – 1935)
Тодор Иванов (1932 – 1933/ 1944)
Стою Андрейчев (1936 – 1938)
Апостол Гъдев (1938 – 1942)
Петър Клинчев (1942 – 1944)

1944 – 1990 г.

Рачо Пенчев (1946 – 1947)
Атанас Тотев (1947 – 1948)
Дойчо Димитров (1949 – 1952)
Димитър Василев (1956 – 1959)
Карл Кандулков(1959 – 1966/ 1971 – 9176)
Михаил Додунеков (1966 – 1971)
Генчо Попов (1976 – 1979)
Недко Недков (1979 – 1983)
Нено Недялков (1983 – 1988)
Иван Петров (1988 – 1990)

След 1990 г.

Георги Георгиев (1990 – 1991)
Иван Ненов (1991 – 1995)
Николай Дачев (1995 – 1999)
Богомил Белчев (1999 – 2007)
Томислав Дончев (2007 – 2010)

Участие на габровци в Народните събрания

Учредително събрание – 16.04.1879 г. в Търново
- Иван Златин – търговец
- Сава Сирманов – учител
- Калчо Симеонов – търговец
- д-р Алекси Христов – градски лекар
- Иван Гюзелев – учител
- Андрея Манолов – учител
- Райчо Каролев – учител
Първо велико народно събрание от 17.04.1879 г. до 26.06.1879 г. – Търново
- Иван Златин – търговец
- Сава Сирманов – учител
- Калчо Симеонов – търговец
- д-р Алекси Христов – градски лекар
- Иван Гюзелев – учител
- Андрея Манолов – учител
- Райчо Каролев – учител
Първо обикновено народно събрание от 21.10.1879 г. до 24.11.1879 г.
- Иван Гюзелев – учител
Второ обикновено народно събрание 20 януари 1880 г. – Търново
- Калчо Симеонов – търговец
- Тодор Бурмов – учител
- Васил Златев – учител
- Иван Гюзелев – учител
Второ велико народно събрание – само на 1 юли 1881 г. – Търново
- Райчо Каролев – учител
- Иван Гюзелев – учител
- Андрея Манолов – учител
Четвърно обикновено народно събрание м. 06.1884 г. – Търново
- Райчо Каролев – учител
- Васил Карагьозов – учител
- Христо Конкилев – търговец
- Иван Златин – търговец
Трето велико народно събрание – 25.06.1887 г. – Търново
- Иван Калпазанов – фабрикант
- Иван Червенаков – търговец
- Цанко Добрев – търговец
- Христо Илюв
- Христо Балканджиев – търговец
- Христо Конкилев – търговец
Пето обикновено народно събрание – 27.09.1887 г. – Търново
- Цанко Цанков – търговец
- Иван Червенаков – търговец
- Цанко Добрев – търговец
Шесто обикновено народно събрание – 26.08.1890 г.
- Христо Конкилев – търговец
- Цанко Добрев – търговец
- Еким Генчев – търговец
Четвърто велико народно събрание – 01.04.1893 г. – Търново
- Васил Карагьозов – фабрикант
- Васил Грудов – търговец
Седмо обикнавено народно събрание – 18.07.1893 г. – Търново
- Васил Карагьозов – фабрикант
- Васил Грудов – търговец
Осмо обикновено народно събрание – 1894 г. – Търново
- Христо Топузанов – търговец
- Христо Конкилев – търговец
Девето обикновено народно събрание – 11.10.1896 г. – Търново
- Христо Топузанов – търговец
- Христо Конкилев – търговец
- Иван Пецов – адвокат
- Христо Манафов – търговец
Седмо велико народно събрание – 1990 – 1991 – Търново и София
- Иван Драшков– икономист

Почетни граждани на Габрово

13.09.1902 г. ген. лейтенант Фьодор Радецки (1820 – 1890) – руски офицер
13.09.1902 г. Николай Николаевич младши (1831 – 1891) – Велик княз на Русия
13.09.1902 г. Владимир Александрович (1847 – 1909) – Велик княз на Русия
13.09.1902 г. ген. майор Николай Столетов (1834 – 1912) – руски офицер
13.09.1902 г. ген. майор Михаил Драгомиров (1830 – 1905)
13.09.1902 г. ген. адютант Алексей Куропаткин (1848 – 1925)
13.09.1902 г. граф Николай Игнатиев (1832 – 1908) – руски дипломат
1923 г. Алексо Бъчваров (1854 – 11 май 1933), опълченец от Кюстендил
01.07.1925 г. Райчо Каролев (1846 – 1928), учител, учен, общественик, политик
09.11.1937 г. Д-р Петър Цончев (1867 – 1947), лекар, историограф на Габрово, благодетел, общественик и дарител
10.05.1940 г. Димитър Тодоров Димитрото (1855 – 1940), революционер
1983 г. Борис Димовски (1925 – 2007), карикатурист
1971 г. Тодор Цонев, (1934 – 2004), художник-карикатурист
30.06.1976 г. Карл Кандулков (1920 – 2007), архитект, кмет на Габрово
07.09.1994 г. Лазар Донков (1908 – 1976), етнограф, художник, създател на АЕК „Етър“
19.05.1995 г. Стефана Богдан Генчева, председател на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“
17.05.2001 г. Моша Колева, (дарител)
04.10.2001 г. Ружа Николова, актриса
2002 г. маестро Манол Цоков, диригент на Оркестър Габрово
18.09.2003 г. Н.П. Едмонд де Вилде, посланик на Кралство Белгия в Република България
12.05.2005 г. д-р Тота Венкова (1855 – 1921), първата жена лекар в България
29.09.2005 г. Негово Високопреосвещенство Великотърновски митрополит Григорий
2007 г. д-р Кольо Станчев, кардиолог
2007 г. д-р Радка Дойнова (12.09.1932 – 04.10.2003), детски кардио-хирург
Радко Радков (1940 – 2009), поет, носител на много престижни награди
14.05.2009 г. Вили ван Импе, почетен консул на Република България в Източна Фландрия, Кралство Белгия
15.05.2010 г. Иван Стоянов, диригент на Габровски камерен оркестър
15.05.2010 г. Георги Петков, треньор по ръгби
15.05.2010 г. Александър Доганов, специалист по инвазивна кардиология
15.05.2010 г. Розмари Келер и Йон Келер от Швейцария, спомагат за изграждане на център за деца с аутизъм в Габрово
10.10.2012 г. Димитър Кожухаров поет