Вапила

Вапила Вапила
— село —
Вапила 41.1928, 20.8311
Страна	Северна Македония
Регион	Югозападен
Община	Охрид
Географска област	Охридско
Надм. височина	758 m
Население	112 души (2002)
Пощенски код	6306
МПС код	ОН
Вапила в Общомедия

Вапила (на македонска литературна норма: Вапила) е село в община Охрид на Северна Македония.

География

Селото е разположено на 11 километра северно от град Охрид.

История

В XIX век селото е чисто българско. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Вапла (Vapla) е посочено като село с 40 домакинства със 132 жители българи.^[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 64 жители, всички българи.^[2]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Вопила е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 8 къщи.^[3]

В началото на XX век цялото население на Вапила е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 64 българи екзархисти.^[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вапила е доброволец в Македоно-одринското опълчение.^[5]

В 1945 година е изградена църквата „Света Неделя“. Изписана е от зографа Доне Доневски от село Гари. В 2005 година е извършена реконструкция на покрива и е доизписана от Драган Ристески от Охрид.^[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 112 жители, всички северномакедонци.^[7]

Националност	Всичко
северномакедонци	112
албанци	0
турци	0
роми	0
власи	0
сърби	0
бошняци	0
други	0

Личности

Родени във Вапила

• Иван Стефанов, български опълченец, на 19 май 1877 година постъпва в IV рота на I опълченска дружина, на 11 юли 1877 година напуска дружината^[8][9]
• Паско Кузман (р. 1947), северномакедонски археолог

Бележки

1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
3. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 29. (на македонска литературна норма)
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
5. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 833.
6. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 10 декември 2015.
7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007 
8. Христов, Иван и др. Българското опълчение 1877-1878: Биографичен и библиографски справочник. Т. 1: I, II, III дружина. [Казанлък], Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД. ISBN 954-692-001-0. с. 196.
9. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 33.